Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Папа Франциск, бунтар на престола

Марксист под белите одежди? Или по-скоро критик на фетишизирането на парите

Буйното момче от работническия квартал „Флорес“ в Буенос Айрес днес е неспокоен папа. - Папа Франциск, бунтар на престола

Буйното момче от работническия квартал „Флорес“ в Буенос Айрес днес е неспокоен папа.

Преди няколко години, когато още не е папа Франциск, а „само“ кардинал Хорхе Марио Бергольо, архиепископът на Буенос Айрес посети манастира, където някога е посещавал детска градина, в квартал Флорес. Сестрите се събират около него.

– Сестро Роса – обръща се той към една от първите си възпитателки – какъв бях?

– Малък дявол – тросва се тя. Останалите се засмиват.

Според 74-годишната сестра Марта Рабино, която присъства, малкият Хорхе е бил буйно момче, постоянно е търчал насам-натам. Според сестрите, така и не е можел да се укроти на едно място, разказва „Вашингтон пост“.

Буйното момче от „Флорес“ днес е неспокоен папа. В двете години на понтификата си досега Франциск, 78-годишен, донася отчетливо бунтовен дух на престола на св. Петър. Наблюдатели предсказват, че той ще разтърси ватиканската йерархия. Но малцина са очаквали, че ще се гмурне в световната политика с толкова евангелска жар.

В двете години на понтификата си досега Франциск, 78-годишен, донася отчетливо бунтовен дух на престола на св. Петър.

В двете години на понтификата си досега Франциск, 78-годишен, донася отчетливо бунтовен дух на престола на св. Петър.

Докато Франциск се подготвя за обръщение пред Конгреса на Обединените нации при първото си официално посещение в САЩ от 22 до 27 септември, неговите морални и политически убеждения са под внимание, както никога досега.

В последните месеци папските критики срещу необуздания капитализъм като дяволско зло и неговите призиви за дисциплиниране на културните и битовите навици с цел овлавяване на глобалното затопляне, създадоха у някои консерватори представата, че Франциск е левичар с марксистки възгледи, прикрити под белите му одежди.

В Аржентина, където Франциск има репутацията на консерватор, тези, които го познават добре, намират подобни мнения за смехотворни и се подсмихват – все едно някой им е казал, че бразилците са по-добри на футбол или че в Чили се прави по-добро вино.

– Абсурд – смята Хулио Барбаро, бивш аржентински депутат, учил в йезуитския колеж „Сан Мигел“ с Франциск през шейсетте. Според Барбаро папата е перонист и възгледите му не се побират в концепцията за ляво и дясно на традиционното политическо деление.

Генерал Хуан Перон управлява Аржентина от 1946 до 1955-а и още веднъж за кратко през седемдесетте. Перонизмът се запазва като водеща сила в политическия живот на страната. Това учение се опитва да прескочи класовите различия чрез комбинация от силен, авторитетен (и авторитарен) водач, значително централизирана и щедра социална държава плюс тежки дози квазирелигиозен националистически сантимент. Дори след смъртта си през 1952-ра Евита, съпругата на Перон, си остава обожавана сред работещите бедни в страната.

Привлекателността на Пероновите идеи за много аржентинци след войната, включително и за младия Франциск, е в отхвърлянето както на марксизма, така и на безконтролния капитализъм. Според Барбаро, перонизмът е начин да се помага на бедните, без да се стига до класова борба. Това е капитализъм в определени граници.

Хуан и Евита Перон

Хуан и Евита Перон

Перон е класически латиноамерикански авторитарен лидер – той потиска несъгласните и смята самия себе си за въплъщение на на аржентинската национална гордост. Перонизмът от детството на Франциск не се възхищава от личната свобода, нито от свободния пазар. Но тази политика на „третия път“ и на личния подход прави Перон скъп за аржентинците от работническите слоеве, които са традиционно подозрителни към богатите елити, а същевременно изпитват недоверие към интернационалната левица.

Римокатолицизмът и перонизмът имат много общо, а младият Франциск е потопен и в двете.

Районът „Флорес“ от детството на Франциск е нещо като перонистка идилия. Марио Хосе Франсиско Бергольо, бащата на бъдещия папа, е дошъл в Аржентина от италианската провинция Пиемонт с родителите и петимата си братя и сестри през 1928-а. Пострадало от Голямата депресия, семейството се мести в Буенос Айрес през 1932-ра според Остин Ивъри, биограф на Франциск. Фамилията се обръща към Църквата за икономическа, социална и духовна подкрепа.

article-2292932-18A4EDD9000005DC-943_634x673

Сватбена снимка на родителите на Франциск – Рехина Мария Сивори и Марио Хосе Франсиско Бергольо

Бащата на папата намира работа като счетоводител за местните търговци. Жени се за Рехина Мария Сивори, дъщеря на италиански имигранти, през 1935-а. Хорхе Марио, първото от петте им деца, се ражда следващата година.

Франциск и Гандуя

„Флорес“ (името означава „цветя“) е отдалечен от градския център квартал, където по това време все още има пасища и частни зеленчукови градини. Семейство Бергольо се настанява в къща на ул. „Мембрийар“, където Франциск ще прекарва почти цялото си детство, посещавайки училище и часове по катехизис, както и играейки футбол, докато слънцето залезе или докато полицията изгони момчетата от парка.

„Флорес“ е работнически квартал, но с оптимизма на средната класа, пълен с италианци, испанци, евреи и арменци. Селяни разнасят мляко, зеленчуци, хляб, а в четвъртък и риба с конските си впрягове. Малцина притежават коли, повечето хора отиват на работа с тролейбуси или пеша.

Франциск посещава обществено училище на две пресечки от дома си. В пети клас, през 1948 г., до него седи Ернесто Лах, чиито родители са еврейски емигранти от Полша.

– Помня го като умно, сериозно момче, с великолепни обноски – казва седемдесет и деветгодишният Лах, който все още живее в квартала.

Франциск на празненствос приятели

Младият Франциск на празненство с приятели

Техен учител е Роберто Бруса, химик по образование, строг, но и вдъхновяващ преподавател според Лах. Може би заради примера на Бруса, Франциск по-късно също се насочва към химията.

Бернардо „Нано“ Гандуя, един от най-известните тогавашни футболисти, се е оттеглил от активна кариера и живее в къща наблзо. Лах разказва, че в следобедите идвал да тренира момчетата.

Все едно да растеш с Джо Димаджо в квартала. За хлапетата той е идол. Въпреки, че е по-скоро слаб и не особено умел с топката, Франциск става привърженик на „Сан Лоренсо“, един от най-обичаните отбори в Буенос Айрес, за цял живот.

– Той винаги се интересуваше много от политика и футбол – казва Барбаро, – защото това засягаше енориашите му.

Семейният дом е чист, подреден и скромен, спомня си Освалдо Девриес, съученик на Алберто, по-младия брат на Франциск, починал през 2010 г.

– След училище отивахме в къщата на семейство Берголь, за да си пишем домашните. После играехме футбол в парка – казва Девриес. – Родителите на папата бяха любезни и много набожни. Не помня да са демонстрирали привързаност към синовете си. У тях имаше нещо леко отстранено.

Семинаристът

Франциск твърди, че е получил религиозните си възгледи от баба си по майчина линия, Роса или Роза. Като млада в Италия, тя членува в „Ационе католика“, организация, защитаваща Църквата от надигащия се фашизъм. Франциск също се присъединява към местния клон на движението като юноша. По това време организацията е тясно свързана с Перон.

1 2Следваща страница

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах