Гениалният ум и безумството на Боби Фишер

В предаването „Последният печели“ по БНТ на 23 февруари бе цитирано скандално изказване за евреите на Боби Фишер. Думите на прочутия шахматист събудиха остра реакция, защото се появиха извън контекст и без коментар на водещия Орлин Горанов. За да разширим контекста, ви представяме щрихи от живота на един от най-странните гениални личности, съчетал високия ум и безумството.

Боби Фишер се превръща в легенда още в началото на своята кариера. Единайсетият световен шампион по шахмат Робърт Джеймс Фишер още на 15 години става гросмайстор и започва пътя си към световната корона. Той е най-силният играч отвъд Желязната завеса, разрушил следвоенната хегемония на съветските шахматисти.
За разлика от тях обаче животът му е далеч от идеята за дисциплина и последователност.

Разсекретени наскоро документи от американското досие на Фишер съдържат сензационна информация: във ФБР подозирали шахматиста, че е вербуван от съветското разузнаване. Според документа, за това е помогнала майка му Регина Фишер, завършила Първи московски медицински институт и дълги години работила на „Лубянка”.

Още като момиче Регина Вендер проявявала изключителни способности. Владеела осем езика, което си е било находка за спецслужбите. Боби, наследил от майка си удивителния ѝ ум, владеел пет езика. Според разсекретените данни на ФБР баща на шахматния гений не е бил Ханс Герард Фишер, немски биофизик, за когото Регина се жени в Москва през 1933-а и с когото се развеждат през 1945 г., а неговият приятел Пол Немени – унгарски евреин, математик и един от участниците в създаването на атомната бомба.

Регина Фишер живяла доста бедно. В архива на ФБР има писмо от 1952 г., когато Боби е едва на 9, в което тя се оплаква на приятелка, че няма пари дори за поправка на обувките на сина си. Докато била на работа, за Боби се е грижела по-голямата му сестра Джоан. В желанието си да занимава с нещо по-малкото дете, Джоан му подарява картонена шахматна игра. И запалва страстта му.

През 1958-а 15-годишният тийнейджър пристига в Москва, за да премери сили с най-силните съветски шахматисти. Иска да играе с Ботвиник, но му отказват. Според една от версиите именно тогава КГБ го вербува, като му осигурява интимна близост с 25-годишната му преводачка. За нея Боби си спомня, че е притежавала впечатляващата способност да матира противника с кон и топ.

Боби Фишер през 1960 г. в Лайпциг. Снимка: Уикипедия

Все пак не е много вероятно гросмайсторът наистина да е сътрудничил на съветските спецслужби. Ако е имал отношения с тях, то е било като агент на влияние. Възможно е именно оттам да идват антиамериканските му настроения, смятат във ФБР. Агенцията отчита, че изказванията на Фишер, особено по време на войната във Виетнам, са нанесли сериозна вреда върху авторитета на САЩ.

Особено голям скандал обаче предизвиква изявлението на Боби след терористичния акт срещу Световния търговски център на 11 септември 2001 г. Тогава той се обажда във филипинска радиостанция и заявява, че е във възторг от операцията, проведена от терористите.

Боби Фишер става световен шампион през 1972 г. в Исландия, побеждавайки Борис Спаски. Мачът можело и да не се състои – страните дълго се договаряли за мястото на провеждане, а след това Фишер не се явил на церемонията по откриването и тегленето на жребий, като поставил цял куп неизпълними условия. Президентът на световната шахматна асоциация Макс Ейве и Борис Спаски търпеливо понасяли всичките му претенции. Дори когато Фишер най-после седнал за игра, нещата не били сигурни, защото след като загубил първата партия, Боби не се явил на втората. Свидетели твърдят, че лично Хенри Кисинджър му се обадил и го уговорил да продължи турнира, който в крайна сметка печели.

След това съветската делегация обяснява загубите на Борис Спаски в мача за световната титла с намеса на американските спецслужби. Те твърдят, че във въртящия се стол на Фишер е бил поставен генератор на ниски честоти. Предполагало се, че когато Боби прави ход, той се завърта на стола си, така включва генератора и Спаски е подложен на въздействието на инфразвук, който потиска психиката и предизвиква депресия. Съветската делегация поискала проверка на помещението със специално оборудване. Рентгеновият апарат наистина показал наличие на излишен метален предмет в стола на Фишер. Исландските полицаи го разглобили и намерили… отвертка.

Когато става световен шампион, Фишер отказва договор с веригата хотели „Хилтън”, която му предлага 1,4 милиона долара за един мач във Вегас и още един милион за телевизионни права. Това е огромна сума за онези времена, но Фишер настоява да я вдигнат на 10 милиона. По същото време отказва и договор с „Фолксваген”, като заявява, че няма да рекламира „автомобил за самоубийци”. Предлагат му договори за реклама на бира, „Пепси”, „Кока-Кола”, крем за бръснене, но гросмайсторът отказва всичко с аргумента, че нито едно от тези предложения не помага за пропаганда на шахмата.

„Искам към шахмата да се отнасят със същото уважение като към бокса – казва тогава Фишер. – Колкото поиска Мохамед Али, аз ще поискам повече.“

Милош Форман се опитва да снима филм с Боби Фишер в главната роля, но също получава отказ.

Шахматистът силно се обижда на президента Никсън, който приема в Белия дом съветската гимнастичка Олга Корбут, но не удостоява с никакво внимание Фишер, който се възприема като национален герой. Това по-късно се оказва невярно – Фишер е бил поканен в Белия Дом, а кметът на Ню Йорк дори е подготвял манифестация в негова чест, но шахматистът му е отказал с думите:

„Ще има твърде много речи, които ще ми отнемат от времето да играя шах“.

Скоро на световната шахматна сцена излиза Анатолий Карпов. Започват договорки за шампионска битка. Договарянето с Фишер отново се оказва много сложно. Той предявява списък с 64 условия. 61 от тях са приети веднага, но ФИДЕ не бърза да променя формата на турнира по желание на американския шахматист – игра до 10 победи с неограничено количество партии, защото това може да продължи с месеци. Фишер обаче е неумолим. В крайна сметка получава каквото иска. Оставал само един пункт – при резултат 9 на 9 шампионът запазва титлата си. Това обаче е сметнато за несправедливо към претендента Карпов и Фишер получава категоричен отказ. Тогава той се отказва от турнира и на 3 април 1975 г. титлата световен шампион му е отнета. Карпов я получава, без реално да играе.

След този случай Фишер не сяда публично пред шахматната дъска в продължение на 20 години. Странностите му обаче не спират да удивляват света. Той започва да харчи купища пари за религиозната секта „Всемирната църква на Създателя”. Тръгва да пътува из Америка като просяк – без пукната пара в джоба и без да има къде да отседне.

През 1981 г. името му се появява във вестниците – шахматистът е арестуван по подозрение за участие в банков обир. Два дни по-късно става ясно, че е грешка и го освобождават, но междувременно го осъждат на глоба от 10 хиляди долара за разрушаване на имуществото на затвора и неподчинение на полицията. Боби Фишер пише след това книгата „Измъчваха ме в затвора Пасадена”, в която описва преживяването си там.

Исландският психиатър Магнус Скуласон, приятел на Боби, отбелязва:

„Заради недостига на постоянна родителска грижа, Боби не е формирал пълно усещане за собствената си идентичност и не е изградил основи на доверието си към хората. Без това човек разчита основно на примитивни методи на защита – отчуждение, склонност да вини другите и да ги залива с негативна енергия“.

Гросмайсторът и спикер на исландския парламент Фридрик Олафсон разказва доста неприятна история за младия Боби. Той хванал нож и започнал да кълца осите, които кацнали на масата за закуска, крещейки:

„Ето така ще размажа всичките си противници!“.

По време на доброволното си 20-годишно изгнание Фишер получавал хиляди писма от фенове от цял свят. Едно от тях било от 18-годишната унгарка Зита Райчаня. Боби решил да ѝ отговори. По това време той е на 48 години. Започнали интимна връзка. Зита уговорила своя любовник да се върне към играта. През 1992 г. Фишер играл нов победен мач със Спаски. Двойката решила да остане в Будапеща – Боби не можел да се върне в САЩ, защото бил обвинен за неплащане на данъци и нарушение на американските санкции срещу Сърбия. Боби предложил на Зита да се оженят, но тя му отказала. След това той никога не се опитал да установи продължителни отношения с жена.

Американското правосъдие обаче го преследва и в Европа и шахматистът заминава за Азия. Пътува из Япония, Филипините, непрекъснато дава интервюта с ужасяващи изявления – говори против САЩ, против евреите… От това време са най-крайните му антисемитски цитати. Като основен аргумент против евреите Боби обичайно и най-често изнася факта, че те обрязват момчетата на осмия ден от раждането им и така „ги превръщат в изроди“.

През юли 2004 г. е арестуван на летище в Токио заради просрочен паспорт. Осем месеца Фишер прекарва в японски затвор. От депортация го спасява бракът с президентката на японската шахматна федерация Мийоко Ватаи. Твърди се, че Фишер дори има дете от нея. По време на интервюта обаче той категорично отрича да е обвързан официално с Мийоко. Казва:

„Трябва да съм луд, за да се оженя за жена на моята възраст“.

Междувременно Фишер, който се отказва от американското си гражданство, трескаво търси държава, която да го приеме. Получава покана от Исландия. Шахматистът си купува апартамент в покрайнините на Рейкявик. Пристига в страната заедно с младата филипинка Мерилин Янг и, както се предполага, общата им дъщеря. Те не живеят в неговото жилище, наема им отделна малка квартира. След три седмици Мерилин, която се чувствала много самотна, си заминава. До смъртта си Фишер изпраща пари за издръжка на детето.

През 2008-а Фишер се разболява от бъбречна недостатъчност, но отказва да бъде свързан към изкуствен бъбрек в болницата. Преди да почине, той твърди, че болестта му е следствие от японския затвор, където той и още 500 затворници били целенасочено облъчвани с радиация от атомната електроцентрала във Фукушима.

След смъртта му започва борба за наследството му. Оказва се, че Боби притежава над 2 милиона долара в златни кюлчета (не се доверявал на „американските пари“). Съхранявал ги в сейф в исландска банка. Мерилин Янг настояла за ексхумация, за да докаже бащинството му, но се оказало, че Фишер не е баща на дъщеря ѝ. Мийоко Матаи представила обаче неопровержими доказателства за брака си с Робърт Фишер.

Така, на 65-годишна възраст, далеч от роднини и родина, приключва необикновеният, пълен с възходи и падения живот на един от най-гениалните умове в историята.

Вижте още: КАК ШАХМАТЪТ ОТ ИГРА НА ТРОНОВЕ СТАНА ИГРА НА НАРОДА