Може ли Българската православна църква да получи Нобел за мир?

Българската православна църква от 1943 г., изиграла ключова роля в спасяването на 48 хил. български евреи от лагерите на смъртта, е била предложена за Нобелова награда за мир, съобщава пред „24 часа“ инициаторът Моше Алони, израелски адвокат. Зад номинацията стоят още професорът по право от университета в Хайфа Моше Кешет и бившият израелски министър на здравеопазването и депутат ген. д-р Ефраим Снех. Намерението им бе обявено още миналата година, но сега те твърдят, че това вече е станало факт. Около тази номинация обаче възникват много въпроси, които нямат лесни отговори. Първият от тях е, че няма как да разберем дали действително има такава номинация преди 2067 година – според правилника на Нобеловия комитет номинациите се оповестяват 50 години след връчването на съответната награда. 

Нека приемем, че номинацията е направена, но е важно да се отбележи, че за разлика от номинациите примерно за Оскар (които са 5 и сами по себе си са знак за огромно признание), при Нобеловите награди за мир нещата не стоят така. Предложените могат да бъдат стотици, а право да номинират имат членове на национални комитети и правителства, членове на Международния съд и на Арбитражния съд в Хага, университетски професори по история, социални науки, право, философия, теология и много други. Затова в сайта на Нобеловия комитет за мир е отбелязано, че „самата номинация не означава одобрение или знак на почит, свързани по някакъв начин с Нобеловата награда за мир или свързаните с нея институции“.

Преглед на връчените досега награди показва, че няма случай някой да я е спечелил за постижение, направено преди повече от половин век – а в нашия случай става дума за събитие преди 74 години. Организациите получават награда или за цялостна дейност, или за дейността си в предходната година.

Персоналните отличия се присъждат само на живи хора. А личностите в БПЦ с основни заслуги за спасяването на българските евреи – екзарх Стефан и пловдивския митрополит Кирил – отдавна не са между живите. Двамата са сред българите, обявени за праведници на света от „Яд Вашем“, Мемориала на Холокоста в Йерусалим.

Още по-странно е как някой би могъл да номинира организация, която съществува и днес, но като че ли не е носител на онзи морал, накарал Светия синод от 1943 г. да се изправи срещу фашизма. Защото съвсем наскоро Българската православна църква излиза с официални изявления против приемането на бежанци у нас (не само срещу икономически мигранти, а именно бежанци). Тази позиция е противоположна на онази от 1943 г. против предаването на българските евреи на Хитлер, довела до спасяването на 48 хил. души.

Ако се опитаме да си представим, че на Българската православна църква от 1943 г. бъде присъдена Нобеловата награда за мир, най-трудно ни е да си представим кой ще отиде да я получи. Кой – някой от агентите, служили на Държавна сигурност в Светия синод?