Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Георги Лозанов: За успокоение на хейтърите – за последен път съм шеф на СЕМ

Превърнах се в любим герой на упражненията по омраза, защото нося папийонка, имам дълга коса и говоря с дълги изречения

“На масовата аудитория „медийна регулация” й звучи прекалено абстрактно и чуждо и тя иска да я сведе до нещо познато. Представя си СЕМ като „виртуален катаджия”, като „медийна полиция”. А това е неосъзнат стремеж за връщане към тоталитарното управление на медиите, защото такава полиция в последна сметка би била „полиция на мисълта”, казва Георги Лозанов. Снимки: Румен Добрев - Георги Лозанов: За успокоение на хейтърите – за последен път съм шеф на СЕМ

“На масовата аудитория „медийна регулация” й звучи прекалено абстрактно и чуждо и тя иска да я сведе до нещо познато. Представя си СЕМ като „виртуален катаджия”, като „медийна полиция”. А това е неосъзнат стремеж за връщане към тоталитарното управление на медиите, защото такава полиция в последна сметка би била „полиция на мисълта”, казва Георги Лозанов. Снимки: Румен Добрев

– Какво се промени след първоначалната идея за създаването на СЕМ, каква действително е функцията на този орган в момента?

– Разбирам, че в този, а и в предишните Ви въпроси се съдържа скрит упрек към СЕМ, че не се изказва критически за състоянието на медиите у нас. Това обаче е работа по-скоро на гражданските организации в медийната сфера, на „Медийна демокрация”, Асоциацията на европейските журналисти и пр., чийто инструмент за влияние е именно публичното говорене, соченето с пръст. Функцията на медийния регулатор от самото начало е различна – да осъществява мониторинг, надзор и легализация на радио и телевизионната дейност, като прилага добросъвестно един закон, приет от други. Подобно на останалите секторни регулатори. Като чета обаче за проблемите при тях, осветени от скандали, смени и разследвания, си мисля, че нашият успя да се запази в добро институционално здраве, въпреки трудния си сектор. И то е защото за всички е ясно, че каквито и политически и икономически влияния да има върху медиите, те не минават през СЕМ. Поне не съм чул някой да твърди обратното.

– Във Фейсбук често сте по-критичен, отколкото като председател на СЕМ – например смятате, че темата с кърменето е преекспонирана, за да бъдат прикрити други теми – кои, ако бъдем откровени?

– В персонално качество аз наистина вярвам, че не съм изгубил гражданската си принадлежност и рефлекса на професионален критик, което ме кара да пиша авторски текстове за медиите и то далеч не само във фейсбук. Това обаче няма общо с ангажиментите ми в СЕМ.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

А темата за публичното кърмене беше повод да припомня, че темите имат различна тежест в живота на хората и когато в медийното им отразяване се преекспонира една от тях, неминуемо се ощетяват останалите. Кои точно – едва ли е въпрос на съзнателен избор. По-скоро се проявява ефектът на снежната топка – някой в сутрешен блок повдига въпроса за кърменето в моловете, конкурентът му, за да не остане по-назад, го подема и разширява, следващият вече приема, че това е част от дневния ред на обществото и го вкарва в новините си и т.н. Разбирате ли, аз като притежател на профил във фейсбук мога да кажа „Стига!”, но като член на СЕМ не, защото няма нарушение на закона.

Като притежател на профил във фейсбук мога да кажа „Стига!”, но като член на СЕМ не, когато няма нарушение на закона.

Критическата функция по отношение на властта е задължителна за журналистиката, но не по закон, а като професионален стандарт. Неспазването му обаче обикновено струва скъпо и на журналистите, и на властта. Медията може да убие силните на деня, а и себе си, не с критика, а с ласка.

– Има ли механизми СЕМ да наказва паразитирането на медиите над близките на жертвите и тяхното страдание?

– Има, тъй като страданието е част от личната неприкосновеност на човека, която попада под защитата на закона. И оправданието, че близките нямали нищо против, съвсем не е достатъчно, защото хора в такова състояние трудно могат сами да преценят кое и доколко ще ги накърни, важна е отговорността, а и просто човечността, на журналиста. СЕМ извън конкретните санкции задължително осъществява фокусен мониторинг върху медийното отразяване на бедствия и трагични събития. И тук обаче балансът е важен, защото медиите трябва да информират за тях, включително и чрез „човешки истории” и да предизвикват съпричастност към чуждото страдание. Ние защитаваме различни права, но не сами по себе си, а в тяхната, нерядко противоречива, свързаност.

– По чии сили е, ако не е на СЕМ, да припомни на медиите основната им функция – че защитават правата на гражданите и обществото, а не правят пиар на силните на деня?

– Критическата функция по отношение на властта е задължителна за журналистиката, но не по закон, а като професионален стандарт. Неспазването му обаче обикновено струва скъпо и на журналистите, и на властта. Медията може да убие силните на деня, а и себе си, не с критика, а с ласка. Нека припомня, че според изследванията в първия си мандат Борисов се радваше на продължителен медиен комфорт – отделен въпрос е дали той беше резултат на натиск или на банално „слагане”. Така или иначе, критическата енергия, която не мина през медията, накрая излезе на улицата. Сега обаче, включително и заради различията в управляващото мнозинство, е лесно да се осигури сблъсък на гледни точки. Пък и мисля, че медиите, поне тези, които не живеят от политически проекти, си направиха важни изводи от протестите през 2013-а, качиха се в една лодка с гражданите, а не с властта.

– Вместо с решения и санкции, СЕМ би могъл да реагира и влияе с декларации и препоръки – защо го правите толкова рядко?

– Препоръки не са предвидени в закона, а не бих казал, че декларациите са малко. А и те са само част от публичния диалог с медиите, който тече и „очи в очи” в поредица от тематични срещи. Действително, за мен той е особено важен, по-важен дори от санкциите, защото СЕМ е силен, не когато броят им расте, а когато няма нужда от тях. Вследствие на такъв диалог, например, след първоначалния „бум” на враждебна реч по повод сирийските бежанци, големите електронни медии успяха да го овладеят и сега говоренето по темата е в „норма”. За сметка на това предстоящите местни избори очевидно изкушават политиците, особено националистите, за генериране на вот с враждебна реч, този път насочена към български граждани с друга етническа принадлежност. СЕМ вече изрази тревога по въпроса и се надявам медиите отново да извършат това, което кандидатите за власт не искат или не могат.

– Риалити форматите са темата, по която сте ставал обект на най-много упреци – според мнозина сте твърде толерантен към това шоу, което експлоатира комплекси, травми, слабости…, за да печели от тях. Защо СЕМ не е по-суров към него?

– Колко по-суров? Това са формати, насочени към тъмната страна в човека. Ако не могат да показват именно неговите комплекси, травми и слабости, значи просто да ги няма. Напоследък този въпрос възникна около предаването „Съдебен спор”. Не мисля, обаче че трябва да използваме регулацията, за да направим невъзможни такива формати. И не заради зрителското любопитство, лицемерно съчетано с възгласи „Спрете ги!”. А защото предпочитам, ако нещо трябва да изчезне от медийната карта, това да е след като се е появило друго, което да измести интереса. Както и постепенно става с успеха на „позитивни риалита” като „Две капки вода” или „България търси талант”, и на родните сериали.

– Като специалист по фотографията как приемате изложбата на Юлиан Табаков с голите снимки на Златина Тодева?

– Тя е едно красиво изречение в модерния разказ за еротизацията на света, която непрестанно разширява териториите си, като възможните посоки непрестанно намаляват, пред свършване са. Юлиан Табаков е намерил такава в тяло, превзето от старостта и напук на младите разсъблечени тела, които ни се предлагат отвсякъде. Направил го е смело и артистично, с елегантен жест завърта главата ти натам, накъдето не си свикнал, а и не си готов да гледаш. На мен обаче тъкмо тази търсена провокация ми натежава, някак заглушава посланието, кара ме повече да се съпротивлявам, отколкото да разбирам. Напомня ми опитите на изкуството след „Лолита” да направи нещо подобно с детското тяло, да го мисли като обект на еротично преживяване, докато наскоро някаква психиатрична асоциация прие, че педофилията не е престъпление, а болест.

– А като шеф на СЕМ какъв е вашият коментар – ако някоя телевизия покаже тези фотоси преди 22,30 ч., грози ли я санкция?

– Зависи как са показани, ако има прекален акцент върху голотата, нищо чудно да попаднат под санкциите за закрила на децата. Просто галерията и телевизията са различни форми на публичност и за разлика от първата, която е максимално свободна, втората е регулирана, защото влиза в дома ти. Това е още един отговор на въпроса за какво е нужен СЕМ.

Предишна страница 1 2

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах