Прелестни създания на Алеята на книгата

Ако направите тези дни фешън-тегел по „Витошка“, може да се изненадате (поне в частта зад Алеко, между Аптека и „Гладстон“) от сравнителния дефицит на маркови дрешки, силиконови прелести и лъскави бибитки. Вместо тях, не щеш ли, разни издатели са опънали едни бели чадъри и продават книги, че и ги пробутват с намаления (но не прекалени).

Споделял съм и преди общото си нехаресване на Алеята на книгата по един куп причини. Но има и хубави неща. Раздвоен съм… и ето защо.

Срещу всеки бутащ се нахалник например има сладко русо момиченце, което истерично пищи в радостен екстаз и ти става едно ей такова мило и приятно.

Момиченцето стои в уродливото подобие на фонтан насред „Витошка“.

Но срещу едно уродливо подобие на фонтан виждаш красива млада жена, която разлиства Барнс.

На един щанд стои „Чудовището“ на Серж Дубровски, което (наистина) е голямо колкото тухла четворка и предизвиква остро желание да го прочетеш напук.

Но срещу тази приятна възбуда стоят книжлета на Петър Дънов, Ванга, Господни стопанки или нещо с бомбастично ексклузивно ниска цена.

На фона на шокиращите намаления обаче, из шатрите има удивително много поезия и можеш да си тръгнеш с цял наръч от Бърнс, Теофилов, Елиът и Павлов.

Само че от заведенията наоколо звучат Криско и Деспасито.

А ето че двама влюбени на средна възраст се държат за ръце и си крачат замечтано, докато Витоша одобрително ги гледа.

А, във вторник и Милен Русков раздаваше автографи.