Нова комедия на Уди Алън тръгва по кината (видео)

„Фестивалът на Рифкин“ е добър, ако се имат предвид ниските стандарти на Алън от последните години, казва критиката

Джина Гершон и Уолъс Шон са двойка, която преосмисля брака си във „Фестивалът на Рифкин“. - Нова комедия на Уди Алън тръгва по кината (видео)

Джина Гершон и Уолъс Шон са двойка, която преосмисля брака си във „Фестивалът на Рифкин“.

„Фестивалът на Рифкин“, най-новата комедия на Уди Алън, заснета в Европа след изпадането му в немилост в САЩ, тръгва на големия екран. Световната премиера на филма бе през есента на 2020 г., но досега той имаше само фестивално разпространение в България. Широката публика ще може да го гледа по големите вериги кина от 21 май.

Животът е като филм, гласи основното послание на „Фестивалът на Рифкин“ – понякога е драматичен, друг път – комедия или романтика, но най-вече е мистерия. Сюжетът се заплита около американка Сю (Джина Гершон), заета в организацията на кинофестивала в Сан Себастиан и нейният съпруг Морт Рифкин (Уолъс Шон), страстен киноман и писател, който подозира, че мотивите на съпругата му да е в испанското градче се простират и извън работата. В хода на историята връзката между двамата изтънява все повече, докато Сю са влюбва в млад френски режисьор (Луи Гарел), а Морт се увлича по красива местна лекарка (Елена Аная). В актьорския състав влизат още Кристоф Уолц и Енрике Арсе („Къща от хартия“).

Заплитането на любовния четириъгълник съдържа множество препратки към кинокласики на големи режисьори като Орсън Уелс, Жан-Люк Годар, Ингмар Бергман, Фелини, Трюфо и Луис Бунюел.

Предвид разпространението си „Фестивалът на Рифкин“ все още няма обективна обща оценка от критици и от публика. Повечето експерти се абстрахират от обвиненията в сексуален тормоз срещу режисьора и изразяват по-скоро снизходително мнение за продукцията, макар и да откриват някои позитивни страни.

„Фестивалът на Рифкин“ е като чувството пленник да намери неочакван запас от десерти – не задължително хранителни, но достатъчно сладки, че да му напомнят за добрите времена от миналото, независимо от онова, което се е случило между него и настоящето“, пише Джесика Кианг в „Ню Йорк таймс“.

Независимо от малките си недостатъци, „Фестивалът на Рифкин“ поне не е „Един дъждовен ден в Ню Йорк“ и може да се възприема като един вид милост към почитателите на режисьора, заключава критичката.

Дори и горещото слънце не може да разпали страстта в най-новия филм на Уди Алън, казва Гай Лодж във „Варайъти“.

„Това е поредният филм от поредицата неразличими един от друг незначителни продукции, всяка от които като че ли е създадена без усилие – и това не е задължително комплимент […] Като сноб, който презира американския кино канон за сметка на европейските майстори, на подсъзнанието на Морт редовно му се привиждат черно-бели сцени от Фелини, Бунюел, Годар и т.н. – само една част от тях имат някакъв смисъл, различен от този зрителите да си отбележат няколко не особено ясни препратки“, обосновава се той.

Критикът Джонатан Ромни от „Гардиън“ е на сходно мнение:

„Имайки предвид плачевните стандарти на Алън от последните години, този развлекателен филм може да се нарече приключенски, докато Шон и Гершон очевидно се забавляват пред камерата и повеждат и зрителите със себе си. Алън може и все още да не е открил истински пробив в мотивацията си, но „Фестивалът на Рифкин“ има някои запомнящи се рифове.“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах