Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Павел Васев за „оялите се мерзавци“ – II част

За пари са техните вълчи стонове и патешки квакания, а не за киноизкуство. Със зъби и бивни продуцентите ще си пазят златната мина

„Алчността ще погуби българското кино“, казва Павел Васев. Снимка: Румен Добрев, „Площад Славейков“ - Павел Васев за „оялите се мерзавци“ – II част

„Алчността ще погуби българското кино“, казва Павел Васев. Снимка: Румен Добрев, „Площад Славейков“

Защо съвременното ни кино се разминава с публиката, защо не достига до големите екрани и ако все пак излезе – защо го гледат основно роднини на екипа? Обяснение на тези въпроси дава Павел Васев – бивш директор на Студия „Екран“, на Народния театър, на Националния филмов център и настоящ председател на Българския културен център в Москва.

В писмо до председателя на Съюза на българските филмови дейци Иван Павлов, предоставено и на „Площад Славейков“, Васев заявява, че българското кино е в „мъртвата хватка“ на неколцина продуценти. Имената, които посочва, са Владимир Андреев, Галина Тонева, Виктор Чучков и Иван Павлов – същият, до когото е адресирано писмото. Сред антигероите в българското филмопроизводство Павел Васев включва и Диана Андреева от „Обсерваторията за изследване на културата“. Всички те са членове на Националния съвет за кино, както и част от работна група, която подготвя промените в Закона за филмовата индустрия и в Устройствения правилник на НФЦ.

Наречени от Васев „ояли се мерзавци“, според него те нямат интерес да се промени статуквото, определено от автора на писмото като „свободно прахосване на парите за кино“. Авторът на писмото заявява, че от доста време насам често се получават двойно повече пари за производството на един филм – което не може да бъде скрито на екрана. Законът за филмовата индустрия не задължава кинаджиите, получили държавна помощ за филмите си, да отчитат как разходват дадените им средства, нито да имат публика, дори нещо повече – не са задължени дори да показват на екран това, което са произвели.

Заради дължината на изложението, публикуваме писмото в три части. „Площад Славейков“ предоставя трибуна на всички засегнати в следващия текст.

ПАВЕЛ ВАСЕВ ЗА „ОЯЛИТЕ СЕ МЕРЗАВЦИ“ – I ЧАСТ 

Втора част

Пиша този „открит роман“, предизвикан от един текст на изпълнителния директор на Националния филмов център Камен Балкански в негово „Разпореждане“ за определяне на работна група, която да извърши правен, финансов и технически анализ на Закона за филмовата индустрия и Устройствения правилник на НФЦ, а също така анализ и оценка на възможното административно въздействие при трансформирането на НФЦ от изпълнителна в държавна агенция. Съставът на работната група – двама юристи (вероятно с качества и познания), Владимир Андреев, Диана Андреева, Иван Павлов, Галина Тонева, Виктор Чучков. Пак те. Същите, които ще се борят със зъби и бивни да не се променя нищо. Същите, които досега се бориха да не се променя нищо. Защото промяната, истинската промяна, със стратегия за развитието на българското кино, ще ги постави на мястото им – като обслужващ персонал, и ще изведе напред творците. Застоят и блатото е тяхното приложно поле.

И изведнъж в предаване на програма „Култура” по БНТ през март тази година чувам за рязка промяна. Според събеседниците в предаването госпожица Диана Андреева и г-н Виктор Чучков, позволили си да говорят от името на НСК, са необходими спешни промени в ЗФИ, като идеята е от изпълнителна агенция НФЦ да стане държавна. Причината – държавната агенция има много по-голяма самостоятелност.

Пълна илюзия е, че госпожица Диана Андреева ще може да управлява една държавна агенция – защото това е скритата цел. Г-ца Андреева не притежава познания за това и поради хитрост и компилативност никога не влиза в конструкции, където може да има каквато и да е отговорност. Тя е само там, където може да се протестира, без значение дали това е основателно. Недостатъчната й компетентност за процесите на филмопроизводството я принуждава си служи с общи положения и цифри, които изглеждат достоверни, но като се проверят, се оказват измислени и несъстоятелни. Най-общо казано, където има пръст Диана Андреева – винаги има самодейност, тежка самодейност. И въпреки това тя успява да завлече за съмишленици само някои наивници подобно на маймуни през зимата, че тезите ѝ са плод на знания, а всъщност създава празно пространство. Поне да беше попитала някого около себе си – двуликия Янус с триизмерност на поведението, като Иванов, Попов или Йорданов да речем, който е наясно с материята. И знае за какво иде реч. Доста срамно е, че СБФД и филмовата общност не разчита на капацитетите от своите редици с доказани знания и опит, а се връзва на празнословието на госпожицата. Ще публикувам проекта за промяна на ЗФИ и ще стане ясно, че Диана Андреева и компания само ще говорят за нов ЗФИ, но накрая нищо няма да се получи, както стана със стратегията за развитие на културата, която ѝ беше възложена. Да сте чували нещо за тази стратегия? Няма и да чуете – защото ще играем като Сусо, герой на Радичков от пиесата „Януари”, който в кръчмата най-много вика да тръгнат да бият белите вълци от Турну Магуреле и когато народът се юрва, Сусо единствен остава. На масата в кръчмата, с ракийката… И ако след 2-3 години от НСК измъдрят нов проект за ЗФИ, то бъдете сигурни, че той ще е отново само в полза на продуцентите, загърбвайки основно създателите на филми – сценаристи, режисьори, оператори, артисти.

Тези цитирани по-горе от мен лица произнесоха много неверни твърдения, които разпространяват упорито и без срам в пространството. Първо, че държавният бюджет трябва да отпуска съгласно ЗФИ по 17,5 милиона годишно за кино. Това не е така! Това е измислена цифра, въвеждаща в заблуждение онези, които искат да бъдат заблудени. Описал съм проблема в писмо до министъра на културата, което цитирам дословно.

До
Г-н Вежди Рашидов
Министър на културата

Уважаеми господин Рашидов,

Вас Ви въвеждат в заблуждение самодейци от състава на Националния съвет за кино по отношение на Закона за филмовата индустрия, и по-специално неговия чл. 17, който определя способа за финансирането на НФЦ от страна на държавата. Като бивш изпълнителен директор на Агенцията си разрешавам да Ви осветля за това в какво се състои тяхната измама пред обществото и пред Вас. Във въпросния член на ЗФИ се казва дословно:

Чл. 17. Ежегодно в ЗДБ на Република България се предвижда:

1. субсидия за агенцията, чийто годишен размер се определя на база сумата на средностатистическите бюджети за предходната година съответно на 7 игрални филма, 14 пълнометражни документални филма и 160 минути анимация;

В същото време ЗФИ определя точно как се изчислява базата, определена като „средностатистически бюджети” в §1, т. 14 на своите преходни и заключителни разпоредби:

„Средностатистически бюджет на игрален филм“ е бюджет на игрален филм с дължина над 2600 м (над 90 минути), заснет на 35 мм филмова лента, изчислен на базата на отчетените разходи за завършените филми и бюджетните разходи на филмите в производство за предходната година, включително разходите за изработване на 5 копия за разпространение на филма, превод и субтитриране на два чужди езика, както и разходите за реклама и промоция в размер 10 на сто от сумата на бюджета, преизчислен по официалния индекс на инфлация за предходната година.“

Идентично е определението за средностатически бюджети на документални и анимационни филми.

И всъщност тук се крие проблемът. Филми на 35 мм лента не се произвеждат масово в последните години, или са твърде малко, за да изпълнят нормата на закона. А документални филми от 2007 г. и до днес няма произведени. Причината е, че те са значително по-скъпи, не само защото ние вече нямаме лаборатория за обработка на филмова лента и трябва тази дейност да се извършва в Румъния, Турция, Гърция или Сърбия, но и заради високата цена на изходните материали. В юриспруденцията съществува норма, която гласи, че „законът е равен на закона”, което в случая означава че не може да използваме само онази част от закона, която ни харесва, а друга, която смятаме за вредна, да я загърбим. Законът следва да се изпълнява в неговата цялост. Всеки служител, който си позволи да Ви представи база за изчисление на размера на държавната субсидия за кино, различна от нормата на закона, ще създаде документ с невярно съдържание, защото в НФЦ от предходната година не съществуват достатъчно бюджети на филми, заснети на 35 мм лента. Законът не е предвидил да се приемат за база на аналогичен принцип бюджетите на филми, заснети по електронен способ.

Само като пример обаче Ви известявам, че при сега съществуващите нива на отпускана държавна помощ в абсолютен размер (без средностатистическо преизчисление) за игрални, документални и анимационни филми то биха се получили следните резултати: за игрално кино – 9 870 000 лв., за документално – 2 520 000 лв., и за анимация – 1 280 000 лв., или общо 13 700 000 лв. Тези средства бяха предвидени както в бюджета на НФЦ за миналата година, така и за настоящата 2016 г.

Прилагам следната информация за произведените филми на конкурсен принцип на 35 мм лента от трите жанра по години:

2009 година

Игрални филми:
„Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“,
„Козелът“, „Похищението“, „Пустинният бегач“, „Раци“,
„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, „Стъклената река“

Анимационни филми:
„Фелиничита“, „Август”, „Линията“, „Септември“

Документални филми на 35 мм няма произведени.

2010 година

Игрални филми:
„Ако някой те обича“, „Зад кадър“,
„Лов на дребни хищници“, „Мисия Лондон“, „Подслон“,
„Свети Георги убива змея“, „Стъпки в пясъка“

Анимационни филми:
„Светулки“

Документални филми на 35 мм няма произведени.

2011 година

Игрални филми:
„Love net.“, „Миграцията на паламуда“,
„Островът“, „Сбогом, мамо“, „Тилт“

Анимационни филми:
„Пътуване“, „Грубо“, „Мерси“

Документални филми на 35 мм няма произведени.

2012 година

Игрални филми:
„Испания“, „Пъзел“, „Слънчево“

Анимационни филми:
„Ден като ден“, „Кръвта“

Документални филми на 35 мм няма произведени.

2013 година

Игрални филми:
„Виктория“

Анимационни филми:
„Джунгла под прозореца“

Документални филми на 35 мм. няма произведени.

2014 година

Игрални филми:
„Три дни в Сараево“

Анимационни и документални филми на 35 мм няма произведени.

2015 година

Игрални филми:
„Потъването на Созопол“

Анимационни и Документални филми на 35 мм няма произведени.

От анализа на тази информация следва изводът, че няма реална възможност да се изчисли размер на субсидията на равнището на определението в ЗФИ. А от 2011 г. и до днес въобще базата е непостижима заради отсъствие на правно основание. Това означава, че МК не може да носи отговорност за действия или бездействия на контрагентите на ЗФИ и че всички обвинения срещу ръководеното от Вас министерство се наричат с простата българска дума клевета. Клеветата спрямо служители на държавата от всички рангове се преследва и наказва по закон.

Предлагам Ви, г-н Рашидов, да възложите правен и икономически анализ на взаимоотношенията на МК с НФЦ относно изпълнението на ЗФИ в тази негова специфична и строго професионална част и съм повече от сигурен, че резултатът ще посочи спазване на нормите и от двете институции по отношение размера на субсидията от страна на държавата към филмопроизводството чрез конкурсен принцип съгласно нормите на сега действащият ЗФИ.

С уважение:
…………..“

А за читателите на открития роман „На кино“ – изненада:

РЕКЛАМА

Гледайте филма „Как да се предпазим от птичи грип“!
Сега в София, а после и в други градове!
Скоро не само на малки, но и на големи екрани!
Гледайте най-добрия филм за заразата!

Другата лъжа, разпространявана от Диана Андреева, е измислената цифра от 50 милиона лева, която държавата „дължи“ според нея на българското кино. И тази лъжа се повтаря от опиянени от значимостта си кинаджии. Да преведа на понятен език – според завършилата икономическия институт госпожица всяка година МК и МФ спестяват по 5 милиона, които трябва да се отпуснат за кино, и за 10 години те са станали 50. Това е въвеждане в дълбока заблуда – няма и не може да има подобна теза, защото когато в едно уравнение основен негов компонент е равен на „нула“, то и крайният резултат е също „нула“. Учи се в пети клас. Още повече, че г-ца Диана Андреева твърди, че нормата на чл. 17 от ЗФИ е изпълнена само през 2008 г. Отново лъжа. С поправките на ЗФИ от 2007 година се променят параметрите на базата за изпълнение на чл. 17 на ЗФИ – броят на игралните филми от 5 се увеличава на 7, на документалните от 10 на 14, и анимацията от 120 минути се увеличава на 160 минути. Но бюджетът за 2008 г. на НФЦ е съобразен със стария размер на държавната субсидия. Новият размер като база за изчисление на субсидията от държавния бюджет за НФЦ влиза в сила от 01.01.2009 г. Това е определено с §33 от преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗФИ – Указ № 369 на президента, публикуван в „Държавен вестник“, брой 98 от 27.11.2007 г. Той гласи:

„§33 Законът влиза в сила от 01.01.2008 г., с изключение на §10, който влиза в сила от 01.01.2009 г.“

Това означава че бюджетът на НФЦ за 2008 г. е приет и изпълнен по старата норма. Това се отнася и за бюджета на НФЦ за 2009 г. – и той е по старата норма преди поправките, като едва за 2010 г. може да се използва новата.

Да не повтаряме разказа за събитията със стачките през цитираната година, вследствие на които дойде поправката с §83 от ЗДБ за 2011 г. и справедливото решение на Конституционния съд за нейната отмяна. За беда, нормата на чл. 17 от ЗФИ не може да се задейства и остава куха и до днес. Но в аргументите на двамата съдии, подписали решението по Конституционно дело № 22 от 2010 г. с особено мнение – Благовест Пунев и Румен Ненков, има твърде много неопровержими юридически аргументи, които следва да се знаят. Защото тяхното усвояване сочи правия път към решения с траен характер, които могат да осигурят стабилност и градация на отпусканите средствата за кино у нас.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

по конституционно дело № 22 от 2010 г. на
съдиите Благовест Пунев и Румен Ненков

Съгласни сме, че е в разрез с чл. 4, ал. 1 от Конституцията предвиждането на такива бюджетни средства да е само „при възможност“ – липсата на възможност за бюджетно финансиране може да обуслови единствено законодателното закриване на агенцията. От друга страна както действащата, така и предходните редакции на чл. 17 от ЗФИ обслужват и една противоконституционна цел – предварително да създадат методика (алгоритъм) за определяне на конкретния размер на годишната бюджетна субсидия за киноизкуство, която задължително трябва да залегне във всеки последвал закон за държавния бюджет. Държавният бюджет съставлява финансов план от изключително важно значение за живота на обществото, поради което по силата на самата Конституция (чл. 84, т. 2) всяка година се приема от Народното събрание със закон. Размерът на бюджетните субсидии обаче не може да бъде предрешен, тъй като зависи от състоянието на икономиката и приоритетните нужди на обществото в определен момент. Затова, когато приема годишния държавен бюджет, Народното събрание не може да бъде задължено от друг, трайно действащ закон да включи отделно перо за субсидия с предварително фиксиран размер.

(…)

В заключение – при ежегодното приемане на бюджетния закон носителят на законодателната власт не може да бъде обвързан и ограничаван по отношение на конкретния размер на бюджетните кредити от друг равен по степен акт, какъвто е отрасловият закон. Това е възможно само чрез по-висш по степен нормативен акт, какъвто единствено е Конституцията, а по силата на нейния чл. 5, ал. 4 и ратифицираните, обнародваните и влезлите в сила международни договори.

(…)

Без съмнение предходната редакция е привлекателна за всички, които професионално се занимават с киноизкуство, но е в разрез с конституционно установената йерархия на нормативните актове, със защитаваните от Конституцията обществени интереси и справедливост.

Предписаното от ЗФИ е обречено да не бъде удовлетворено от бюджетните закони и точно това е ставало на практика през целия период след създаването на разпоредбата на чл. 17, т. 1 ЗФИ. От това автоматически произтича обективен риск за правната сигурност, чувството за справедливост и нивото на правосъзнание на гражданите, т.е. накърняване на принципа на правовата държава по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Конституцията. С настоящото решение Конституционният съд пропусна възможността сам да отстрани тази вредоносна ситуация, вместо да предоставя на законодателя да намери правилния изход от нея.

Конституционни съдии: Благовест Пунев, Румен Ненков

Няма как госпожица Д. Андреева да не е чела това решение, явно обаче тя не разбира тази материя, няма познания и създава погрешни конструкции, с които подвежда много хора, като ги прави да изглеждат смешни. Нейното обвинение към и. д. Камен Балкански, че не е „направил пътека към Министерство на финансите, за да иска дължимите милиони”, е част от това невежество – МФ не работи с нито един второстепенен разпоредител на бюджетни средства. Балкански дори и да отиде там, дори да напише ферман, да стои на пост като Гюро Михайлов, дори да направи жадна стачка, пак няма да му обърнат внимание защото има закон и наредби, които не разрешават на МФ да работи с такива структури като НФЦ. МФ работи с първостепенните разпоредители с бюджетни средства, в случая с МК.

Мечта са тези 17,5 милиона, но те не се явяват задължение, защото няма как законосъобразно да бъдат изчислени и представени в проекта за бюджет, а след това и да бъдат отпуснати.

Има норма в юриспруденцията – „законът е равен на закона”. Не може да използваме само една част от закона, а друга да пренебрегваме. Законът следва да се изпълнява като цяло във всичките му измерения. И за това след сесията за игрално кино през май 2015 г., когато подписах заповеди за определяне на държавна помощ за игралните филми, те или не бяха оспорени, или съдът отхвърли всички възражения, защото съм спазвал закона. Напротив – НСК изисква да се спазва законът само там, където си го харесва, и така, както си го харесва. Но за разлика от безотговорните членове на НСК всеки ИД на НФЦ носи съдебна отговорност, и ако злоупотреби с държавни средства от 50 000 лева и нагоре, съдът определя наказание като минимум 8 години затвор. По тази причина бедите, които може да нанесе НСК, са безразсъдни, а последиците се стоварват винаги върху други, но не и върху тях.

Ето ви и следващ пример за отчайваща безпомощност, в който НСК е в пълния си блясък, та чак до фиаско:

До
Г-н Камен Балкански
Изпълнителен директор
На ИА НФЦ

Уважаеми господин Балкански,

Разрешете ми чрез Вас да внеса за разглеждане предложение съгласно протокол № 17 от 13.05.2016 г. на Националния съвет за кино, който разпорежда запознаване на професионалната общност и публично обсъждане в двуседмичен срок на промени в Закона за филмовата индустрия.

Предложение как да се излезе от унижение

Моите предсказания, че с разпореждания № 16 и № 17 от 2016 г. на ИД на НФЦ е създадена отчайващо самодейна и безплодна работна група за анализ и предложения за промени в ЗФИ и УП на НФЦ се сбъдват като черен кошмар. В протокол № 17 от 13.05.2016 г. на НСК (твърдо искам да подчертая че НСК е само консултативен орган към, а не върху изпълнителния директор на НФЦ и няма управленски пълномощия), са записани смайващи по своята несъстоятелност предложения, които граничат с невежество от много нисш ранг. Когато се прави предложение за заличаване на текст от съществуващ закон, задължително следва да се посочи причината за това. В протокол № 17 никъде не е описано защо се заличава текстът „нискобюджетен филм“ от т. 23 на §1 – „Допълнителни разпоредби“ на ЗФИ. Вероятно един Господ знае. А защо изведнъж се явява терминът „труден филм“, също трябва да се допитаме до всевишния. Всевишният, както знаете, има шлифер. По всяка вероятност всевишният – това е г-жа Галя Тонева. И тя има шлифер. И тъй като предложената дефиниция за промяна на т. 23 от §1 е абсурдна, аз ще я цитирам дословно както е в протокола на НСК:

„Труден филм“ е филм, чиято единствена оригинална версия е на български език и е с бюджет, не по-голям от средностатистическия бюджет за съответния вид филм за предходната година.“

Край на цитата. Край и на филма. Трудно може да се измисли по-отчайваща дефиниция относно значим проблем на киното у нас. Авторите на тази дефиниция са част от някакъв самодеен киноклуб. В техния напън няма и следа от съществени за киното елементи, като например:

„… темата на филма утвърждава общоевропейските ценности и/или допринася за утвърждаване на културната идентичност на страната; филмът ще се снима с участието на повече от 6 артисти в главни роли и не по-малко от 12 с второстепенни роли; с масовка в общ обем не по-малко от 2000 единици; снимки се предвиждат на повече от 25 локации и с участието на деца-актьори и/или животни; филмът ще се снима в минимум два сезона като над 25% от кадрите се реализират с два снимачни екипа; ще участват поне двама актьори от друга държава член на Европейския съюз; проектът е със сложна сценография и изграждане на поне три декора със стойност минимум 8% от общия бюджет на филма!“

Но това е непостижимо сложно мислене за работната група. Затова предлагам следната лека дефиниция:

„Труден филм“ е онзи български филм, на който шайката продуценти са му присвоили половината от парите и творческият екип и артистите трябва да го реализират с жълти стотинки, само със своя талант, и вместо на лента, да е заснет на вестник.“

Що се отнася до редакцията на т. 14 от §1 – „Допълнителни разпоредби“ на ЗФИ, там работата е още по-отчайваща. Не може да има толкова невежество събрано на едно място. Статистиката има свои правила. Предложената от НСК дефиниция е за „среден“ бюджет, а не за средностатистически. За да постигнем валидна дефиниция на средностатистически бюджет, трябва да намерим модела на статистическата съвкупност, където в множество единични явления се повтарят определени закономерности, валидни за общността или процеса като цяло, и където най-общо статистическите признаци са не само количествени, но и качествени.

Предлагам един копи-вариант за размисъл, ако има с какво:

P_Vasev5

където:

х – утвърден от ФК при ИА „НФЦ” бюджет на завършен филм, приравнен към 90 минутен такъв по правопропорционалния статистически метод;

n – брой завършени филми през отчетния годишен период;

y – отчетени финансови средства (заверени от държавен одитор) през отчетния годишен период за филми в производство (незавършени);

m – брой незавършени филми, с разходвани и отчетени средства през годишния отчетен период;

k1 – коефициент на годишният ръст на средната работна заплата в частния сектор по данни на НСИ;

тежест на влияние на бюджета на филма:
за игрално кино: z = 0.45
за документално кино: z = 0.65
за анимационно кино: z = 0.75

k2 – коефициент на годишната инфлация по данни на НСИ:

тежест на влияние на бюджета на филма:
за игрално кино: i = 0.55
за документално кино: i = 0.35
за анимационно кино: i = 0.25“.

Това не е чак толкова сложно, колкото изглежда. Ако не могат да го проумеят тези мъченици на киното в България, готов съм да ги просветя на кратък курс за усвояване на общи понятия на връх Бузлуджа. С преспиване. Няма да се уморя да обучавам аутсайдери.

Когато на 24 март се явих в студиото на БНТ, за да обясня защо всички претенции на съвременната Цола Драгойчева на българското кино за „непредоставени“ 50 милиона са несъстоятелни, съгласно сега действащата норма в ЗФИ, водещите ми казаха, че са поканили г-ца Диана Андреева и г-жа Галина Тонева да ми опонират, но получили отказ. И знам защо. Незнанието ги заведе в дупката на собствената им безпомощност. И няма как вече да се явяват по телевизии и вестници пременени от бели вълци на бели лебеди с обвинения, че държавата им е длъжник. За пари става дума, за пари са техните вълчи стонове и патешки квакания, а не за киноизкуство. Претенциите им към МК са несъстоятелни и ще се квалифицират занапред като клевета. Тревогата и бързината, с която след моето заявление трескаво се търси изход от скандалите, които забъркват тези „звезди“ на пустословието, говори само за едно – никой няма никакво намерение да се работи за нов ЗФИ, и по спешност ще се искат промени в него от Народното събрание, за да запазят собствените си позиции на ментори от последна инстанция. Със зъби и бивни продуцентите ще си пазят златната мина. Обещавам, че ще се явя в Комисията по култура и медии и няма да спестя нито една заслужена квалификация на всички мерзавци. И мерзавки. Алчността ще погуби българското кино. То достатъчно е страдало. Не го унижавайте повече със скудоумие.

И, г-н Балкански, в ЗФИ и УП на НФЦ няма позиция „Председател на НСК“, има определение „председателстващ“, който се посочва от Вас и на всяко заседание може да е различен член. По Ваше ясно изразено определение. Не се страхувайте от белите вълци от Турну Мъгуреле. Те са литература. И патките са литература. И то лоша.

Кураж.

Подписано и внесено в НФЦ от мен.

РЕКЛАМА

Гледайте филма „Как да се предпазим от птичи грип“!
Сега в София, а после и в други градове!
Скоро не само на малки, но и на големи екрани!
Гледайте най-добрия филм за заразата!
Заразата ви чака!

Следва Трета част.


Вижте още:

ПАВЕЛ ВАСЕВ: В КИНОТО СЕ КРАДЕ СРЕДНО ПО 500 ХИЛ. ЛВ. НА ФИЛМ

ПАВЕЛ ВАСЕВ: МИТОВСКИ НЕ СЕ ОТЧЕТЕ ЗА СРЕДСТВАТА, ПОЛУЧЕНИ ОТ НФЦ

КАК СЕ КРАДЕ ЗАКОННО В БЪЛГАРСКОТО КИНО

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах