Над 120 общественици, представители на академичните среди, журналисти, юристи и политици се обявиха срещу законопроекта на вицепремиера Иво Христов за закриване на Комисията по досиетата и прехвърляне на дейността ù към Държавна агенция „Архиви“. В общо становище до премиера Румен Радев те настояват проектът да бъде оттеглен, тъй като според тях не предлага реална административна реформа, а премахва независимия контрол върху разкриването на сътрудниците на бившите тайни служби. Авторите на становището са го публикували и като петиция, която може да бъде подписана от всички български граждани.
Историци, журналисти, университетски преподаватели, юристи и политици предупреждават, че предложените промени ще поставят разкриването на сътрудниците на Държавна сигурност под контрола на изпълнителната власт и могат да блокират достъпа до архивите.
„Настояваме законопроектът да бъде оттеглен, а атаките срещу един независим държавен орган, какъвто е Комисията по досиетата, да бъдат преустановени“, заявяват подписалите становището.
Основното им възражение е, че правителството не е представило убедителни причини за закриването на Комисията. В мотивите към законопроекта не са посочени нито конкретни дублиращи се функции, нито очаквани финансови икономии. Предвижда се служителите на Комисията да бъдат прехвърлени към Държавна агенция „Архиви“, а разходите за сградите и дейността ù да се запазят.
„По признание на самите вносители няма нито спестени средства, нито съкратени функции. Сменя се единствено органът, който взема решенията“, се посочва в становището.
Според авторите най-сериозният проблем е загубата на независимост. В момента принадлежността към Държавна сигурност се установява от деветчленна комисия, избрана от Народното събрание, в която нито една политическа сила няма мнозинство. С предложения закон тази функция ще се изпълнява от председателя на Държавна агенция „Архиви“, който се назначава и освобождава от министър-председателя.
„Целият процес по разкриването на сътрудниците ще бъде в ръцете на управляващите“, предупреждават подписалите документа.
Законопроектът предвижда и създаването на нова Централна експертна комисия, но нейният състав и правилата за работата ù ще се определят единствено от председателя на агенцията. Не е предвидено становищата ù да бъдат задължителни за него.
Друг сериозен риск според авторите е блокирането на достъпа до архивите. В специализираното хранилище в Банкя се пазят над 14 600 линейни метра документи, повече от 2,5 млн. регистрационни карти и картони и хиляди микрофилми. Прехвърлянето на този огромен архив може да отнеме между една и две години, предупреждават експертите.
„Законопроектът не решава проблеми, ако изключим проблема на задкулисието на ДС, че съществува такъв независим орган, а създава нови“, се казва в становището.
Сред опасенията е и бъдещето на електронната база данни на Комисията по досиетата. В нея са публикувани хиляди сканирани документи, решения за принадлежност към ДС и над 60 документални издания. Законопроектът не предвижда изрично тази информация да бъде запазена и прехвърлена към сайта на Държавна агенция „Архиви“.
Подписалите предупреждават също, че промените могат да доведат до множество съдебни дела, тъй като решенията за принадлежност към бившите служби вече няма да се вземат от независим колективен орган.
„Публикуваният от Министерския съвет законопроект преследва скрити политически цели – закриването на независим държавен орган, какъвто е Комисията по досиетата, прикрито зад привидни аргументи за „административна реформа“, заявяват авторите.
Сред подписалите документа са историците Евелина Келбечева, Момчил Методиев, Пламен Павлов и Стефан Дечев, медийните експерти Георги Лозанов и Нели Огнянова, писателите Михаил Вешим, Владимир Левчев и Едвин Сугарев, режисьорите Костадин Бонев и Владимир Люцканов, актрисата и продуцент Весела Казакова, журналистите Тони Николов, Люба Кулезич, Татяна Ваксберг и Иво Инджев. Подкрепа са заявили също бивши членове на Комисията по досиетата, представители на организации на репресираните от комунистическия режим и политици от различни партии.
Авторите настояват правителството да се откаже от предложените промени и да запази независимия орган, който от 2007 г. разкрива принадлежността на публични личности към структурите на Държавна сигурност.
