Площад Славейков, от първо лице

Нещо се случва, но още не можем да го назовем. Старите будки за вестници и билети по спирките уж хлопват една по една кепенци, но в тях веднага се настаняват книжари, продавачи на стари книги. Книгата отново ни застига на тротоара, отново идва при нас на една ръка разстояние, както в първите години на демокрацията. Какво е това? Присъда над прехода; смяна на поколенията – поколенията с домашните библиотеки изчезват за сметка на едно поколение без книги вкъщи? И домашните библиотеки излизат на улицата?

Какво е това – предсмъртна конвулсия на книжната „вселена”? Или някакъв ренесанс?

Така е на трамвайната спирка на „Мария Луиза” до Халите, така е на кръстовището на „Опълченска” и „Пиротска”, така е на кръстовището на „Гоце Делчев” и „Дойран”…

Такова пиршество за любителите на стари книги отдавна не е имало.

Старите книги, моите приятели!

Сякаш цяла София се е превърнала в един голям Площад „Славейков”.

Спомням си една моя публикация от 2008 г. в защита на Площад „Славейков” – светилището на старите книги. Канеха се да ремонтират площада, да изгонят книжарите и да го правят билетен център, май нещо такова беше.

Ето я:

„Защо ни е необходим Площад „Славейков“ като книжарница на открито и като нищо друго? Ще се опитам да обясня.

Първо, защото вече е част от новата софийска история. Всеки град е сложен конгломерат от места, спомени и хора, които одухотворяват лицето му. Точно такова нещо е площад „Славейков“. Огромната книжарница на открито възникна спонтанно в началото на 90-те и изнесе на плещите си, на практика спаси книгата от тотална маргинализация. Това е историческата заслуга на Площада.

Второ, защото със своите близо 60 маси Площад „Славейков“ храни поне 150 човека, а като включим и семействата им, цифрата става доста впечатляваща. Никой управляващ не би посегнал на толкова работни места, ако му пука да не му изстине столът.

Трето, защото повечето от продавачите на книги на Площад „Славейков“ са от братството на посветените. Те знаят всичко за книгите и за авторите им. За различните издания на книгите на български и за качеството на преводите. Такива са Пламен, Ваньо, Еди Батов, Ивака, Асен. Както не можеш да затвориш тигър в хола на апартамента си, така не можеш да затвориш тези хора в книжарница. Те могат да обитават само подобен резерват на книгата, какъвто понастоящем е Площад „Славейков“.

Четвърто, защото със своето разнообразие от нови, стари и антикварни книги, събрани на едно място, Площад „Славейков“ е една много точна диаграма за актуалното състояние на книгоиздателското дело у нас.

Пето, защото в трудното, да не кажа зверско софийско всекидневие, специалното посещение в книжарница дори за заклети читатели е символен акт, граничещ с подвиг. Ако човек работи от девет до шест, за да посети след края на работния ден някоя от книжарниците в центъра, като се имат предвид ексцесиите на градския транспорт, трябва да е готов да пожертва поне още два часа от времето си. Докато дори и забързаното служебно преминаване през „Славейков“ ще те информира за новоизлезлите книги или пък някоя стара и любима книга ще те повика.

Шесто, защото в крайна сметка общинарите изобщо не ги вълнува чист ли е или е мръсен Площад „Славейков“. Ако ги вълнуваше, огромният наем от площада щеше да храни така или иначе едно звено чистачи. Тях не ги вълнува също така какво точно трябва да представлява този площад – дали на него да има пагода, билетен център, химическо чистене или трафопост. Те са си намислили да усвоят едни пари и толкоз. Това са намислили те.

За щастие градските средища трудно се подчиняват на изкуствени концепции. Площад „Славейков“ е одухотворен от десетилетните усилия на всички тези влюбени в книгата хора, които в студ и пек продават своята „стока“. Те са осветили Площад „Славейков“ със своя труд, със своите познания, с хамалогията, която извършват ден след ден. Прекалено много места има из София, които изискват незабавна общинска намеса, за да си позволяваме да разбутваме една перфектно работеща търговска площ, която освен това има ранг на духовно средище.”

Отидете някоя сутрин рано-рано на Площад „Славейков”, вземете си чаша кафе и погледайте какъв тежък труд е това – да продаваш книги. Вижте как пълзят към сергиите количките, претоварени с кашони от банани, пълни с книги. Погледайте как се подрежда една сергия. Вижте лицата на продавачите. Така изглеждат лицата на шерпите. Славата от изкачването е за други. Но без шерпите изкачването не може да се състои.

И потърсете своята книга. Както човек търси дадена книга, така и неговата книга го търси. Нашият ангел-пазител понякога ни се явява като човек, някой наш познат, но понякога ни се явява и като книга.

Не забравяйте това.