Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Георги Лозанов: За успокоение на хейтърите – за последен път съм шеф на СЕМ

Превърнах се в любим герой на упражненията по омраза, защото нося папийонка, имам дълга коса и говоря с дълги изречения

“На масовата аудитория „медийна регулация” й звучи прекалено абстрактно и чуждо и тя иска да я сведе до нещо познато. Представя си СЕМ като „виртуален катаджия”, като „медийна полиция”. А това е неосъзнат стремеж за връщане към тоталитарното управление на медиите, защото такава полиция в последна сметка би била „полиция на мисълта”, казва Георги Лозанов. Снимки: Румен Добрев - Георги Лозанов: За успокоение на хейтърите – за последен път съм шеф на СЕМ

“На масовата аудитория „медийна регулация” й звучи прекалено абстрактно и чуждо и тя иска да я сведе до нещо познато. Представя си СЕМ като „виртуален катаджия”, като „медийна полиция”. А това е неосъзнат стремеж за връщане към тоталитарното управление на медиите, защото такава полиция в последна сметка би била „полиция на мисълта”, казва Георги Лозанов. Снимки: Румен Добрев

Георги Лозанов пое отново председателството на Съвета за електронни медии. За шести път. Изборът му предизвика предимно хейтърите в интернет, които направиха яростен анализ на медиите и подложиха на коментар защо контролът от страна на СЕМ с Лозанов начело не е такъв, какъвто би трябвало.

Някои от проблемите в медиите действително се нуждаят от дебат. Затова поканихме новия стар председател, за да обсъдим какво е и какво не е по силите на медийния регулатор, както и защо често не е добре да се намесва.

– Честит Ви пореден мандат начело на СЕМ, г-н Лозанов! Защо обаче нямаше много радост от този факт в обществото, особено в социалните мрежи? Напротив – надигнаха се немалко гласове срещу шестия ви избор начело на медийния регулатор.

– Защото единственото, което се чу по този повод, е, че съм избран за шести път, някъде дори писаха за осми, и естествено предизвика коментари от типа „Тоя надмина и Тодор Живков”. Ако срокът на мандата ми беше един месец, можеше да ми е и шейсетия избор. Просто мандатът на председателя на СЕМ е най-краткият в държавата – една година. Заради което пък законодателят не е ограничил броя на мандатите. Така че, ако четирима от петимата членове на съвета преценят, че си върша работата, нямат основание да ме сменят. Този избор фактически играе ролята на нещо като ежегоден вот на доверие и съм благодарен на колегите, които още веднъж ми го засвидетелстваха.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Впрочем, да кажа за успокоение на хейтърите, че това е за последен път, тъй като догодина ми свършва мандатът въобще като член на съвета и нямам право на следващ. Не е лошо да знаят и че председателят няма никакви предвидени привилегии спрямо другите членове на СЕМ – нито гласът му тежи повече, нито получава по-голяма заплата, но за сметка на това поема цялата административна и финансова отговорност в институцията. Публичността, която постът предполага, също не е привилегия, а обратното – нанася главно щети върху имиджа, който си имал. У нас отдавна е валиден следният закон: колкото си публично по-видим, толкова по-неприятен ставаш. Така е, защото много хора през прехода се почувстваха измамени и няма върху кого друг да стоварят разочарованието си, освен върху представителите на институциите.

Не казвам, че на критическите оценки им липсват основания, твърдя единствено, че отрицанието често се появява без особена връзка с тях, повече на „нервна почва” и „по подразбиране”. Което дава прекрасна възможност то да бъде популистки оркестрирано с лъжи и спекулации, продиктувани от лични сметки, търсене на реванш или банална завист. Като се прибави и обстоятелството, че нося папийонка, имам дълга коса, говоря с дълги изречения и самият аз не ползвам език на омразата, няма как да не се превърна в любим герой на упражненията по омраза.

– Мнозина очакват промяна в контрола над медиите, а с преизбирането Ви очевидно политиката спрямо тях ще остане същата. Каква промяна според Вас очакват разочарованите от Вашия избор?

– Каквато и да е. Както споменех, повечето от нас не си харесват живота и искат отнякъде да започне да става друг, та ако ще да е от смяната на председателя на СЕМ. Ако тя стане със скандал, още по-добре. Разбирам, че това би донесло някаква утеха, но във всички случаи временна, защото ще дойде следващият, който ако не се скрие в кабинета си – на свой ред постепенно ще генерира раздразнение. Такава е „мъртвата хватка” на прехода, която, вярвайте ми, много пъти ме е подтиквала да се оттегля преждевременно, но не го правя, защото имам самочувствието, че съм подходящ за тази работа. Заради дългогодишния ми опит, но главно заради психологическата и интелектуалната ми готовност да търся трудни баланси. А именно те са в основата на медийната регулация, която изисква хем да поставяш граници пред съдържанието, хем да не се намесваш в него, хем да защитаваш свободата на медиите, хем да предпазваш аудиторията, особено детската, от рисковете й, хем да си либерален, хем консервативен. И преди всичко изисква да не превръщаш регулацията на медиите във власт върху тях, а аз, както са забелязали и хейтърите, макар и в негативен план, не съм властови тип, не крия под сакото си нито въже, нито белезници. Затова и изглеждам безсмислен на всички, за които наказанието само по себе си е смисъл.

– Като че ли очакванията са СЕМ да бъде нещо като държавен цензор, мнозина се надяват СЕМ да сваля предавания и да прилага Закона с по-голяма строгост, защо?

– Защото на масовата аудитория „медийна регулация”, поради балансите, за които споменах, й звучи прекалено абстрактно и чуждо и тя иска да я сведе до нещо познато. Представя си СЕМ като „виртуален катаджия”, като „медийна полиция”. А това е неосъзнат стремеж за връщане към тоталитарното управление на медиите, защото такава полиция в последна сметка би била „полиция на мисълта”. В най-добрия случай е възможна аналогия с реферите на футболния терен, като медийните казуси обикновено са по-заплетени и от една спорна дузпа. Но пък, също като реферите, и СЕМ няма какво направи, ако мачът е купен в съблекалнята.

– Значително е нараснала употреба на вулгарен език в медиите. Има ли ръст и на наказанията спрямо тях?

– „Вулгарен език” е разговорно, а и твърде общо, понятие. В закона са предвидени санкции за нарушение на добрите нрави и за защита на децата от вулгаризми, макар и дефинирани по друг начин. СЕМ има устойчива практика в санкционирането им във филми, комедийни предавания, риалити формати, при това преди няколко години размерът на глобите нарастна в пъти. Трябва обаче да се отбележи, че преценката на нарушението не зависи от личния ми вкус и стил (ако беше така, медиите ни трябваше да говорят като Марсел Пруст), а от прага на търпимост в днешното българско общество (затова и става дума за „нрави”). А той е твърде висок, вижте само рейтинговия хумор, който приоритетно се занимава с „човешката долница”, сякаш живеем в Средновековен карнавал. Включително и много от гласовете в интернет, които ругаят „продажността и вулгарността” на медиите, го правят на вулгарен език. Но все пак, ако сравним техния език, както и езика на някои издания с този на електронните медии, на БНР или БНТ, последните ще се окажат „пансион за благородни девици”. И това е част от отговора на въпроса, който рано или късно ще ми зададете: каква е ролята на СЕМ.

– Като тумор в медиите расте и чалга поведението, възхвалата на тарикатлъка и глупостта, липсата на морал – това безспорно са болести не само на медиите, защо обаче тези действия дразнят, само когато се излъчват в ефир, г-н Лозанов?

– Защото такава е участта на лошия вестоносец и защото къде по-безопасно е да се бориш с образите, отколкото с прототипите им. Всичко това, както сама отбелязвате, не тръгва от медиите, особено от електронните, но минава през тях. И тук възниква голямата тема за „бялата цензура” – обществото като че ли очаква медиите да крият от него чертите, които не си харесва. В смисъл, аз мога да си слушам чалга, когато загася телевизора, но като го пусна той трябва да се отнася към мен сякаш съм друг човек. Това, освен че е щраусова политика, е и невъзможно. Защото вече няма ЦК на БКП, който с днешна дата да направи списъци на тарикатите, глупавите и простите и да забрани достъпа им до ефира и пр. Ако някой си представя, че СЕМ може да играе такава роля, действително спешно трябва да бъда сменен.

– Свободата на словото в най-големите медии отстъпва за сметка на безпардонното политическо говорене – това влияе не само на политическата среда, а и на цялото общество – как би могъл да се намеси СЕМ?

– Не би могъл. Това е въпрос на редакционна независимост. А и медиите са длъжни да отразяват политиците, независимо от преценката си за тях, за да може гражданите да са информирани какво представляват тези, които се ползват от или претендират за техния вот. Пък и не само медийният, а и другите закони не вършат кой знае каква работа в случая – политиците, заради имунитета си, се чувстват безнаказани да говорят каквото им хрумне. Затова преди време, къде на шега, къде като тема за дебат, бях предложил да приемат по аналогия със закона за медиите и закон, който да ограничава собственото им говорене, например употребата на враждебна реч.

1 2Следваща страница

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах