Киното е най-популярната културна дейност сред младите хора и децата – ¾ от тях са ходили поне веднъж на кино през 2026 г., сочат данните от първото по рода си национално представително социологическо изследване „Културно участие и въвеждане на културни паспорти за деца, младежи, ученици и студенти“. Проучването е проведено от социологическа агенция „Алфа Рисърч“ в периода 28 април – 20 май 2026 г. сред 505 деца, ученици и младежи на възраст 6–18 години от областните градове в България.
Над 95% от децата и младежите в България заявяват, че биха използвали културен паспорт с годишен бюджет за посещение на културни събития, ако такъв им бъде предоставен, показва проучването. Ако разполагат с годишен бюджет от 50 евро за културни дейности, 75.6% от анкетираните заявяват, че със сигурност биха го използвали, а още 20.2% – че по-скоро биха го използвали.
Сред предпочитаните културни активности, за които младите хора биха използвали средствата, са киното, театърът, концертите, творческите курсове и работилници, фестивалите, музеите и галериите.
Данните показват, че киното е най-посещаваната културна дейност сред децата и младежите – 76.6% са посетили кино поне веднъж през последната година. Следват театралните представления (49.9%), музеите и галериите (38.4%), концертите в различни жанрове (34.7%) и фестивалите (27.7%). 43.2% от децата и младежите никога не участват в творчески занимания като музика, танци, театър, рисуване, фотография или други форми на артистично развитие.
Над 60% от учениците участват поне веднъж годишно в културни дейности, организирани от училище – концерти, представления, изложби и други инициативи. В същото време изследването откроява сериозни различия в достъпа до култура според мястото на живеене. Докато децата в София участват значително по-активно в творчески занимания извън училище, в останалите областни градове над 60% от анкетираните посочват, че никога не се включват в подобни дейности.
Най-често посочваното препятствие пред културното участие е липсата на време (41.8%). Следват липсата на интерес (20.2%), финансовите ограничения (16.8%) и затрудненият достъп до културни събития поради транспорт или разстояние (12.5%).
Резултатите от изследването изпращат ясен обществен сигнал, казват поръчителите на изследването от Обсерватория по икономика на културата, Фабриката за идеи и Асоциация за развитие на София – младите хора искат повече възможности за достъп до култура и са готови активно да се възползват от тях.
Въвеждането на културни паспорти може да се превърне в ефективен инструмент за преодоляване на регионалните неравенства, насърчаване на редовното културно участие и изграждане на дългосрочни навици за общуване с изкуството и културното наследство.