Софийска филхармония МЕГАБОРД 13.11.25 до 25.12.25

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Разговор с украинци за войната вдъхновил нов спектакъл в „Сфумато“

„Поема за хлебарките“ поставя въпроса кога убийството може да бъде оправдано

Игор Коробко (вляво) и Николай Бакърджиев в сцена от „Поема за хлебарките“. Снимка: Златина Точкова/Театрална работилница "Сфумато" - Разговор с украинци за войната вдъхновил нов спектакъл в „Сфумато“

Игор Коробко (вляво) и Николай Бакърджиев в сцена от „Поема за хлебарките“. Снимка: Златина Точкова/Театрална работилница "Сфумато"

Разговор с украинци за войната и правото на човека да отговори на насилието с насилие е в основата на новия спектакъл „Поема за хлебарките“ в Театрална работилница „Сфумато“. Постановката на 25-годишния режисьор Рафаел Бижев е третото премиерно заглавие за сезона на театъра и събира текстове на Фьодор Достоевски, Франц Кафка и Хайнер Мюлер в размисъл за обезчовечаването, убийството и границите на моралното оправдание.

„Първото нещо, което ме накара да се замисля върху тази тема по-обстойно, беше разговор с мои познати украинци. В него си дадох сметка най-вече за това, че украинците не могат да си позволят лукса на пацифизма, както много граждани на Европейския съюз“, разказва Бижев.

Според режисьора войната в Украйна поставя особено болезнено въпроса за разликата между агресора и човека, принуден да се защитава.

„Темата е двояка, тя засяга както агресора – източника на насилието, така и защитаващия се – понасящия насилие и отвръщащ на удара. Проблемът е много комплексен и не е лесно да се изведе послание или поука от начина, по който сме го поставили на сцена“, обяснява той.

Буча, украинският град, превърнал се в символ на престъпленията срещу цивилното население по време на руската инвазия, присъства в разсъжденията на режисьора редом със Сребреница и Холокоста. За Бижев една от причините за новата вълна на насилие е отслабването на историческата памет и постепенното изчезване на поколенията, преживели Втората световна война.

„Очевидно Европа не си е взела поука след Холокоста. Ние живеем в неговите нови проявления, които не са твърде различни от своя първообраз. Може би има нужда по-често да се говори за Сребреница и Буча в публичния дискурс“, смята режисьорът.

Според него паметта за лагерите на смъртта избледнява със смъртта на очевидците, а театърът би могъл да помогне на новите поколения да се срещнат с исторически събития, които не са преживели лично.

„Можем ли да бъдем очевидци на събития, случили се много преди да се родим? Мисля, че театърът е способен да осъществи тази среща под една или друга форма“, казва Бижев.

В „Поема за хлебарките“ той търси отговор на въпроса как хората стигат до убеждението, че определен човешки живот няма стойност и че отнемането му може да бъде морално оправдано. Спектакълът отправя директен въпрос към зрителите: Ако имаха възможност безнаказано да убият човек, за когото вярват, че прави света по-лош, биха ли го направили?

Трите литературни свята предлагат различни перспективи към този въпрос. В интерпретацията на Бижев Достоевски отхвърля убийството като средство за преодоляване на злото, докато при Кафка насилието е част от механизмите на властта и отношенията между хората. При Хайнер Мюлер, на фона на постоянната ядрена заплаха, смъртта се превръща в абстракция, която е по-лесно да бъде приета и оправдана, когато остава невидима.

Постановката е изградена на фрагментарен принцип, а в пролога са включени и цитати от статията „Фрагментът“ на Гео Милев. Според режисьора разпокъсаната художествена форма отговаря на състоянието на съвременния свят, в който насилието разрушава не само човешките тела, но и представата за цялост и смисъл.

„Мисля, че в този исторически момент, когато физическото насилие във все повече точки по света бива нормализирано, е важно да си дадем сметка за стойността на човешкия живот“, отбелязва Бижев.

За творческия екип театърът е и своеобразна форма на гражданска съпротива, пространство, в което може да бъде въобразено справедливо правосъдие, способно да назовава и наказва виновните.

„Той е пространство, в което можем да си представим едно друго правосъдие, което не е корумпирано и може ефективно да посочва и наказва виновниците“, обяснява режисьорът.

„Поема за хлебарките“ е един от проектите, номинирани на младежкия фестивал „Малък сезон 2026“, и е втората премиера на Рафаел Бижев в „Сфумато“ в рамките на две седмици. На сцената участват Игор Коробко и Николай Бакърджиев.

Рафаел Бижев е роден през 2001 г. Завършил е актьорско майсторство и магистърска програма по режисура в НАТФИЗ. Като актьор е работил с Иван Добчев, Николай Поляков, Лилия Абаджиева и Бюрхан Керим, а сред режисьорските му проекти е „Филоктет“ по Хайнер Мюлер.

Премиерните представления на „Поема за хлебарките“ са на 9 и 12 ноември от 19 ч. в Театрална работилница „Сфумато“.

ДС