Лято на бис

„Ако видя птица, която изглежда като патка, плува като патка и кряка като патка, аз й викам патка“, отбелязва справедливо преди повече от сто години американският поет Джеймс Райли.

Официално лятото свърши на 23 септември – но ние си знаем, че не бива да се доверяваме на официална информация. Уж вече е есен, а тревата е зелена, небето – синьо и слънцето грее толкова приятно, че на никой не му се прибира вкъщи, още по-малко – в офиса. Джеймс Райли би видял тук патка, ние му викаме лято. Повечето кестени, жълъди и онези листни въртолетчета, на които не им знам името (но вие се сещате) не се лъжат и още си стоят по дърветата в очакване на истинската есен.

Циганското лято е по-доброто лято – то има спокоен нрав и не изпада в температурни изстъпления. То е приятна лятна изненада след официалния финал на сезона. То е като бисовете в края на концерта, за които музикантите пазят най-добрите си изпълнения, а ние си мислим, че не влизат в цената на билетите.

Радвайте се на последните изпълнения на лятото, защото може да свърши още утре. И тогава – ще не щем, ще се наслаждаваме на есента.