Смешното е, че хората на изкуството също имат нужда от пари

Чувствам се малко шизофренично, че трябва да пиша и „за“, и „против“ карантината. Ще обясня с прости думи на обвиняващите артистите къде е проблемът.

Ако работите в предприятие и в края на месеца не си получите заплатата, много вероятно е да се почувствате лично засегнати, не ли? Но ако никой в предприятието ви не получи заплата, ще осъзнаете, че има сериозен проблем и няма да ви хрумне, че има лично отношение към вас.

Това е положението и с артистите. Театрите са затворени, но всички други публични места, където съществува сериозна опасност от зараза, си работят нормално. Тоест, един бранш се прецаква, без евентуално това да доведе до ефективни резултати. Това е проблемът.

А сега за обясненията на свободните артисти, как само те са прецакани, за разлика от колегите им на заплата. От 2011 година държавните театри са на делегиран бюджет. Обяснено просто, трябва да продадат определено количество билети, за да си получат заплатите. Ако театрите изпуснат финансите си от контрол (което ще се случи сега), първата стъпка ще бъде намаляване/прекратяване на гражданските договори, втората стъпка е съкращение на собствени служители/артисти, теоретично има и трета: преформатиране или дори закриване на театъра.

Когато (дай, Боже) нещата с вируса се стабилизират, проблемите на театрите тепърва ще предстоят. Такъв е законът.

Смешното е, че артистите също имат нужда от пари, за да си изхранват семействата. Забавното е, че те също плащат данъци. Комичното е, че при всяка криза първите ударени са артистите.

И сега да се върнем към началото на този пост: ако тези мерки бъдат всеобщи, артистите няма да протестират, защото ще знаят, че са част от обществото, което се бори с проблема, а не негови жертви.

Текстът е от профила на диригента, директор на Софийската филхармония, във Фейсбук.