Найден Тодоров: Държавата работи успешно да гони талантливите българи от страната

„Много е важно обществото и висшите кръгове на държавата да разберат, че без образование, без култура и без медицина, икономиката също не може да се случи. В момента хората на изкуството сме оставени на заден план, да се спасяваме сами“, твърди диригентът Найден Тодоров, директор на Русенската опера, пред Елена Кръстева в интервю за „Монитор“.

„Боли ме, че на последните избори не чух някой да говори за проблемите на българската култура – нито отдясно, нито отляво – казва Тодоров. – Само че същите тези после се оплакват от липсата на култура в обществото. А всъщност културните институции не са културата на обществото, а проводникът на държавата към него, за да се променя културата му. Неразбирайки това, ни захвърлят в девета глуха и постепенно обществото започва да се променя в такава посока, че после самите политици се чудят откъде какво им е дошло и защо.“

Найден Тодоров твърди, че ще се опита да не прави нови съкращения в Русенската опера: „Накъде повече? Срамно е една национална опера да има единичен състав на оркестъра и музикантите да не могат да се сменят – докато едните изнасят представленията, другите да репетират. Срамно е балетите на повечето извънстолични театри да не могат да изнесат нормален самостоятелен спектакъл с класически заглавия – не защото не са достатъчно добри, а защото като брой хора в трупата са малко! Срамно е един чистач в банка да получава повече от Националната филхармония на Република България. Категорично не омаловажавам труда на чистачите – просто смятам, че нашият труд е ниско заплатен.

Българските музиканти категорично не получават това, което заслужават като количество и като качество на работа. Редовно добри български музиканти напускат страната и заминават за чужбина с идеята да не се върнат. Тоест държавата работи доста успешно да гони талантливите българи от България.

Не знам къде е решението за държавата, но съм убеден, че подобен тип рестрикции, които прави финансовото министерство към нас, не са верен път. Съкращаване на бройки звучи много академично и професионално. Нареждат: съкратете бройки, за да оцелеят нещата и да работят. Това е много добре до момента, в който заменим думата „бройка” с думата „човек”, който цял живот е правил това нещо и трудно може да прави друго. Човек, който има семейство. Тези бройки остават на улицата. Тези бройки, ако са млади и добри, имат възможността да напуснат България и да не желаят повече да се приберат и да се развиват на запад, където има друго отношение към нас. Онези бройки, ако не са толкова млади, или не са от добрите, имат един изход – постепенно да умрат. За съжаление тенденцията всичко да се прави в името на бизнеса, а не в името на хората, не е само у нас.

Преди време прочетох много интересен материал – че на тази планета има всякакви видове животни, но единствените, които трябва да си плащат, за да живеят, са хората. Това ли е смисълът на цивилизацията?“

Гласът на музикантите не отеква в обществото така, както на актьорите, когато излязат на протест, защото са малко. „През 2010 г. в сферата на сценичните изкуства се направиха огромни съкращения – казва Тодоров. – След тях останаха 4 извънстолични оркестъра с по 35 инструменталисти и 5 извънстолични оперни театъра със 188 човека персонал, който включва музиканти, техници, всички. В София има национална опера, оперета и филхармония. И да искаме да протестираме, не можем да напълним един площад. Освен това не сме такъв тип хора. Опитваме се винаги да проявим разбиране към другата страна, но за съжаление не винаги получаваме обратното от насрещната. Освен това срещу кого на протестираме? Срещу Министерството на културата, което също е притиснато от финансови рестрикции ли?“

Найден Тодоров разкрива, че през 2014-а спектаклите на Русенска опера са били посетени от 100 хиляди души в България и по време на турнетата им в чужбина: „Горд съм с тази цифра като директор, но използвам случая да призова хората да помагат на българските музиканти. От време на време, когато ви е скучно, вместо да отидете на бар или на ресторант, отидете на концерт или опера. Може би тогава ще ви дойдат други мисли в съзнанието, може би животът ви ще стане по-светъл. Може би тогава хората ще намерят начин да победят действителността и ще я накарат да бъде такава, каквато я искат.“