Разговаряме със Саманта Джой по Zoom. Тя е в Ню Йорк, аз съм в София, и между нас има седем часа разлика и един океан. Срещу мен е една от най-ярките звезди на съвременния джаз – певица, която критиците сравняват с Ела Фицджералд и Сара Вон, а басистът Крисчън Макбрайд я нарича талант, какъвто се появява веднъж в поколение.
Шесткратната носителка на „Грами“ Самара Джой ще пее на 8 ноември в Зала 3 на НДК. Концертът в София е първата спирка от новото ù турне. Преди да пристигне, си говорим за нещата, които рядко попадат в биографията ù. Когато попитах Самара Джой какво не знае Гугъл за нея, тя първо се извини.
„Това не е много интересно“, предупреди ме тя.
После призна, че обича да води дневник и е изключително придирчива към химикалките, с които пише.
„Не знам откъде дойде тази мания, но ако химикалката не е хубава, просто не ми се пише.“
На екрана виждам млада жена, която говори спокойно, обмисля отговорите си и от време на време се смее на самата себе си. Казвам ù, че и аз пиша в дневник. „Да“, казва тя, и за момент сме просто две момичета, които обсъждат процеса на записване и осмисляне на собствените си мисли и чувства.
Самара Джой е родена на 11 ноември 1999 г. в Бронкс. Това означава, че само три дни след концерта си в София ще навърши 27 години. На тази възраст повечето хора тепърва търсят своя глас. Тя вече има три албума, световни турнета и награди, за които много музиканти мечтаят цял живот. И въпреки това второто нещо, което Гугъл не знае за нея и което тя иска да сподели с мен, е инициатива в нейния квартал, която е много важна за нея. В Харлем, близо до дома си, Самара организира вечери за джаз импровизации за местни музиканти.
„Те са просто невероятни и имат нужда от място, където да свирят заедно – обяснява тя. – Място, където да се събират, да си говорят за музика и да свирят.“
Не го представя като благотворителност или като жест на звезда към общността. Говори за него така, както човек говори за кварталната фурна или за пейката, на която се събират съседите. Нещо естествено, нещо, което просто трябва да съществува.
Тази нужда от общност минава през целия ни разговор. Когато я питам какво прави за себе си, извън работата и сцената, отговорът ù отново е музика, но от другата страна.
„В свободното си време обичам да ходя на концерти и да бъда в публиката.“
Обича да пее и да свири с бандата си, но също толкова обича да гледа как го правят другите.
„Това ми помогна много, когато тепърва се учех да пея и да се чувствам удобно на сцената.“
А Ню Йорк, добавя тя, предлага безброй възможности да слушаш музика на живо.
Музиката я следва и когато е далеч от дома. Питам я кой е единственият предмет, без който не тръгва на турне. Отговорът идва без колебание – преносимо електронно пиано. С него продължава да работи върху музика, прави загрявките си и учи нови песни по пътя, когато наоколо няма истинско пиано.
Ритуалът преди концерт е друга малка вселена. Когато наближи времето за шоуто, казва тя, нещо в нея се променя почти несъзнателно. Двата часа преди сцената са съвсем практични. Избира тоалета и го слага на закачалката. Избира песните и реда, в който ще ги изпее. Гримира се. Прави вокални упражнения и пробва, коригира, сменя.
„О, това упражнение днес не ми се получава, нека пробвам друго.“
Докато се гримира, понякога звъни на някого от семейството си.
„Умът ми е зает с мисълта, че трябва да свърша всичко това, за да съм готова, когато излезем на сцената“, обяснява тя.
Има обаче едно правило, което не нарушава. Не вечеря преди концерт.
„Мисля, че обичам да пея на празен стомах. Все едно храната е наградата след това.“
После добавя с честност, която рядко чуваш от звезда:
„А и имам чувството, че ще се оригна на сцената и това би било ужасно“.
Тъй като концертът в София е първата спирка от следващото ù турне, питам я какво би правила, ако има свободен ден в България. Ако не е много студено, ще я намерим на разходка. Ако не е на разходка, най-вероятно търси най-близкото място за закуска.
„Обожавам храната за закуска. И чая.“
Не държи на най-скъпия ресторант в града. Иска да опита нещо, което хората тук обичат, нещо типично българско, което не може да намери никъде другаде.
Някой ù е препоръчал да си купи бижута от София.
„Не знам дали имам пари за това. Мисля, че просто ще ги разгледам на витрината“, казва тя напълно сериозно.
Толкова е непринудена и скромна в желанията си – трудно е да не я харесаш. Има нещо в Самара Джой, което не се побира в биографията ù. Нито веднъж в разговора ни не се описа като звезда. За нея музиката не е път към слава и световно признание, а място, на което хората се събират – в Харлем, в концертната зала, на сцената, за да споделят любовта си към джаза.
Ако видите млада жена с чаша чай в центъра на София, която внимателно разглежда витрината на някоя бижутерия, може би е тя. Ако имате под ръка хубава химикалка, подарете ù я. А ако сте фенове на джаза, Самара Джой пее на 8 ноември в Зала 3 на НДК.
