Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Симеон: Цар съм, въпрос на интелект е да го приемете

Изпитвам ужас от хазарта. Не губя, не пипам, не играя

В непрекъснатото мерене със сянката на Царчето, Царят не  забелязал кога е станал възрастен... Снимка: Румен Добрев - Симеон: Цар съм, въпрос на интелект е да го приемете

В непрекъснатото мерене със сянката на Царчето, Царят не забелязал кога е станал възрастен... Снимка: Румен Добрев

Продължение от стр. 3

– Защо децата ви не знаят български език? Може би сте нямал надежда, че някога ще се върнете в България?

– Не знаят български, защото властта на Съветският съюз изглеждаше, че ще бъде там за десетилетия. Бях се самоотписал, че някой ден ще се върна. Съмнявах се дори, че и децата ми биха могли да видят един ден България. Учеха на френски, на испански, лятно време ходеха в Англия, имаше една сестра германка, която помагаше. Четири езика учеха и щеше да бъде чист егоизъм да им наложа и български език от сантимент, при положение че може би никога няма да го ползват. Ето, че сгреших, 1989 г. дойде. Но тогава вече беше късно да го учат.

– Твърдите, че притежавате комплекс на цар в изгнание. Надживяхте ли го?

– Изпитвах го преди да си дойда. Аз съм си тука от 2000 година.

– Кога сте изпитал най-силно щастие?

– Завръщането ми в България 1996 г. беше нещо наистина нещо уникално, не може да се предаде онова, което ми е минало през главата, душата и сърцето. Щастие изпитах, когато се ожених, когато се родиха децата. Избягвам думичката „най”, както и „никога”. Защото това зависи отгоре, не сме ние, които го определяме.

– Как си обяснявате факта, че българските власти все още не признават огромния принос на цар Фердинанд за превръщането ни в модерна европейска държава?

– Тялото му стои в криптата на църквата в Кобург, това беше решението на семейството, когато той почина, докато бъде пренесено и погребано в България. Съдейки по гробовете на нашите царе, не знам кога ще бъде погребан. Никой не е повдигнал този въпрос по един национален начин.

Цар Фердинанд трябва да е бил много интересна личност. Съдейки по книгите, които съм чел за него, от коментарите, той е бил много впечатляващ. Жалко, че не съм го познавал. Бил е и много ексцентрична личност. Например е изпитвал интерес към свръхестественото. Има една наша картина, която дъщеря ми Калина откри в Галерията за чуждестранно изкуство – „Луцифер” на Франц фон Щук. На кой обикновен човек би хрумнало да купи картина, която се нарича „Луцифер”! Фердинанд го е направил. Много наши картини са пръснати по галерии, музеи и други ведомства.

Симеон твърди, че картината "Луцифер" на Франц фон Щук е собственост на семейството му. В момента се намира в Галерията за чуждестранно изкуство.

Симеон твърди, че картината „Луцифер“ на Франц фон Щук е собственост на семейството му. В момента се намира в Галерията за чуждестранно изкуство.

– Кое поражда подозренията ви, че в смъртта на баща ви е замесен СССР?

– Нека да дозираме нещата, да не абсолютизираме. Всички сили във Втората световна война са разсекретили документите си и нищо не открихме, което да разбули тази загадка. Едиственото място, откъдето не съм получил изчерпателен отговор, е Русия. Така че дали те са имали интерес да отстранят ловък и фин държавник като цар Борис, за да имат повод да ни освободят отново – това трябва да се възприема по-скоро като въпросителна. С Евгений Примаков съм разговарял по този повод, той ми обясни, че техните архиви не са изцяло разсекретени.

– В книгата пишете, че искате да бъдете погребан в България, но се страхувате, че гробът ви няма да остане непокътнат. Какво ви навява на тези мисли?

– Не, че това има голямо значение, когато човек вече го няма, но понякога като се замислиш какво може да се случи… Факт е, че властите вече 25 години не се заинтересуваха какво стана с останките на баща ми. Прибрани ли са, унищожени ли са? Други страни имат по-голямо уважение към историята.

– Защо написахте тази книга? Може би се опасявате, че поколенията няма да ви запомнят като човек, изиграл положителна роля в историята на България?

– Не съм толкова егоцентрист, пази Боже. Написах тази книга заради децата ми, хората около мен да проумеят защо съм направил някои неща, които може би не са били най-приятните за тях или най-логичните, колко лишения са изпитвали децата ми, за да мога да помогна на нашите емигранти… Искам просто да ме разберат. Да узнаят каква е била целта в живота ми.


Интервюто е публикувано в сп. „Биограф“

Вижте още: СИМЕОН ВТОРИ: АЗ, НЕДОСТОЙНИЯТ, ПРЕДАДОХ ТОРИНСКАТА ПЛАЩАНИЦА

Предишна страница 1 2 3 4

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах