В началото бе яйцето

Едва ли в световната култура има друг обект, по-богат на символика от яйцето. От прастари времена хората, култовете и религиите му придават значения, които дълбоко метафоризират представата на човека за света. Една от легендите на Изтока гласи, че някога съществувало само едно космическо яйце, в което се съдържали всички форми на живот. То плувало сред хаоса, а в него, благодарение на огъня наоколо, се образували безплътно небе и плътна земя.

Яйцето винаги се появява при празниците, свързани с пролетното равноденствие. Не е случаен фактът, че християнският Великден е обичайно през пролетта – в себе си празникът носи ехото на древни ритуали и обичаи. Яйцето като символ на възкресението показва победата на пролетта на зимата.

Според древните египтяни именно от яйце в блатата край Нил се е появил първият бог. Нун, олицетворението на хаоса, снася яйце през устата си, а от него излиза богът, сътворил звездите. Египетското яйце стои вертикално, крепи го свещеният Тау – кръст без горна част. Това е и символиката на кръста Анкх, станал символ на едни от първите християни – коптите.

Калъфка за огледало във формата на Анкх от гробницата на Тутанкамон. Снимка: Уикипедия

В легендата за възраждащия се Феникс, също водеща началото си от древноегипетската митология, яйцето е основен символ. Когато птицата изгаря под лъчите на слънцето при пролетното равноденствие, в пепелта остава яйце, от което се (въз)ражда младият Феникс.

Във Вавилон от първото яйце се появява богинята Ищар.

Според една от версиите на древногръцкия мит Зевс в образа на лебед обладава Леда, след което тя снася яйце, от което се появява Елена. Черупката на това яйце показвали в един от храмовете на Спарта. Пак в Гърция бог Кронос оплодява с едно семе две яйца и ги скрива под земята. От тях се ражда Тифон – богът на злото.

Леда и яйцето. Снимка: Уикипедия

В Персия идеята за доброто и злото също е свързана с яйцето. Добрият и злият бог – Ахура Мазда и Анхра Майню – се борят за едно яйце, което се опитват да изтръгнат един от друг.

При орфиците световното яйце, породило всичко съществуващо, се съотнася към хаоса като творческо първоначало. Има орфическа традиция – смята се, че е създадена от самия Орфей – на гадание по яйце. В японския мит, разказващ за сътворението на света, първичният хаос е яйце, оплодено със семената на творението.

Орфическото яйце. Снимка: Уикипедия

В индуистката традиция сътворението на света става чрез разчупване на небесното яйце. В будизма яйцето е сансара – разбиването на черупката символизира нирваната, изхода от безкрайния цикъл прераждания.

Китайският прародител Пангу, зародил се в космическо яйце, го разсича на две части – земя и небе.

Яйцето не е само символ на раждане, но и на междинност. То олицетворява световното яйце – междинното състояние между хаоса и реда. В древноиндийските легенди яйцето възниква от семето на Демиурга. В зародиша на яйцето се съдържа всичко, което някога ще бъде създадено. Черупката определя пространствените граници на света, а зародишът в жълтъка е символ на постоянното движение на живота.

В тракийската култура яйцето е атрибут на Богинята Майка. Ярко боядисани яйца носели в храмовете на Кибела през пролетта.

Идеята за яйцето като първооснова е затворена и в латинския идиом „Ab ovo“ – „От яйцето“, тоест – от самото начало.

Символиката на яйцето е свързана и с плодородието – то е аналог на оплодителното зърно и се свързва с безсмъртието. В много народни приказки на славянските народи яйцето пази душата на героя. То е цялост, която вмества в себе си всички възможности, целия потенциал на съзиданието. То е утроба, от която се повявява животът. В древен Египет йероглифът, обозначаващ яйце, е със значение „потенциална възможност“ или „семе“.

Затова и точно яйцето е един от основните символи на Възкресението Христово. То е възраждане, обновяване на вселената, откриване на нови възможности. То е и победа над мрака, над зимата и злото, идва с деня като победа над нощта. То е преход от небитие към живот. Освен това то носи и идеята за защита, за преграда срещу външния хаос.

Именно днес, когато изолацията е нормалният начин на живот, яйцето става още по-важен символ. Ние всички сме част от неговата сърцевина, живот зад черупка, противопоставен на хаоса и смъртта.