Среща с „Ахинора“ на Иван Милев в София

„Ахинора“, най-известната картина на Иван Милев, за която дори обособяват отделен музей, пристига от Казанлък в София. Ценното произведение ще може да се види само в два дни – на 19 и 20 ноември ще бъде в Софийската градска художествена галерия.

Картината на Милев пристига от едноименния музей „Ахинора“ в Казанлък, филиал на Художествената галерия в града. Това е първото нейно пътуване от почти две години насам, когато се установява в малкия си дом в Казанлък.

„Ахинора“ ще бъде „специален гост“ на експозицията в СГХГ „Европа в България. Отражения на европейските художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на на ХХ век“. Произведението ще бъде акцент и в лекция за Иван Милев на 20 ноември от 18 ч., когато Пламен Петров, директор на галерията в Казанлък, ще представи изследователските данни от десетте години нейно проучване и ще разкаже любопитни факти за най-разпознаваемия представител на българския сецесион.

Картината „Ахинора“ е създадена през 1925 г. Само няколко месеца преди смъртта си от испански грип през 1927 г., художникът Иван Милев планира самостоятелна изложба и я дарява на родния си Казанлък. Цели 40 години обаче минават преди показването ù пред публика през 1965 г.

Лекцията в СГХГ ще опита да даде отговори на някои от въпросите – с какво „Ахинора“ е едновременно европейска, но и „родна“; коя е жената, изобразена на картината, и какво се крие зад загадъчния ú поглед; защо червените ú устни са прикрити.

Картината ще бъде в София за много кратко. Снимка: Софийска градска художествена галерия

„Ахинора“ неведнъж е ставала обект на изследване през призмата на европейското влияние – през 2022 г. тя за първи път излезе в чужбина за експозиция с 19 други картини на Милев в Българския културен институт в Рим. Събитието съвпадна с изложбата „Климт. Сецесионът и Италия“ в близкия Музей на Рим в Палацо Браски.

Българският сецесион, възникнал по образец на течението във Виена, е част от темите в изложбата в СГХГ. Произведения на Никола Петров, Никола Танев, Гошка Дацов, Борис Георгиев, Иван Милев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Кирил Цонев, Иван Ненов, Сирак Скитник проследяват отраженията на европейските художествени течения върху българското следосвобожденско изкуство и описват навлезлите тенденции в една новоосвободена страна, която иска да съхрани и родното, но и да се отвори към Европа.

Куратор на „Европа в България. Отражения на европейските художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на на ХХ век“ е Любен Домозетски. Експозицията може да се разгледа до 16 февруари 2025 г.