Паметник на Райна Княгиня ще бъде издигнат в София по инициатива на Българската академия на науките. Монументът ще бъде разположен в градинката при кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Клокотница“, където се е намирала първата специализирана акушеро-гинекологична болница в България.
Мястото не е избрано случайно. Освен като знаменоска на Априлското въстание, Райна Княгиня остава в българската история и като една от първите дипломирани акушерки у нас, посветила значителна част от живота си на грижата за майките и новородените.
Инициативата е по идея на акад. Ячко Иванов и е посветена на 170-годишнината от рождението на Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, отбелязана през 2026 г. За осъществяването ù в БАН е сформиран инициативен комитет, оглавяван от председателката на академията чл.-кор. Евелина Славчева. В него участват учени, архитекти, историци и общественици.
Ще бъде поставена скулптура от бял камък на Делчо Пъков, идентична с тази в двора на къщата музей „Райна Княгиня“ в Панагюрище. Авторът е създал и скулптурен образ на историческата личност, предназначен за София, който досега не е бил официално представен. С инициативата вече е ангажирана и Столичната община.
Райна Княгиня е родена на 18 януари 1856 г. в Панагюрище в семейството на свещеник Георги Футеков. Завършва девическото училище в Стара Загора, където нейна учителка е известната възрожденска просветителка Анастасия Тошева. През 1874 г. се завръща в родния си град като учителка. Тя е сред основателките и първа председателка на женското дружество „Китка“.
Едва 20-годишна, по поръчение на Георги Бенковски, Райна извезва главното знаме на Четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. При обявяването на Априлското въстание през 1876 г. тя преминава на кон през Панагюрище със знамето в ръце и препасана сабя. Тогава получава прозвището Княгиня, с което остава в националната памет.
След разгрома на въстанието младата учителка е арестувана, подложена на жестоки изтезания и затворена в Пловдив. Освободена е след намесата на чуждестранни дипломати и международната анкетна комисия, която разследва османските жестокости.
През август 1876 г. Райна заминава за Русия, където учи акушерство в Москва. По време на престоя си написва автобиография, която е сред ранните лични свидетелства за Априлското въстание. На български език тя е публикувана след смъртта ù през 1935 г.
През 1879 г. завършва акушерското си образование и се завръща в България. Първоначално работи като директорка на девически пансион в Търново, а по-късно започва да практикува професията си. През 1882 г. се омъжва за революционера Васил Дипчев, с когото има петима синове. След смъртта му през 1898 г. остава сама с децата и е принудена да ги издържа с труда си.
В София Райна Княгиня работи като акушерка, включително за дипломатическия корпус, но оказва помощ и на най-бедните жени, често без заплащане. Тя организира здравнопросветни инициативи, бори се срещу опасни за родилките традиционни практики и обучава млади акушерки.
Сред значимите ù заслуги е приносът към създаването на първата специализирана акушеро-гинекологична болница „Майчин дом“, открита през 1903 г. След откриването ù Райна Княгиня работи там и ръководи курсове за обучение на млади медицински кадри. В последните години от живота си продължава да обслужва бедните столични квартали Орландовци, Надежда, Триъгълника и Банишора.
Така жената, превърнала се в символ на българската борба за свобода, участва и в изграждането на една от най-важните области на общественото здравеопазване в новата българска държава.
През 1901 г., за 25-годишнината от Априлското въстание, Райна Княгиня изработва копие на историческото знаме, което днес се съхранява в къщата музей в Панагюрище.
Тя умира на 29 юли 1917 г. в София, на 61-годишна възраст, след продължителни здравословни проблеми. В столицата е запазена къщата на ул. „Софроний Врачански“ № 119, в която живее през последните години от живота си. На сградата е поставена паметна плоча.
Новият паметник има за цел да припомни именно тази по-малко позната част от биографията ù. Райна Княгиня не само извезва знамето на свободата, но и посвещава десетилетия на грижата за живота и здравето на българските жени и деца.
За реализирането на проекта инициативният комитет е обявил дарителска сметка в Българската народна банка:
IBAN: BG90 BNBG 9661 3100 1321 01
BIC: BNBGBGSD
