Столичната община да поправи информационния надпис при Източната порта на антична Сердика в подлеза пред Президентството, като включи името на археоложката Магдалина Станчева, ръководила разкопките на обекта през 60-те години на ХХ век, настояват в петиция археолози, историци, реставратори и общественици. Инициаторите на подписката предлагат и цялостно осъвременяване на археологическите експозиции в подлеза и Ларгото.
Исканията са изложени в отворено писмо до кмета на София Васил Терзиев и до заместник-кмета по култура и туризъм, с копие до директора на Регионалния исторически музей – София.
Повод за писмото е информационен надпис при Източната порта на Сердика, в който според авторите са посочени имената на археолозите, ръководили проучванията през 2010–2012 г., но е пропуснато името на Магдалина Станчева (1924–2014), под чието ръководство десетилетия по-рано са разкрити самата порта и двете ù кули.
„Искането ни е продиктувано от необходимостта за точно отразяване на информацията и приемствеността на поколенията учени, и в израз на благодарност към предишните поколения археолози, разкрили първи тези толкова значими старини в София“, се казва в петицията.
Разкопките при Източната порта на Сердика започват през 1966 г. под ръководството на Магдалина Станчева от Музея за история на София. Разкрити са части от крепостните стени, портата и двете ù кули. След консервация и реставрация археологическият комплекс е включен в пространството на новоизградения подлез, официално открит през 1971 г.
Според подписалите писмото сегашният надпис създава непълна представа за историята на проучванията, тъй като не е споменат този по-ранен етап, а са посочени единствено археолози, свързани с по-късните разкопки в Ларгото, извън самия подлез пред Президентството.
Магдалина Станчева е сред значимите фигури в българската археология през ХХ век. Завършва класическа филология и история през 1948 г., а от 1952 г. работи в Музея за история на София. В продължение на повече от три десетилетия участва в проучването, документирането и опазването на археологическото наследство на столицата.
Особено важен е приносът ù за налагането на практиката античните останки да бъдат съхранявани и представяни в съвременната градска среда, вместо да бъдат унищожавани при новото строителство. Именно такъв пример е подлезът при Източната порта, превърнал се през 70-те години в един от разпознаваемите образци на интегриране на археологическо наследство в градската инфраструктура.
Станчева популяризира този подход и извън България чрез публикации на френски и английски език, включително в списание „Куриер“ на ЮНЕСКО.
Тя има съществен принос и за международното признание на българското културно наследство. Участва в работата на ЮНЕСКО и в представянето и защитата на български кандидатури за Списъка на световното наследство, сред които Боянската църква и Рилският манастир. Между 1979 и 1985 г. в списъка са включени девет български културни и природни обекта, сред които Казанлъшката гробница, Мадарският конник, Старият Несебър, Рилският манастир и Свещарската гробница.
Сред книгите ù са „Срещи с археологията“, „София от древността до нови времена“ и „Девет световни ценности в България“. Преподава музеология и културология в Софийския университет, Националната художествена академия и Нов български университет.
Признанието за приноса ù не е ново и за самата Столична община. Още през 2010 г. общината официално разглежда заслугите на Магдалина Станчева за проучването и съхраняването на археологическото наследство на София във връзка с удостояването ù със званието „Почетен гражданин на София“.
Авторите на отвореното писмо до Столична община настояват историческата информация в централната археологическа зона да обхваща всички основни етапи от проучването на антична Сердика, а не само последните разкопки.
Те припомнят и мащабните археологически проучвания, проведени при строителството на съвременния център на София през 1952–1954 г. под ръководството на проф. Тодор Герасимов от Археологическия институт и музей при БАН с участието на Магдалина Станчева. Според тях информацията трябва да включва и следващите разкопки от 60-те до 80-те години, осъществявани от екипите на Музея за история на София с участието на Станчева и Кунка Рогева.
Особено внимание е отделено на Западната порта на Сердика. Проучванията там започват през 1974 г. под ръководството на Магдалина Станчева и продължават до 1980 г. Следващият основен етап е през 2011–2013 г., когато работят археолози от Националния археологически институт с музей при БАН и Музея за история на София.
Инициаторите предлагат при Източната порта да бъде поставена указателна табела, която да насочва посетителите към Западната порта. Двата обекта са били свързани чрез една от главните улици на римския град и представянето им като части от обща археологическа система би помогнало за разбирането на историческото устройство на Сердика.
„Археологическите паметници в Подлеза пред Президентството и в Ларгото са връзката на древния град със съвременния център на столицата на България“, пишат авторите.
Според тях експозициите в тази зона трябва да бъдат осъвременени със съвременни аудио-визуални средства, които да представят историята на града по-достъпно и разбираемо.
Предлага се и витрините при южния вход на подлеза, откъм Президентството, да бъдат използвани за експозиция със снимки и историческа информация за близката ротонда „Св. Георги“ от IV век, най-старата почти изцяло запазена сграда в София. Тя се намира в археологическия комплекс в двора между Президентството и хотел „Балкан“ и е сред най-значимите оцелели паметници от късноантичния град.
„Надяваме се, че с активното съдействие на Столичната община ще бъдат осъществени предложенията за осъвременяване и допълване на експозицията“, се казва в писмото.
Подписалите го настояват приносът на археолозите от различните поколения да бъде представен точно и последователно, така че посетителите да научават не само историята на антична Сердика, но и историята на нейното откриване и съхраняване.
Писмото е подписано от реставраторката Аблена Мазакова, историчката Вера Маринкова, художничката Диляна Мазакова, Димитър Клисуров, изследователя Зафер Галибов, фотографа Керстин Маринов, юристката Любов Кирилова, проф. Мария Костова, писателката Розмари де Мео (племенница на Магдалина Станчева), историчката Тодорка Младенова и журналистката Росица Николова, работила в РФИ България, където Станчева е имала редовна рубрика за археология.
