Пет години заедно на онлайн площада!

„Лелята“ на Макрон

Според фейсбук-геронтолозите, „старата“ жена е половин нещо

Съпругата на кандидата за президент на Франция Еманюел Макрон - Брижит - е основна тема на дебатите в родния Фейсбук от първия тур на изборите насам - с факта, че е 24 години по-възрастна от него. Снимка: ЕПА/БГНЕС - „Лелята“ на Макрон

Съпругата на кандидата за президент на Франция Еманюел Макрон - Брижит - е основна тема на дебатите в родния Фейсбук от първия тур на изборите насам - с факта, че е 24 години по-възрастна от него. Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Я ни кажи как се e оженил за леля си!“, подхвърля журналистът Сашо Диков на млада репортерка в студиото, която следи президентските избори във Франция. Осем часа централно европейско време е, миналата неделя, чакат се първите резултати от вота. Дотогава ефирното време в предаването „Просто Диков“ трябва да се дели между Иво Прокопиев, гост в студиото по темата за бизнеса, властта и прокуратурата, и новините от Париж. „Лелята“ е съпругата на Еманюел Макрон – основния кандидат за най-престижното политическо място на Франция – Брижит. А информацията, че му е „леля“, всъщност е метафора, зад която стои фактът, че е с двадесет и четири години по-възрастна от него.

Както става ясно от репликата на водещия на предаването, тази точно подробност е от толкова голяма важност, че може достойно да запълни секундите до обявяването на първите резултати от гласуването за президент на една от най-мощните държави в обединена Европа. Нека го кажа още по-просто: във вечерта на президентските избори във Франция другата равностойна по значимост тема са 64-те години на съпругата на евентуалния бъдещ президент, който е на 39…

На мен Сашо Диков ми е симпатичен. Не само, защото може да ми е чичо. Приемам с разбиране и добронамерена закачка стила му на водене на телевизионни интервюта и коментарите му, в които изрази като „мама му стара“ и говоренето на „ти“ с почти всеки гост са част от играта. Такъв си е човекът, поне е автентичен! Това с „лелята“ на Макрон обаче ми се запъна, въпреки иронията и чувството за хумор, които никак не са ми чужди.

Първо, ако има възможно най-незначителен детайл около личността на Еманюел Макрон и почти 99 процентовата сигурност, че той е бъдещият френски държавен глава, то това са годините на жена му!

Америка за България

Второ, телевизия от ранга на BIT (с българо-американските собственици и високите, отвъдокеански стандарти на работа) не би трябвало да се идентифицира с коментари тип „хоремаг“.

Трето, журналист с известността на Диков не следва да си позволява подобни мачовски изявления. Не само защото става дума за бъдещата първа дама на Франция, а защото е човешко същество. Дори не искам да говоря за дама в онзи социален смисъл, защото не женствеността или кавалерството би трябвало да спират хората от такива унизяващи изказвания, а човешкото им чувство изобщо.

Четвърто, когато си публична личност и правиш сексистки коментари, какъвто е този, ти ги легализираш. Утвърждаваш този примитивен начин на мислене, който разделя хората по несъществени принципи, обиждайки и подценявайки ги. Защото сега, като са чули Диков да се подиграва на по-възрастната от мъжа си мадам Макрон, сума макар и леко неуверени в сексизма си българи, с охота ще му дадат волеизява. Щото нали Диков го направи от телевизора. Нищо, че самият той е на възрастта на Брижит Макрон…

Чичо Диков не е основният герой в този текст. Такъв е онзи български човечец – мъж или жена – на когото толкова добре му се получи покрай френските президентски избори да има за какво да си плюе на воля. Герой е родният балкански манталитет, според който ако един мъж живее и обича по-възрастна жена, нещо му има. И му има от кръста надолу, нали… Науката го нарича геронтофил (много от блюстителите на „правилната“ възрастова разлика между мъжете и жените у нас едва сега научиха този термин). Змийският, безпощаден с горчилката си народен език си има друга, по-емоционална дума за това. Извинявам се, че ще я кажа, но разчитам да я приемете с фолклорен интерес – думата е „бабоебец“. Защо я знам ли? Ми защото през целия си живот съм слушала подобни възмущения и от малка обществото е набивало в главата ми разни женско-мъжки уравнения за правилно и недопустимо. Едно от тях е това, че в една двойка жената не може да е по-възрастна от мъжа. Или ако е (не дай си, Боже!, чукай на дърво, плюй си в пазвата!), поне да е в допустимата „социологическа“ грешка от две до пет години над него. Ама десет, че пък двадесет, а тука пък и двадесет и четири – е това направо си е патология!

Преди няма и пет месеца Доналд Тръмп стана президент на Съединените американски щати. Обсъдихме всичко – перчема му, децата му, глезеното му най-малко дете, златния му апартамент. И Мелания не я подминахме – че не знае английски, че краде речите на Мишел Обама, че първа трябва да си стегне куфарите за Източна Европа, ако я хванат антиемигрантските мерки на мъжа й, че се е снимала гола, че е видимо нещастна. Но никой, в нито един момент не тръгна да й се подиграва, че живее с „чичо си“, нали? Нищо, че разликата между нея и 70-годишния Тръмп е толкова, колкото е разликата между Макрон и 64-годишната Брижит. И защо да й се подиграва – та той и стогодишен да е, на първо място е мъж! И не само има правото, когато си иска да си сменя жените с по-нови модели на пазара, ами направо си е пич, щом лови такива „турбо изтребители“ (макар и по пътя на петото си десетилетие, де) като Мелания.

В края на 2016-а Мадона стана жена на годината на „Билборд“. На официалната церемония тя излезе да си вземе статуетката, остави я върху пианото на сцената, хвана стойката на микрофона с две ръце, разкрачи се и каза:

„Така е по-добре. Чувствам се по-добре с нещо твърдо между краката си…“.

Иска ми се сега да можехте да видите физиономиите на всички онези световноизвестни артисти и хора на свободния дух в залата – ококорени очи, отворени усти, смутено прикрити с длани, кисели от чувство за неприличие изражения. Голям срам, как може една жена да говори така?! Това там, в Америка, на мястото, където се генерират огромна част идеите за равенство между хората и ликвидиране на подобни принципи на разделянето им!

Мадона не ги остави дълго да се пулят – отстреля ги с такава реч, която днес ми идва да разпечатам на флайери в милиони екземпляри, които да хвърлям на централни градски места върху главите на все по-оглупяващото родно, а и световно население. Иде ми да я принтирам върху стикери в сигнални цветове, които хулигански да лепя по прозорците на сградите и автомобилите, докато някой не се зачете в думите й и не ги разбере. Мадона го каза за своя бизнес – актовите й снимки от годините, в които е позирала в училища по рисуване, за да изкарва прехраната си, и албумът й Erotic са повод обществото да я нарече курва и срещу нея да се вдигне не само фригидната американска домакиня, нейният достопочтен, тихичко перверзен съпруг и пъпчивият им от бушуващи хормони син, но и жените, определящи себе си като феминистки. В същото време точно това толкова либерално общество нямаше нищо против Принс да обикаля сцената на високи токове, облечен в рибарска мрежа. Само че, както казва Мадона в онази паметна реч, „Той беше мъж!“. На него му е позволено.

На мъжа му е позволено всичко. Може да се облича както си поиска или да е гол. Може да е дебел, грозен и стар. Може да си спи с когото и както си поиска. Може да се жени колкото пъти му е кеф, като колкото повече жени гравитират около халката на безименния му пръст, толкова по-голям гъзар е. Може да натири досадната си, застаряваща съпруга, когато твърде много започне да му напомня за остаряването и да се задоми по любов за съученичка на дъщеря си. Мъжът не чисти, не готви, не пере, не гледа деца и не се обяснява вкъщи за нищо. Истинският мъж може да изневерява на жената до себе си, защото той „прави секс без чувства“, а то това не се брои. По сведение от нароилите се тези дни в социалните мрежи специалисти по сексология, женското изневеряване си е чиста проба долна измама, защото в секса жените винаги влагали чувства… Хм. Пък ако знаете само колко хубав секс съм правила в живота си точно с мъже, към които грам емоция не ми е трепвала и чиито имена дори не си спомням!

Не на последно място пък според фейсбук-геронтолозите, „старата“ жена е половин нещо. Тя не е трофей, с който да се гордее човека мъж, защото вече има бръчки и няма цикъл. Тя не може да е секси, защото бабите не са секси. И да е умна не може, защото критическата е помела и без това малкото й (като на жена) мозъчни клетки. „Лелята“ затова е станала леля, за да си седи пред телевизора, да събира рецепти за кексове и да забрави за съществуването на половите си органи. Така казват чичовците. Да, от време на време може и да мечтае – за фейслифтинг, курс по тай чи или екскурзия с планинарски хор евентуално. И да гледа телевизия може – там все ще се намери някой набор, който бодро и младежки, от висотата на своята неостаряваща чичовска енергия, да й съобщи, че е хербарий…

Сега да ви кажа най-хубавото. И то е, че на нормалните хора, на онези, чиито мисли са заети с наистина важните неща – като сигурността в света, опазването на европейските ценности, преосмислянето на патриотизма и обезоръжаването на нарастващия национализъм – на онези умове и души, които говорят за човечност, толерантност и духовни ценности, изобщо не им пука на колко години е жената на Еманюел Макрон! Онези двадесет и четири години в полза на Брижит може би ще влязат в полезрението на острата френска сатира (четох някъде например, че очаквали пенсионната политика на новия президент да е добра, защото все пак живеел с пенсионерка), но това ще е в онзи стържещ, но политически зареден карикатурен стил от типа „Шарли Ебдо“. През това време у нас публиката ще се занимава с този факт, обсъждайки го през роднинско селската лексика и мачовския си манталитет.

Точно в това е основната, тънка и особено чувствителна разлика, отличаваща добрия хумор от хоремагската простотия. Ако някога успеем да го осъзнаем, много неща за мястото ни в света и политиката изобщо ще ни се изяснят.


Всичко от Мария Касимова в „Площад Славейков“

Bookshop 728×90