Почина Гюнтер Грас

Нобеловият лауреат за литература (1999) Гюнтер Грас е починал на 87-годишна възраст. Авторът на „Тенекиеният барабан“ си е отишъл в клиника в град Любек, съобщи издателят му.

Гюнтер Грас е роден в Данциг и е служил в SS по време на Втората Световна война. Десетилетия по-късно, през 2006 г., писателят шокира Германия с признание в автобиографичната си книга, че доброволно се е записал в армията.

Грас, превърнал се по-късно в един от най-значимите германски писатели на ХХ век, издава своя антинацистки и антивоенен шедьовър „Тенекиеният барабан“ през 1959 г. Роман, който е първи за писателя и който впоследствие се превръща в ключов текст за европейския магически реализъм.

В книгите си авторът често се връща към Данциг от детството си. След „Тенекиеният барабан“, през 1961 г. той публикува „Котка и мишка“, а през 1963 г. – „Кучешки години“. Трите романа формират т.нар. Данцигска трилогия.

Гюнтер Грас е автор още на книгите „Местна упойка“ (1969), „Из дневника на един охлюв“ (1972), „Плъхката“ (1986), „Моето столетие“ (1999), „Рачешката“ (2002), както и на автобиографичната „Да люспиш лука“ (2006). Освен прозаик, Грас е и поет, като освен две стихосбирки от 60-те години, има и общо 8 през новия век – излизали от 2002 до 2012 г.

Гюнтер Грас е яростен опонент на германското обединение през 1990 г., а след това заявява, че то е било извършено прибързано.

Светът според Гюнтер Грас

„Разбитото стъкло носи щастие,“ — възкликна тя, щраквайки с пръсти, а после донесе метла и лопатка и измете всички стъклени парчета или цялото щастие. — из „Тенекиеният барабан“

В крайна сметка ние, писателите, сме не просто съвременници на своята епоха, но самата ни професия ни принуждава да осмислим миналото. Този век свърши, но неговият финал беше отбелязан с опасението, че нашите прехвалени компютри ще изгубят сражението с „вируса на хилядолетието“. Настъпва нов век и, представяйки се някак по детски наивен, води свота дявлска игра в глобализацията, възвестява идването на прогреса и бъдещето, стремейки се ние да повярваме, като че ли миналото е останало назад, като че ли то е, както казват днес в Германия „bewaltigt“, преодоляно. Но ние знаем колко измамни са подобни обещания и пророчества. Миналото винаги ще намери начин да ни догони, като за своите победи в това състезание то не на последно място е задължено и на литературата. Каквато и памет да ни е оставил сам по себе си предишният век – война и геноцид, глад и инфлация, дълго властване на идеологиите и техният безславен провал – за нея свидетелстват писателите, в повечето случаи противоречейки на официозната историография, понякога – принудително – зашифровайки своите съобщения, а понякога – изпреварвайки своето време. А аз сега искам на литературните предмостия пред нас да продефилира отминалият век. Картината естествено се ще се получи фрагментарна. Твърде много напира да излезе на авансцената, под светлините на рампата. Но съм принуден да се огранича. И няколко примера са напълно достатъчни. — из речта на Гюнтер Глас на 67 Конгрес на ПЕН-клуба, Москва, 23 май 2000 г.

„Пълнолетен“ е хубава старонесмка дума. Тя означава: „да бъдеш отговорен“, а тоест „да не мълчиш“. Когато бях във възрастта на събралите се тук ученици и ученички имаше война. И, израснали под идеологическото влияние и контрола на национал-социализма, ние се подчинявахме и учехме на сляпо послушание, което мнозина от моето поколение ги доведе до гибел. Едва в следвоенните времена, когато бях на осемнадесет-деветнадесет години, аз с големи усилия се учех да се ориентирам, да задавам въпроси и високо да възразявам. Така, наваксвайки, аз станах пълнолетен и в периода на политическото възстановяване – през 50-те и 60-те години, в епохата на Аденауер – намерих достатъчно възможности да се съпротивлявам и да подложа на изпитание моето „да“ и моето „не“. — из обръщението „Да бъдеш пълнолетен“ към випускниците на берлинското училище „Паул Наторп“, 2009 г.