Той беше звезда във време, когато славата трябваше да се извоюва с много усилия. За да спечелиш обичта на публиката, не беше достатъчно да изглеждаш добре и да те гледат във всеки филм и сериал по телевизията. Нямаше и социални мрежи, които да налагат името ти. Дори определението „звезда“ не съществуваше. Народът го обожаваше, колегите му го обичаха, и той остави следа, която няма как да бъде заличена от времето.
„Той може да изиграе всичко: мъже, жени и бабички.“
Това са думи на театралния режисьор Николай Масалитинов, а актьорът, за когото са изречени, е Георги Калоянчев.
Днес Георги Калоянчев щеше да навърши 100 години. На 13 януари 1925 г. на тогавашната улица „Фердинандовска“ в Бургас, недалеч от морето, проплаква малкият Георги, който в бъдеще ще се сдобие с прякора Калата. Баща му Тодор има млекарница в центъра на града. Калоянчев има двама братя, а семейството е сплотявано от майка му Руска, жена с твърд характер и строги методи за възпитание, която често завързва палавия Георги за сливата в двора, за да спре белите му. До края на живота си Калата я обожава и говори за нея с изключителна любов.
„Знаете ли, понякога си мисля какво искам аз от публиката. Искам да ме гледа с очите на мама. Казах ви, че артистичното у мен е от мама. Тримата ú синове станаха артисти, защото тя беше артистката в нашето семейство. Но неосъществена артистка. Тя се осъществи, когато се появиха първите ми участия в киното. Когато филмите бяха показани в Бургас, тя е ходила на всички прожекции и като се появя на екрана, въздъхвала високо: „Ох, на мама!“. И публиката разбирала, че играе синът ú, а тя ставала и се покланяла – обирала с други думи овациите. Милата мама. Да. Приемете го като шега, че искам публиката да ме гледа с очите на мама. Истинският смисъл в това, че аз искам да играя като пред мама. Искрено, с пълна вяра във вас“, разказва големият актьор в радиопредаване преди години.
Докато е ученик, е известен като зевзека на класа. Съчинявал си истории и си правел шеги с всичко. Сам разказва, че постигнал договорка с учителите – ще излиза навън, докато преподават, за да не им пречи, но те няма да му пишат отсъствия. Споделя с учителя си по немски, че иска да учи в жп училището, а той възкликва:
„Какъв влак бе, момче, какво жп?! Ти ще станеш голям артист, помни ми думата!“
Приет е в Държавното висше театрално училище (днес НАТФИЗ) в класа на професор Стефан Сърчаджиев в края на 40-те години, след като приключва с казармата. Завършва през 1952 г. и веднага е приет в трупата на Народния театър, където остава до 1957 г.
Дебютира в киното още през 1951 г. с филма „Утро над родината“, където играе ролята на циганчето Сали. След това обаче за Калоянчев следват 5 години, в които не получава почти никакви роли. В театъра предимно замества болни колеги. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на скоро създадения Сатиричен театър.
„Завърших ВИТИЗ през 1952 година. Играх полууспешно 3-4 години в Народния театър. Тогава създадоха Сатирата. Командироваха ни пет-шест души. Първите представления бяха пълен провал. Повечето се уплашиха и се върнаха в Народния. Останахме само аз и Стояна Мутафова. И не сгрешихме. Сатиричният театър се разрастна. Имаше периоди, в които трудно можеха да се намерят места за месеци напред. Даже за мен е било трудно да намеря два билета“, разказва Калата години по-късно.
Именно там изгрява звездата на един от най-големите български актьори. Той е обичан и от своите колеги. С безкрайна възхита Стоянка Мутафова казва, че от него е усвоила метода да разучава първо репликите на партньора си. Царицата на комедията е негова почти неизменна сценична и екранна партньорка.
„Калата бе най-щастлив на сцената, по време на игра. За него нямаше друг живот и друга радост, нищо друго не му беше по-интересно от хвърлянето в една роля. Светла му памет, много го обичах, както и цялата публика го обичаше. Той заслужаваше обичта на всички. Бог го беше пуснал на Земята, за да дава радост на хората с невероятната си дарба, за която той няма никаква вина. Просто беше надарен. Играеше великолепно, много точно, без да е чел всички умни и вълнуващи книжки, които много хора, някои от които артисти, са прочели, мислейки, че ще могат и да ги пресъздадат. Тялото, умът, духът му бяха създадени да се раздава от сцената и да действа магнетично. Невероятен партньор, невероятен актьор“, каза преди години другата му сценична партньорка Татяна Лолова в интервю за „Площад Славейков“.
В Сатирата Калоянчев играе заедно с цяла плеяда актьори от „златния век“ на българския театър – Георги Парцалев (с когото са родени в една година), Никола Анастасов, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Константин Коцев.
В интервю за Исак Гозес Калата разказва история, която прекрасно описва отношенията в театъра и самия него като човек:
„Имаше един период, когато с Константин Коцев не си говорехме. Случват се такива неща в театрите. Но, Боже Господи, гледам го в една роля, направи два-три момента гениални. Не издържах, качих се на сцената и пред публиката го разцелувах. Той остана като гръмнат“.
Калоянчев има и поредица от незабравими филмови образи. През 1958 г. комедийният му талант блясва в „Любимец 13“, след това играе щангиста в „Специалист по всичко“ (1962).
Безграничният талант на Калоянчев се разкрива във филма „Инспекторът и нощта“ от 1963 г., където актьорът играе ролята на нетрадиционен криминален инспектор. После се превъплъщава в Кондов във „Вълчицата“. През 1969 г. играе ролята на фокусника в „Най-дългата нощ“, както и Риксата в „Привързаният балон“. Малцина знаят, че българският актьор Георги Калоянчев играе и Джордано Бруно в италианската продукция „Галилео Галилей“ от 1969 г.
През 1985 г. влиза в един от образите, с които се слива напълно и до днес мнозина си представят Бай Ганьо именно с чертите на Калоянчев. През 1985 г. той играе Ганьо Балкански в постановката на Иван Добчев „Господин Балкански“. По-късно този образ се затвърждава във филмите на режисьора Иван Ничев „Бай Ганьо заминава за Европа“, който е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те, и „Ганьо Балкански се завърна от Европа“, където главната роля е писана специално за Калоянчев, но филмът е заснет 10 години след написването на сценария, което налага ролята да се даде на друг актьор. Заради Калата обаче режисьорът вкарва специален нов образ в сценария – духът на Бай Ганьо.
Въпросът „комедия или драма“ не стои пред Калоянчев. Той е най-силен в ролята, която в момента играе, казва Татяна Лолова:
„Много хора мислеха, че той е само комедиен актьор, но той беше страшно драматичен актьор. Той взривяваше публиката. Така е роден, има някаква вселена, има някой, който дава отгоре дарбите. На него му беше дадена много дарба и той я използва докрай“.
„Като творец беше в друг коридор, той беше патриарх“, казва за него Стефан Данаилов.
Популярността му поражда и дребни еснафски митове за състоянието му. Хората са убедени, че щом Калоянчев е толкова блестящ в театъра, това означава, че е и много богат. Една от забавните истории, които Калата разказва пред Гозес, е свързана именно с тези легенди. Един ден човек спира Калоянчев на улицата и го пита колко са му платили за участието в нашумял филм:
„Взел 2500, но мълчи. Онзи е напрегнат. 50 000 платиха ли ти? На мен ли? Че аз за 50 000 няма да изляза от вкъщи. 250 000 лева. Сложи четири филма на година и смятай. Някои толкова го вземат навътре, че им става лошо. А той ги успокоява: Не бе братко, не е верно, лъжа те… И така, докато човекът дойде на себе си“.
По този повод Татяна Лолова разказва:
„Калата никога не можеше да услужи с пари, защото нямаше пари в джоба, но със съпругата му Валя често канели гости и се ядеше до насита“.
В един свой монолог Калоянчев казва следното:
„Когато нямате хляб, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите как да свържете двата края, аз ще ви обичам. Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича. Млади хора, дано във вашите спомени звъни понякога и моят гласец. Дано във вашия път напред се гушне някъде и моя милост. Дано когато ви е доста тъжничко или веселичко, си спомните за оня стар господин“.
Големият български актьор изигра последната си роля на екран през 2011 г. в сериала „Столичани в повече“. Почина през 2012 г., малко преди да навърши 90.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение