Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Нашите недели и неща

Днес е Ден без тютюнев дим. А първото кафе без цигара представяте ли си? Та то по-добре да не се събуждаш

Снимка: София Павлова - Нашите недели и неща

Снимка: София Павлова

Един общ приятел и колега от отвратителните офиси (натъпкани със сценаристи и копирайтъри между стерилната тишина) веднъж заяви, че не иска повече да е писател! Открил, че не бил писател – бил женкар! Това е смело, казах си… Дори се възхитих. После спрях, понеже съм убеден, че всеки трябва направи това, което другите не могат. И защото нямам таланта да бъда женкар, продължих както си знам.

В честите моменти, когато нямам належащи неща за писане – чета. Пати Смит, малко Алистър Кроули, или Гордън Рамзи, дори статуси в социалните мрежи, много ясно… Убеден съм, че социалните мрежи са като всичко останало в зримия свят, като сградите и порутините, като колите и трошките, като парчето стек и пицата на парче… В долната граница на оповестяванията, естествено, са тези – „Неделя е! Време е да му сръбнем по едно пролетно кафенце!“ В горната граница са тези като на Брет Ийстън Елис, който когато Селинджър почина, написа:

„Най-после той е мъртъв! Чаках този ден от цяла шибана вечност…“

Хубаво е. Но се среща твърде рядко. Средното положение е най-неприятното. То е нещо като да се разправяш с разпоредителка за дублирани места в залата. Не често, но се случва – когато се натъкна на това проклето средно положение, аз да коментирам. Ето – днес например – срещнах следното средно положение:

Америка за България

„Поради лошото образование по литература забраненото класическо образование и занемареното вече езиково образование, съвременната българска литература е жалко копие на фейлетони, писани със самочувствието, че са уж много модерни и антиофициозни, че са излезли най-после на бял свят от издателства, сякаш клонинги на „Профиздат“, „Отечествен фронт“ или „Земиздат“. Тематичният кръг е сведен само до три трудно пресичащи се мотива:

1. провинциалната невроза (лекува се с правене на компоти зад блока;

2. любовни трепети (да се описват в ключа на символистичните кошмари и изначалната мизогамия;

3. сексуални подвизи.

От всичко това лъха толкова примитивизъм, лош вкус и липса на естествен талант, че определението накратко може да бъде само едно – кич. А както се знае от Херман Брох, кичът е…“

Е? Човек може лесно, но съвсем ненужно, да се посмее. Защото трите точки от горецитирания тематичен кръг са заложени в основата също и на романи като MADAME BOVARY и АННА КАРЕНИНА.

После, минавам нататък и – ето – под думите на поета* Екатерина Йосифова:

„Смята се, че поезията е маргинално изкуство, но на нея хората инстинктивно са вярвали в течение на хилядолетия, смятали са поетите за пророци. Ако сега не ни смятат, ние сме си виновни. Но това е заложено в поезията и тя е не е стихотворение с такава или инаква форма, а просто път – един от начините човек да е повече от себе си.“

Прекрасни и верни думи. Ама, не щеш ли, една българка, разпънала всичките си платна във Виена, като една по-виенчанка от виенчанките – коментира:

„Неубедително и мъгливо. Точно когато поезията е неразбрана, тя да се обяснява с отвеяни, дори клиширани метафори съдържа противоречие.“

Четеш коментара и се чудиш какво да кажеш. „Харе Кришна“ или „Харе, чао“! Чудиш се къде точно българската дама, закотвена посред Виена, съзря дори една метафора, па макар и счупена… Както и да е.

Всичко дотук – между другото. Понеже, ако човек чете преди да пише и не е буза до буза с хората – женкар или не – най-често е добронамерен. Възпитан, в рамките на разумното. И е възнаграден, слага някой малък и рядък шедьовр от Мрежата в мрежата си. Ето един от Мила Михова-Милчес, оперната лъв и дива:

„Със Stoyan сме на първа среща. Първата среща е на едни хора на съседната маса. Той е супер елегантно лекенце с очевиден едипов комплекс. Тя е руса и очевидно много извън неговата лига. Според мен са се запознали в тиндър. Той е толкова незаинтересован, че й говори за работата си. Тя безметежно навива талятеле на вилицата и кима зашеметено. В момента, в който тя заговори, той ще влезе в зоната, ще си отвори тиндъра и ще почне да си търси нещо за по-късно. Олсо, той яде лучени кръгчета. Била съм на тая среща толкова пъти. Била съм него. Била съм нея. Сега съм доста по-добре.“

Ами това е. Приятна неделя. Днес е Ден без тютюнев дим. А първото кафе без цигара представяте ли си? Та то по-добре да не се събуждаш, както е казал след втората сърдечна операция Йосиф Бродски на приятеля си Довлатов…


* Бел. авт. – „поета“, защото думата „поетеса“ звучи несериозно и я няма. Както има само дума „колега“, а „колежка“ няма. 

ДС