Размерът има значение

В изкуството егото страда от йо-йо ефект – пада ниско долу, когато художникът застане пред бялото платно. Овациите пък го качват толкова високо, колкото може да понесе. Но дори на арт сцената спазват някаква форма на куртоазия и егото бива представяно на публиката в поносими граници. Малцина обаче не крият огромните си амбиции, понякога в патологични величини. Група български художници през 90-те се обединиха тъкмо около тази идея – на размера XXL в изкуството. Техният център бе формален – възникването на галерия XXL, но съществуването им не бе формално. Те бяха крайни, затова и не получиха място на голямата арт сцена у нас. Но с времето се пребориха за роля тъкмо на нея – и след броени дни историята им ще бъде разказана в изложба в Националната галерия. 

„Група XXL, минало и настояще на един контракултурен разказ“ ще ни срещне на 28 ноември в НХГ – филиал Двореца, с много от героите на нежеланата навремето група. Това са основателите й през 1994-а Свилен Стефанов, Генади Гатев, Хубен Черкелов, Иван Кюранов, Косьо Минчев, Расим, Георги Тушев и Слави Славов. Освен тях в експозицията ще бъдат представени и автори, включили се по-късно в дейността на галерията: Росен Тошев, Димитър Яранов, Георги Ружев, Борис Сергинов, Красимир Добрев, Йордан Ефтимов, Дейвид Д’Агостино и Анатолий Осмоловски. Голям брой артисти са били част от събитията на XXL, десетки са излагали идеите и изкуството си в неголямата зала в близост до столичния площад „Македония“.

Изложбата представя началото на кръга, мечтите им с XXL-размери и реализацията им днес – с творби и особено с един документ: т.нар. Манифест „Ритник в гърба на инерцията”. Тържественото обръщение е написано и оповестено публично в началото на 1995-а във в. „Култура”, а по-късно с допълнения се появява и в „Литературен вестник“.

Хубен Черкелов, „Юг-югоизток“, 300/500 см, 1995 г.

Вижте още: ХУБЕН ЧЕРКЕЛОВ: ЗАМИНАХ ЗА ЩАТИТЕ, ЗА ДА НЕ ГНИЯ В БЪЛГАРИЯ

Между най-популярните изложби в XXL са „Нова българска живопис” (1996), „Косьо, Хубен, Тушев” (1997), „Измерения на насилието” (1998), „Gangstart” (1998), „Българският пейзаж като метафора” (2001) и „Нови радикални практики” (от 1997 до 2001).

Галерията е закрита по политически причини през 2003-а от областната управа на София – след изложба, озаглавена „AntiSax (Ново политическо изкуство)“. Визират са, разбира се, премиерът тогава Сакскобургготски и т.нар. „ново време“. Авторите в изложбата се обявяват срещу „нехармоничната политическа система и икономика“. Сред произведенията е творбата „Малкият Монарх“ на неизвестен автор от 1943 г. – избродиран образ на Симеончо върху тензух със син конец. А сред най-провокативните произведения е инсталацията „Асамблаж“ – бели боксерки, закачени на стената, са изрязани отпред и на мястото на дупката е поставена прозрачна плака, зад която се вижда малка петолъчка с фалосче, а от двете страни на значката има „царски“ лъвчета.

Куратори на изложбата „Група XXL, минало и настояще на един контракултурен разказ“ са Свилен Стефанов и Сузана Каранфилова. Експозицията и изданието към нея се организират с подкрепата на One Gallery.