Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Никой няма да спаси културата. Пуснете „Шоуто на Слави“

Реакции във Фейсбук за преобразуването на театри в открити сцени и разпускането на трупите

Снимка: Румен Добрев, Площад Славейков - Никой няма да спаси културата. Пуснете „Шоуто на Слави“

Снимка: Румен Добрев, Площад Славейков

Найден Тодоров:
Оптимизиране или съкращения?

Ами, не съм съгласен!

1. В момент на финансова криза думата „оптимизиране“ звучи прекалено много като „съкращения“ в съзнанието на изcтрадалите хора като „съкращения“.

2. В Италия има държавни театри. Просто се финансират не от „културно“ министерство, а от регионите – на български – от областните управители. Което пак е държавата, просто структурата е различна. По този начин стоят нещата и в Германия.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

3. Нямаме 8 филхармонии. Имало е, но от 1999 година насам те са били редуцирани на два пъти, в момента са 1,5 филхармонии (София и Плевен). Дори да добавим симфониетите, които са 3 и с по около 35 човека състав, пак не стават 8.

Откритите сцени биха давали хляб на чуждите състави, както беше през последните 30 години в Испания, но дори и те се усетиха и започнаха отново да си създават художествените структури. Как можем да пазим българската култура с чуждестранни състави?

Прочетох всичко за и против от всяка възможна страна по въпроса, но никой не засяга основния проблем – ние нямаме нужда от съкращения, защото не излизат кадри от училищата и скоро така или иначе няма да ни има! Ако някой наистина иска решение на многогодишната културна криза, нека започне с този проблем, неговото решение до 10-15 години би решило и останалите проблеми.

За мен тезите на г-н Вежди Рашидов не са нови, не са и негови, аз съм ги чувал през 2007 година, а мой по-възрастен колега твърди, че датират от 90-те години. Явно различни министри са били „съветвани“ да се проведе такава политика, но по една или друга причина повечето от тях не са го направили.

Аз винаги ще си остана с особено мнение за поголовната сеч, наречена „реформа“ на г-жа Емма Москова. Тогава всички (е, без столицата) се вдигнаха срещу министерството, но с това не постигнаха нищо, освен малко шум в медиите, който заглъхна за няколко месеца. Иначе последиците са видими и до днес.
Случката от 1999-а можеше да ни научи на нещо, но уви…

Това, което в някаква степен е забавно за мен е, че министерството си води неговата политика, артистите (или поне някои от тях) си протестират, но на никого не му хрумва идеята да се седне на масата, да се извадят доводите и всеки да разбере мотивите на другия. В такава една ситуация би могло да се намери решение, което да не е повторение (или завършек) на драмата от 1999 година. Но ние предпочитаме други три варианта – игнориране на отсрещната страна (министерството), атакуване на отсрещната страна (част от нас) и удобно мълчание, с надеждата, че и този път ще ни отмине (друга част от нас). Аз с кой от тези модели на поведение да се съглася? Простете ми, все още ми е останало малко от годините, прекарани в другия свят и техните идеи за диалог продължават да ми изглеждат най-разумни.

А от собствената си професия съм научил, че ако кажа на човека отсреща, че е некадърник, той никога няма да успее да си изсвири пасажа, но ако му покажа хубавото, което е постигнал. Вярвам, че и трудното ще се получи, накрая то наистина се получава, защото тогава отсрещният е съгласен да ме чуе и да разбере проблема, който имам с изпълнението му.

Йоана Темелкова:
Да си стягаме багажа

Никой не може и няма да спаси културата. Тя се заменя. Примирете се. Както Людмила Живкова е прокарвала проекти за „естетическото възпитание на нацията“, за да може комунизмът да цъфти, така днес чалгата директно проектира върху нацията, но без да се легитимира. Тъжно ми е. Мъчно ми е. Надявах се, че Някой ще се вкопчи в Каузата, уви… Да си стягаме багажите освен, защото не искам и да мисля за децата си… Не искам и да си помислям от „какво“ ще бъде населена България след 5 години. Омерзение. Защото трябва замах, не стъпка. Нужен е мотив „за…“, а не оправдание „да не…“.

Но да си пуснем „Шоуто на Слави“, там патриотизъм на парцали…

Пеньо Пирозов:
Узаконяват схемите

Пари за култура има, но някои са много алчни! Мониторинг на министерството, за да излязат наяве хонорарите на всички гостуващи режисьори и артисти, които се изплащат от публични средства! Новата реформа има за цел да узакони схемите на „мрежата“, създадени от 2010-а до днес и цялата материална база да премине в ръцете на подлоги, които ще обслужват „мрежата“!

Aнгелина Гаврилова:
Не Рашидов, обществото закрива театри и унищожава ансамбли

Забелязвам, че на нас българите все турците, руснаците и американците са ни виновни. Ей сега, например, Вежди Рашидов щял да закрива театри и да унищожава ансамбли. Еми не, драги сънародници, ние закриваме тези институции, ние – обществото. С вялото си и безсмислено гласуване на изборите, с апатичното си отношение към проблемите в държавата, с блудкавото си пиянско философстване на „интелектуалните“ си софри. Имаме нужда само от себе си, нямаме необходимост от огледалото на чистото изкуство, трием си билетчето от „Националната лотария“ и се хвалим, че разбираме от музика, щото, видиш ли, гласуваме редовно в „Х фактор“.

Пламен Манасиев:
Министерството закрива, Съюзът асистира

Ако Министерство на културата закрива театри, а Съюзът на артистите асистира и ги прави открити сцени, може би няма нужда от такова министерство и такъв съюз. Все едно Министерство на транспорта да затваря пътища, а Синдикатът на транспортните работници да иска те да станат тревни площи…

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах