Новият силикон на татко

От няколко дни световните медии бълват поток от снимки на „Кейтлин“/Брус Дженър в женска форма, скрила зад гърба си единственото нещо, което не може да бъде „оженствено“ с пластична операция – големите ръце на 65-годишен мъж.

Нямам абсолютно нищо против транс хората. Ако някой иска да смени пола си, това е негово право и израз на лична свобода, която никой няма право да оспорва. Но случаят с Дженър е доста по-различен. Той е 65-годишен мъж с 6 деца от 3 различни жени, който твърди, че е „знаел“ от 5-годишен, че е момиче. Още през 80-те, след като втората му съпруга ражда първото им дете, той й признава, че иска да е жена, започва хормонална терапия, спира я след 6 месеца, за да се разведе с тази жена и да се ожени за Крис Кардашиан.

Научавайки цялата доста пошла трагедия на този мъж, развила се на гърбовете на 3 жени и 6 деца, който 65 години не знае кой е, неизбежно е човек да не изпита симпатия към Кардашиан. Дженър й прави три деца, остава женен за нея 19 години, удобно изчаквайки славата на семейството, създадена от нея, да избухне, за да се разведе най-накрая и с нея и да го видим триумфалнА и облеченА в рокля, намацана до неузнаваемост със сто пласта грим, сто пласта фотошоп и сто пласта лъжи и обвинения, че Крис Кардашиан се била държала зле с НЕЯ. Това не е нищо повече от мъжки шовинизъм, този път дегизиран в рокля. Дженър обяви пред света, че ТЯ била новата действителност.

„Кейтлин“ Дженър е обида за интелигентността. Тя е подмяна на всичко женско с опит за нов вид мъжка доминация, този път подстригала члена си и апроприирала женската природа, за да бъде повече жена от бившата си жена. Знам, че звучи объркано, но ТО е объркано.

ТО, не тя или той, е психически болно и разиграва психиатричния си театър пред света, благодарение на звездния си статус, постигнат от кого? От много лошата му бивша съпруга. Ако не беше Крис Кардашиан с изключителния си пиар талант да досади на цялото човечество с пълното и абсолютно ненужно познание на всеки детайл от живота на семейството й, никой нямаше да помни, че Дженър е бил олимпийски шампион през 1976 година. Ако не беше Крис Карадшиан да превърне семейството си във фрийк шоу, никой нямаше да знае кой е Брус Дженър. Оказа се, че той също се е чудил кой е Брус Дженър. И сега, благодарение на бившата си съпруга, той/тя/то разполага с вниманието на медиите, както и с огромни средства, с които да се превърне в нейна медийна конкуренция. И не каква да е, а обвиняваща, че тя се била държала лошо с него, докато то било мъж.

„Браво за смелостта на Дженър!“, възторгват се звезди и медии. Дженър щеше да е смел, ако беше сменил пола си преди 40 години, без пари, медии, деца и жени. Сега е човек, който експлоатира всичко около себе си.

Би било интересно да видим невъзможното – „Кейтлин“ Дженър наистина като жена с 6 деца от двама мъже, не със силикон, а с гърди, които кърмят, с корем, разтегнал се и свил се 6 пъти по 9 месеца, с тяло, преминало през изпитанията на бременността. Жена като всяка друга – с мензис, в лошо настроение от хормоните, без гримьори и изкуствени мигли, без Ани Лейбовиц, без цялата ликуваща ЛГБТ общност около нея. Просто жена, която всеки месец бори леката си или по-тежка хормонална депресия и мисли за бъдещето на децата си, докато съпругът й се преоблича в рокли, без да знае кой е. И същевременно е лош баща, напълно изоставил децата си от предишните си бракове. Но това, че е бил лош съпруг и баща, вече е оправдано с нещастието му в мъжко тяло. Аз пък съм нещастна, че не съм извънземно и заради това гледам зле детето си. Шега. Лошото отношение към децата няма оправдание.

„Венити Феър“ ни разказва как Дженър показал новите си гърди на сина си Брендън. Брендън казал: „Защо правиш това? Ти продължаваш да бъдеш моят баща!“.

Той/тя/то било пробило стъкления таван над транс-хората. Дженър тепърва ще разбира, че никога не може да бъде жена, дори и да си направи 150 операции, защото жена не се става на 65 години, нито пък мъж. Ако много преди тази възраст не си се заявил кой си, няма как да излъжеш, че сега вече знаеш, благодарение на пластичните хирурзи и химиците. Мозъкът ти и душата ти няма как да бъдат оперирани.

Дженър е обида за феминизма, който се бори срещу това жените да бъдат третирани като предмети. В момента е показван като сексуален обект с поглед, изпълнен с женска съблазън, напълно опредметено тяло и лице, което ако бъде лишено от грима, дрехите, Ан Лейбовиц и фотошоп, със сигурност няма да бъде жена, а нещо друго – то. За какво четем непрекъснато текстове срещу фотошопа, срещу деформирането на тялото с екстремни диети и пластични операции, срещу лъжата, която продават женските списания, а трябва да приемем това човешко същество за „жена“, само защото може да си позволи екип, техника, най-добрата фотографка на света и всички световни медии?

Наскоро четох интервю с Ронда Раузи, никога непобеждаваната бойна машина от женското ММА, в което тя обясни, че не може транс-жени да се състезават като жени. Това, че някой си е отрязал члена, закачил си е две силиконови торби на торса и няма окосмяване, благодарение на химията, не означава, че тялото му е станало женско. Мъжкото тяло е с по-тежки и големи кости и не може да бъде поставяно наравно с женското. Би било нечестно. Защо няма транс-мъже, които искат да се бият в ММА? Защото са създадени с тела на жени и ще бъдат смлени на пихтия от мъжете. Равенството между транс-жените в спорта с жените по рождение не е възможно, нито справедливо. Отново би било мъжка доминация над женския пол.

Ако Дженър беше не нормален, а отговорен човек, той нямаше да се жени и развежда три пъти, оставяйки след себе си 6 деца, поне три от които явно нямат нищо добро за казване за баща си. Другите го подкрепят публично, но кой знае какво реално мислят за баща си. А той/тя/то има наглостта да покаже новите си гърди и то не на дъщеря си, а на сина си. И да изисква да бъде харесван всякакъв. Лейди Гага се гордее с него, а Джесика Ланг няма друг избор, освен да каже, че го харесва – защото смее ли да каже нещо друго? А е казала, а ЛГБТ обществото не я линчувало.

Само че „Кейтлин“/Брус Дженър не прави услуга на ЛГБТ обществото с егоистичното си поведение. И това тепърва ще се разбира. Една от дъщерите на Дженър от предишните му бракове казала, че в негово лице вече си имала приятелка. Няма дете на света, което да иска да има приятелка, вместо баща. Това е психологическо насилие върху това момиче, но то няма друг избор, освен да приеме лудия си баща както той настоява да бъде приет. Новият вид насилие идва от мъж в женска дегизировка.

След десетчасовата си „оженствяваща“ операция Дженър се ужасил: „Какво направих?!“, а после му минало. Но той си знае сметката. Знае, че медиите искат да погледнат в празното пространство между краката му – там, където не може да бъде заченато нищо друго освен медийна сензация. Под предлога, че прави услуга на транс-хората, Дженър отлично знае, че човешкият нездрав глад за фрийкшоута е по-силен от всичко, и „Кейтлийн“ ще направи състояние от лабилната си психика и изплискалия от политкоректност свят. Ще експлоатира семейната си история с трите си жени и шестте си деца, но милионите, които ще спечели едва ли ще направят ТО щастливо, защото в крайна сметка на 65 години можеш да станеш само физически друг.

Още не бил/а решил/а дали ще спи с мъже. Това е лош знак. На ТО ще му залипсва другото То, което вече го няма. То е свикнало на жени наоколо, а току-що е създало в себе си една огромна липса. Тепърва ще се сблъсква с ужаса от лудостта си, който, разбира се, ще е силно омекотен от парите. И целият свят ще бъде занимаван с тази лудост, представена за триумф на волята и свободата, а не е нищо повече освен подмяна. И лудостта ще задейства нещата в обратна посока. Лудостта като tipping point.

С този текст не искам да обезкуражавам младите хора с проблемна идентичност да търсят своята, нито пък оспорвам правото им да сменят пола си. През вагината ми е какво ще правят със себе си. Искам обаче да ги обезкуража да бъдат безотговорни и жестоки към околните и да правят деца и да създават семейства преди да са разбрали дали са мъже или жени. Искам да ги обезкуража да показват новите си гърди на синовете си и да стават „приятелки“ с дъщерите си. И по дяволите, защо полигамията е незаконна? Каква е логиката напълно нормални хора, жени или мъже, без психически отклонения, джендър обърканост и напълно с акъла си, направили избора си да бъдат в семейство с повече от един човек, да са преследвани от закона, а хора като Дженър да са издигани в култ?

Смяната на пола не бива да бъде остракирана, но и либералните идеи не бива да се превръщат в налудничави под диктата на твърде малък процент от обществото. То се крепи и просперира, благодарение на строго спазвани структури, а не на психо-проблемите на егоистични индивиди.