Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Кафка и „светкавицата, която го прави да изглежда луд“

„Фотоалбумът на семейство Кафка“ - изложба в Берлин за 100-годишнината от смъртта на писателя

Кафка през лятото на 1906 г. Снимка: Архив на Клаус Вагенбах - Кафка и „светкавицата, която го прави да изглежда луд“

Кафка през лятото на 1906 г. Снимка: Архив на Клаус Вагенбах

Непоказвани фотографии от личния и публичния живот на Франц Кафка представя изложбата „Фотоалбумът на семейство Кафка“, посветена на 100-годишнината от смъртта на писателя. Събитието ще се проведе от 1 март до 2 юни в Берлинската държавна библиотека, съобщават от „Берлинер Цайтунг“.

Изложбата на литературоведа Ханс-Герд Кох събира около 130 снимки, голяма част от които досега не са показвани, в кутии, вградени в стената на нивото на очите на посетителите, и в класически витрини. До някои са отпечатани откъси от писма на Кафка и други текстове, включително кратки надписи от пощенски картички. Те имат за цел да документират връзката и сплотеността на семейството, която се тълкува като по-силна, отколкото се предполага, предвид някои твърдения на автора, съобщават от „Zeit“.

„Нямам чувство за родство, при посещенията ми [у дома] усещам злоба, насочена към мен“, пише Кафка.

И все пак на една от стените в изложбената зала се казва:

„Това беше голямо и колоритно семейство, което предостави на Кафка много теми за литературното му творчество“.

Франц Кафка със сестрите си Вали и Ели, около 1893 г. Снимка: Архив на Клаус Вагенбах

Изложбата представя снимки от живота на Кафка – моменти от сватби, от фронта на Първата световна война или от събирането на реколтата от хмел. Има и негова снимка като дете в шарен костюм, с шапка в едната ръка и тояга в другата, която той изпраща в писмо до бъдещата си годеница Фелис Бауер през ноември 1912 г. със следното обяснение:

„Тогава да гледаш лошо беше забавно“.

Два месеца по-късно той ú изпраща по-нови снимки, но не казва нищо хубаво и за тях:

„Светкавицата ме прави да изглеждам луд, лицето ми се изкривява, очите ми се присвиват и изцъклят“.

Франц Кафка умира на 3 юни преди 100 години. Последната му снимка е направена в началото на октомври 1923 г. в универсалния магазин „Вертхайм“ в Берлин. По онова време той е на 40 години. Копие на снимката може да се види в изложбата в Берлинската държавна библиотека, а кураторът Ханс-Герд Кох, казва, че оригиналът е попаднал у автора и издател Клаус Вагенбах от една от племенниците на Кафка.

Тази подробност може да изглежда незначителна на пръв поглед, но в това кратко обяснение са скрити няколко неща. Клаус Вагенбах (1930–2021) пише дисертацията си за Кафка и публикува няколко книги за живота и творчеството му. Те са своеобразни литературни разходки и в тях могат да бъдат открити много снимки. Отношенията помежду им били толкова близки, че след смъртта на Кафка Вагенбах наричал себе си „вдовицата на Кафка с най-дълъг стаж“.

Франц и Отла Кафка пред входа на семейната ферма в Цюрау, 1917 г. От септември 1917 г. до април 1918 г. Кафка живее със сестра си в западнобохемското селце Цюрау, днешното Сирем. Снимка: Архив на Клаус Вагенбах

Освен Клаус Вагенбах, сред изследователите на семейния кръг на Кафка е и литературоведът Ханс-Герд Кох, роден през 1954 г., който редактира и критическото издание „Произведенията на Франц Кафка“. Той поддържа близък контакт с потомците на автора и неведнъж е преглеждал архивите им – често само кашони със сувенири. Кох продължава делото на съименника на издателство „Клаус Вагенбах“ с книгата „Семейството на Кафка“, от която по-късно се ражда и идеята за „Фотоалбумът на семейство Кафка“.

Изложбата е своеобразна семейна биография, представена в 9 глави, подобно на хартиеното издание „Смейството на Кафка“, съобщават от музея „Stabi Kulturwerk“ към държавната библиотека в Берлин. Първата е посветена на бабата и дядото, други три дават поглед към семействата на трите му сестри, а отделна глава разказва за самия писател, макар че той не обичал да се снима. Правил го, само когато имал нужда от снимки за официални документи или когато приятелят му от Берлин Фелис Бауер настоявал да му прати няколко. Въпреки това, когато пътувал или по време на престоите в санаториум, не можел да си спести неловкото чувство, което изпитвал пред фотообектив. Последната глава проследява биографиите на семейството на Кафка след смъртта му през юни 1924 г.

Това не е изложба само за едно семейство, а за прехода от XIX към XX век. В началото личи смущението, с което бабата и дядото застават пред камерата във фотостудио, а не по-малко скованите портрети на младите родители също говорят за подобни чувства. Те са в контраст със снимките от новия век, на които родителите изглеждат все по-безгрижни и вече гледат уверено в окото на обектива. На снимки от 20-те години на миналия век семействата на сестрите на Кафка вече позират като за светско списание. Кох показва семейство, което е пример за еврейската еманципация от Хабсбургската монархия до първата Чехословашка република.

Изложбата може да бъде разгледана в Берлинската държавна библиотека от 1 март до навечерието на смъртта на Франц Кафка 2 юни. Входът е свободен.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg