Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Една млада дама на 91

Днес Столичната библиотека празнува рожден ден и раздава безплатни карти на всички

След ремонта на площад „Славейков“ се отвори място за събития като празненството за рождения ден на Столичната библиотека. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков  - Една млада дама на 91

След ремонта на площад „Славейков“ се отвори място за събития като празненството за рождения ден на Столичната библиотека. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Изглежда никой не знае кога ще се завърнат книжарите на „Славейков“, но дори и без тях ремонтираният площад си остава най-книжното място в София – не само заради няколкото книжарници, но най-вече защото тук е Столичната библиотека. А днес, 24 октомври, се навършват 91 години от нейното основаване.

„Не знам на колко години става библиотеката, но като я гледам така млада и красива – най-вероятно на 90. На 91? За библиотека това е една девическа възраст!“, галантно, но и вярно се изрази писателят Калин Терзийски на празненствато за рождения ден на културната институция.

В художествената литературно-музикална програма на площада пред библиотеката честитиха със свои стихове още Марин Бодаков и Мирела Иванова и Калин Терзийски, а в музикалната част се включиха Анджела Родел (вокал), Иван Бороджиев (саксофон), Иван Христов (кавал) и Петър Чухов (китара). Около импровизираната сцена бяха подредени графики на Румен Скорчев от цикъла с илюстрации по произведения на Пушкин, създаден през 1981 г., и „Родопчанка“, рисувана през 1962 г., докато авторът е още студент – дарение от съпругата на художника. Вечерта завърши със зрелищно светлинно шоу.

Писателят Калин Терзийски. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Иван Христов, Анджела Родел и Петър Чухов. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Анджела Родел. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Марин Бодаков. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Публиката на празненството. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Днес, 24 октомври, ще бъде Ден на отворените врати и всички желаещи ще могат да получат безплатни едногодишни читателски карти за Столична библиотека. След 11,30 ч. в мраморното фоайе на партера ще бъде подредена изложбата „Непоказвани издания от личните библиотеки на видни личности“. Ще бъдат показани книги с автографи от личните библиотеки на Константин Стоилов, Кирил Христов, Петко Тихолов, Васил Пундев… и непоказваните дарения, получени през последната година, като първото немско издание на „История на българите“ от Константин Иречек, което излиза едновременно и на чешки, „Веда словена“ на Стефан Веркович т. 2 първо издание (екземплярът е специално подвързан и надписан за д-р К. Стоилов), първо издание на „Български народни песни“ на Братя Миладинови – 1861 г., Загреб, и други ценности.

Малко история

На 24 октомври 1928 г. кметът на гр. София, ген. Владимир Вазов, е съобщил за създаването на общински музей с три отдела: музей, библиотека и архив. Фактическото откриване на библиотеката е през лятото на 1929 г. на площад „Славейков“ № 9 – тъмен югоизточен салон с около 70 квадратни метра и читалня с 18 места. Към края на 1929 г. книжният фонд на библиотеката (заедно с музейните експонати и дублираните екземпляри) е възлизал на 5311 тома – художествена и научна литература, списания, вестници, друга периодика, закони, правилници и устави. През 1943 г. фондът на библиотеката вече е 50 хиляди тома.

Библиотеката получава безвъзмездно днешната си сграда на площад „Славейков” № 4 – дотогава Градски комитет на БКП, през лятото на 1990 г., след предложение на Михаил Неделчев на „Кръглата маса”. Сградата е завършена през 30-те години по проект на арх. Виктория Ангелова. Първоначално е била Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството.

Днес Столичната библиотека е най-голямата публична библиотека в страната с три филиала и фонд от над 1 200 000 книги, от които 250 000 на чужди езици и над 55 хил. читатели.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах