Неандерталците са имали методи за лечение на кариеси преди почти 60 хил. години – най-ранното доказателство за зъболечение. Свидетелство за това е един-единствен кътник, открит в пещера в южен Сибир, на който се забелязва дълбока дупка, съобщава „Гардиън“.
Това е първият път, в който пробиване на зъби се наблюдава извън Homo sapiens и е най-старият пример за зъболечение в историята. Отворът на зъба вероятно е бил създаден с помощта на остър, тънък каменен инструмент. Перспективата за подобно лечение извиква у съвременния човек ужас от мъчителната болка, но според археолозите този един зъб предоставя забележителна информация за напредналото поведение на неандерталците.
„Това откритие силно подсилва вече широко приетото схващане, че неандерталците не са били груби, по-нисши наши братовчеди, а човешка популация със сложни когнитивни и културни способности – коментира д-р Ксения Колобова, археолог в сибирския клон на Руската академия на науките в Новосибирск. – Към нарастващия списък с примери за напредналото поведение на неандерталците се прибавя изцяло ново измерение: за медицинско лечение.“
Зъбът, чиято възраст е определена на 59 хил. години, е открит в Чагирска, където са разкопани останки от неандерталци и хиляди каменни инструменти. Изгладените ръбове на пробитата кухина и следите от износване в нея предполагат, че индивидът е оцелял и е продължил да дъвче със зъба известно време след процедурата.
За да докажат теорията си, изследователите са провели експерименти върху три съвременни човешки зъба, за да демонстрират, че дупка със същата форма може да бъде създадена чрез ръчно завъртане на тесен, удължен инструмент. Проникването в зъба с този подход вероятно е отнело на неандерталския зъболекар между 35 и 50 минути непрекъсната работа.
Денталният професор Джъстин Дърам от Великобритания, който не е свързан с проучването, е разгледал снимките от зъба, и коментира, че колегата му отпреди 59 хил. години се е справил „прилично“. Процедурата е предоставила временно облекчение на страдащия.
„Зъбът е като затворена кутия – обяснява проф. Дърам пред „Гардиън“. – Налягането, което се натрупва при инфекция, е това, което причинява интензивния, болезнен, пулсиращ зъбобол, познат на хората днес. Ако направите голяма дупка в зъба, както е направил този неандерталски зъболекар, това би облекчило натиска. В съвременната стоматология трябва да използваме машини с диамантени върхове, работещи с над 40 000 оборота в минута, за да преминем през външната повърхност на зъба, така че това е наистина феноменално постижение и свалям шапка на неандерталеца, който го е направил. Според мен това наистина демонстрира мислене и високи умения.“
По всичко личи, че пациентът е оцелял след болезнената процедура, но тъй като не е бил пломбиран, зъбът е бил уязвим за хронична инфекция.
Предишни доказателства за това, че неандерталците са се грижили за болните и уязвимите, включват откриването на възрастен мъж с изсъхнала ръка и деформации на двата крака, както и на дете със синдром на Даун, което е оцеляло поне до 6-годишна възраст. Последното откритие разкрива не само състрадание, но и впечатляващо ниво на самоконтрол от страна на пациента, обясняват учените.
