Саби и мечове, използвани 1200 години по нашите земи

Най-богато декорираното оръжие от българското Средновековие – разкрито като такова едва през този сезон, макар да е изследвано още преди 50 години – може да се види в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките (НАИМ – БАН). Древният едноръчен меч, открит в Преславската планина, е едно от най-впечатляващите хладни оръжия в новата изложба „Хроники от стомана“. Експозицията с над 120 цели остриета и още множество части се открива днес, 11 декември, от 18 ч.

Представени са изящно изработени мечове, саби и бойни ножове, най-емблематичните оръжия на епохата, използвани в битки по нашата територия в период от около 1200 години от VI в. до XVII в.

Особено ценен е мечът с украсено острие от Преславската планина, изкован и използван някъде в средата на XII до началото на XIII в. Оръжието, експонат на Археологическия музей във Велики Преслав, е описано още през 1972 г., но едва с помощта на съвременните технологии се разкрива неговата истинска стойност. Макар и да не се вижда с просто око, в острието е била вплетена сложна украса, показва рентгенографско изследване.

Впечатляващ е и дългият меч, който наподобява формата на рицарски, произвеждан и използван от средата на XIV до средата на XV век. Произходът на експоната в изложбата на Археологическия музей води до Северна Италия. Оръжието с двуръка хватка става необходимо в отговор на все по-тежките доспехи и предвид тънкото си острие, е използвано основно за промушване.

От ляво надясно: едноръчен меч с преплетени пластове метал; сабя „български тип“ и дълъг меч. Снимки: Темелко Темелков

При едноръчния меч от с. Златар, община Велики Преслав, е демонстрирано голямото майсторство на оръжейниците от VI век. При него ясно се забелязват следите от преплитането на различни пластове метал, оформящи заедно сложна шарка.

Т. нар. сабя „български тип“ е замислена като оръжие за близък бой, тя се използва от средата на IX до началото на XI век и е може би от най-голямата група клинови оръжия от Ранното българско Средновековие, допускат от музея. Основните разлики в сравнение с останалите оръжия от типа се наблюдават в извивката на двуострия връх и в дръжката с висока втулка за ръкохватката. На границите на днешна България до момента са открити 15 запазени саби и още двадесетина елементи от тях. Почти всички са намерени на територията на североизточна България.

„Мечът е най-характерното оръжие за епохата на Средновековието – коментира Методи Златков, един от кураторите на изложбата. – Той не е просто един археологически предмет, просто поредният вид оръжие, а универсален символ, важна част от облика на една епоха. Време е да разсеем една грешна представа за тези оръжия. Масово се смята, че те са груби и тежки и могат да се използват само от хора с исполински размери. Това не отговаря на истината.“

„Хроники от стомана“ ще бъде представена пред публиката след изключителен научен труд по систематизацията и изследването на средновековното хладно оръжие на България. В рамките на проекта учените от НАИМ – БАН документират всички предмети с еднотипно описание и качествени илюстрации и снимки. Експонатите са измерени по един и същи начин, с едни и същи уреди. Изследван е химическият състав на част от тях чрез енергийно-дисперсивен рентгено-флуоресцентен спектрометър.

Откритията ще бъдат описани в два каталога. Единият е научно-популярен и ще представи само оръжията, които участват в изложбата на място. Вторият каталог е с научна насоченост и ще представи всички съхранявани в държавни колекции в България оръжия от този тип. Изданието ще излезе с нови дигитални изображения и с рентгенографии на голяма част от експонатите, които да служат при научното изследване на предметите, тяхната реставрация и проучване на технологията на изработване.

„Хроники от стомана“ може да бъде разгледана в Археологическия музей на НАИМ-БАН до 30 септември 2025 г.

Експозицията е част от календара на Министерството на културата за делегатите на 47-мата сесията на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през юли 2025 г.