Преди 100 години: Бездарни учебници обезобразяват крехки детски души

Неволите на българските родители с учебниците на децата им не са запазена марка на Фейсбук епохата. Вече до болка ни е познато шумното възмущение от едно или друго решение на авторите на учебници и помагала. Тези дни стана ясно, че Министерството на науката и образованието подготвя помагало за родители за онлайн обучение, което се очаква да роди нови масово споделяни постове за „некадърността” на чиновниците.

Този феномен обаче датира от поне сто години. Във вестник „Воля” през януари 1919 г. е публикувано анонимно писмо от възмутен родител, подписал се с псевдонима „Антиболшевик”. Недоволството на описалия се като баща автор на писмото е предизвикано от „одобреното и премирано от Министерство на народното просвещение „Сборниче за стихотворения за деца” от Ц. Калчев, озаглавено „Росни капчици”. Бащата дава и примери от стихосбирката, която неговите деца четели, заливайки се в „кръшен смях”. Той е преписал две стихотворения от там:

Шаранче

Като гледам
туй шаранче
с тия луспи
кат герданче

Край да има
тъй да можа
у тиганя
да го сложа.

Па след малко
на тануря
тъй, упържен
да го туря

Че да видиш,
мили братко,
как се гълта
сладко-сладко.

А пък тези
люспи крехки
да са бели
петолевки.

Знаете ли
що ще правя?
Три дни
няма да се бавя…

А ще седна
аз на трена,
па ще ида
на Виена.

Там на книга
да се уча,
дни щастливи
да сполуча.

Строшеното стъкло

Мамо, счупи се шишето.
Що да чиня, сиромах?
Хлъзнах се на дюшемето,
паднах, та го отървах.

– Как така си го разбила
туй, дебелото стъкло?
Що не гледаш, Пенке мила,
ами стори това зло?

Стига плака, ха млъкни, че
за нататък ти бъди
по-внимателно момиче
и от зло се ти варди.

Авторът на двете стихотворения е Цоньо Калчев, всъщност добре познат и на родителите от днешния ден. Той е автор на текстовете на едни от най-хубавите български детски песни като „Сладкопойна чучулига”, „Пей ми, славею чудесни!”, „Капят горските листенца“, „Бащин дом“. Композитори на мелодиите им са Панайот Пипков, Георги Атанасов, Емануил Манолов… Автор е на учебници за първоначалното и основно училище. Роден в балканското село Джулюница, той 30 години работи като учител в своето село. Творчеството му за деца е любимо и до днес, а малцина знаят, че е бил и талантлив преводач. В родното му село има негов паметник.

В читанките днес е пълно с негови стихотворения. Но докато е жив, той става обект на родителско възмущение. „Антиболшевик” громи „некадърния автор”, цитирайки децата си:

„Връщам се привечер вкъщи и чувам още от коридора кръшен смях в стаята на децата. Чувам, че едно от тях чете, и другите коментират весело всеки прочетен ред. Помислих, че четат някоя хумористична работа. Влязох и поисках да видя книгата, чийто даровит автор е могъл така да заинтригува и от сърце да разсмее и развесели децата ми. Зер толкова бездарни и безграмотни работи се печатат у нас, че цяло щастие е да видите в ръцете на децата си някоя духовита и приятна книга. Прочетох заглавието: „Росни капчици”.

– Могат ли, татко, капчиците да бъдат росни? – ме запита едно от децата.

(…)

– Да видиш какви глупости има напечатани в тая книга, татко! – обади се най-голямото. – И на туй отгоре, одобрена и премирана, разбираш ли, премирана от Министерството на народното просвещение”.

Единствената разлика между днешните шумни протести срещу учебниците, одобрени от МОН, и възмущението на родителя през 1919 г., е във факта, че децата също са намесени като експерти. Дори патетичността, съпровождаща родителските недоволства днес, е същата.

„Най-висшето държавно учреждение в страната, Министерството на просвещението, с престъпна небрежност или просташка безгрижност одобрява и премира най-бездарните и безсмислени литературни отрепки, за да могат разни книжовни спекуланти да затъпяват и обезобразяват крехката детска душа.

(…)

Трябва да се разтури това гнездо от атентатори против учебното и просветното ни дело, които терзаят душите на рожбите ни с всевъзможни и невъзможни учебници и четива, които не издържат на критика. Там трябва да се настанят напълно културни, просветени хора, които нямат абсолютно никакви връзки с никоя издателска къща.”

Поуката от родителското недоволство със стогодишна давност е простичка – само времето е способно да отсее таланта от бездарието, дори в учебниците. Цоньо Калчев вече повече от 100 години е един от любимите автори за деца. Днешните родители дори го дават за пример и сравняват с него съвременни автори. Използват го като аргумент за това колко е „паднало нивото”. Каква красива ирония!