Журналист или спаринг партньор на агресор?

Виждали ли сте как котка се отърква в краката на стопанина си, за да получи храна? Единственото, което Карбовски пропусна да направи в интервюто си с Митрофанова, бе да каже „мяу“.

След 46 минути умилкване „журналистът“, който няколко пъти фамилиарно и дружески нарече Путин „Владимир Владимирович“, си призна – основният въпрос, който е искал да зададе на руската посланичка, е бил: „Колко е голям рискът да ме изпратят на фронта да се бия с руснаци?“. Митрофанова го успокои – няма да му се наложи. Защото, каза пратеничката на държавата агресор, те няма да нападнат България. Не им трябвала.

Да интервюираш посланик на държава, нахлула със завоевателни намерения в друга, при това държава, която е обявила родината ти за „неприятелска страна“, би трябвало да е тежко изпитание. За Карбовски видимо беше удоволствие. Той старателно упражняваше слабия си руски, дори си просеше ласкателства и очакваше Митрофанова да поправи тромавата му лексика. Само и само да спечели благоразположението на удобно настанилата се в студиото му посланичка на Русия. Сякаш не забелязваше назидателно вдигнатия ѝ пръст, размахан, за да набие по-добре в дебелите български глави това, което Русия има да каже. Дори ѝ беше дал възможност да се подготви предварително с въпросите – посланичката имаше пред себе си листове, от които четеше отговорите.

Това, оказа се, е първата поява на Елеонора Митрофанова в българска медия след началото на войната. И за това има основания – вражеските дипломати не могат да бъдат интервюирани като приятели. И никакви оправдания като „алтернативна гледна точка“ не могат да бъдат изтъквани, когато говорим за агресор. Карбовски обаче стигна до края на „алтернативността“. Българският журналист не просто беше удобен събеседник, той подаваше топката като фен. Дори успя да заяви в прав текст, че „Русия беше нападната“. Попита посланичката защо не са се възпротивили на влизането на България в ЕС и НАТО – толкова унизително, че се наложи дипломатката да го укротява с думите, че това все пак си е наша работа.

Българският „журналист“ си позволи да нарече русофобията „поминък“, обяснявайки, че хората, които не харесват Русия, си заработват хляба по този начин.

„Преди 10 години в България нямаше русофоби“, уверено заяви некомпетентността си той.

Но с пълно доверие и задоволство прие отговора на Митрофанова, че Русия никога не е плащала на тролове. Заедно с ироничното обяснение „сега и без това не ни стигат парите“.

„И на журналисти, за съжаление, не плащаме“, надсмя му се посланичката.

Е, все пак му обеща, че ако има проблеми заради интервюто, „ние ще ви защитим“.

„Недейте“, примоли ѝ се Карбовски.

Подлизурството на „алтернативника“ обаче – като всяко прекалено нещо – доведе и до неочакван резултат. Карбовски зададе абсолютно неуместен въпрос, който всеки нормален дипломат би отклонил – „за кого бихте гласували на нашите избори, ако бяхте български избирател?“. В нормална страна и в нормални условия всеки посланик би се изпотил след подобно питане. Митрофанова обаче беше готова с отговора: ГЕРБ са „дракон, но познат, свой дракон“, руските интереси в България се защитават от партия „Русофили“ на уличения в шпионаж Николай Малинов, но лично тя би гласувала за Костадин Костадинов, „защото го разбира“.

„Военнолюбците спечелиха изборите у нас“, продължи с ласкателствата Карбовски, като неволно издаде факта, че става дума за руска опорка, съгласно която проевропейските партии са привърженици на войната.

„Не се притеснявайте – успокои го Митрофанова. – Ако тръгнат да отварят фронт, народът ще въстане.“

С полуусмивка на полуимператрица Елеонора Митрофанова изсипа щедро куп пропагандни тези, които не бяха оспорени от Карбовски, а дори напротив – той услужливо подаваше още опорни точки.

„Русия е в Топ 10 по развитие на науката, роботиката и изкуствения интелект и в топ 20 по АйТи“, заяви посланичката, а българският „журналист“ мило попита: „Това е световна статистика, нали?“

Интервюто завърши, когато Карбовски намеси Комарницки.

„Как приемате карикатурите му? Рисува ви страшна.“

„Няма лоша реклама“, отвърна Митрофанова и с усмивка ни заплаши: „Мисля, че пак ще станем големи приятели с българския народ“.