Блестящ майстор на словото, безпощаден критик на глупостта, Алеко Константинов е актуален дори днес, 158 години след раждането си. Публицистиката му кипи от свеж хумор и безпогрешни наблюдения за природата на човека в неговата обществена и лична позиция. И понеже в последните дни темата с местоименията стана част от политическия дебат у нас и зад океана, предлагаме ви в деня на рождението на Щастливеца един от неговите вестникарски фейлетони, посветен на същата тема, но публикуван преди повече от 125 години.
Депутат с побъркани местоимения
Алеко КОНСТАНТИНОВ
– …! С побъркани местоимения!?
– Да, да, приятелю, с побъркани местоимения! Има и такъв екземпляр за украшение на Народното събрание.
Страшен комик! Едва успее да си отвори устата, а представители и публика изгасват от смях. Ти си меланхоличен и ти се чудя, че пренебрегваш развлеченията, които може да ти достави събранието. Па ако търсиш развлечения съгласно с душевното си настроение – има и такива. Вземи непример Маркиди Милитараки. Той е трагик. И какъв трагик! Звездите на Роси и Салвини, знаменитите трагици, са вече на захождание; ето човека, който с достойнство би могъл да ги замести.
Как съдбата си играе с хората! Как някой път случайни обстоятелства могат да отклонят човека от истинското му призвание и да разбият блестящата му кариера. Аз съм уверен, че ако Маркиди би стъпил веднъж на театралната естрада, той нямаше да слезе вече от нея и ний щяхме да се гордеем с един гений актьор. И днес, вместо да го гледаме да губи силите си на трибуната, щяхме да четем в европейските вестници блестящи отзиви за неговите игри на лондонските, парижките и петербургските сцени.
Ти не можеш да си въобразиш какъв е той актьор! И да не мислиш, че той покъртва нашите души с някои действително трагически декламации. Не бе, братко! Той е в състояние да те разплаче с най-обикновени фрази. Какво може да бъде по-банално от думите „кисело зеле със свинско месо“. Е, уверявам те, че той, като си облещи очите, като си вдигне ръцете към небето и извика „кисело“, мравки ще запъплят по гърба ти; като удари с ръцете си по масата и изреве като разярен лев думата „зеле“, ще бликнат сълзи от очите ти; а като дойде до думата „свинско“, ти тъй горко ще се разплачеш, щото, преди да чуеш последнята дума „месо“, разсилните ще те изритат из стълбите надолу. Да направиш такъв човек министър, значи да заровиш приживе един гений.
Ами припомняш ли си, когато той обвиняваше четворица братя в разбойници! Обикновени харамии, брате мой, ама като загърмя оня ми ти гръмотевичен глас, пристори ми се, че виждам върху скамейката на подсъдимите Каткова, Победоносцева, княза Мещерски и Каулбарса. Еле, като си стисна юмруците, като се намръщи, че като изтърси едно: „Р-р… р… рруски подошви!“ – аз замръзнах на мястото си; туй „р-р-р“ като че с трион режеше сърцето ми. Остави се, страшен артист.
Треска ги разтрисаше, като му чуеха името всички онези, които подаваха махзари до великия везир да окупира България. А виж, днес не ги е страх, куражлии, да ги вземе дяволът! Стискат му ръката, приемат с благодарност и смирение благотворителните му усмивки.
Хубава работа! Уж за комика ми беше приказката, па аз накъде я задълбах. Ето сега, изгубих си веселото настроение с този пусти трагик; кой дявол ми го докара на калема. Впрочем, депутатът с побърканите местоимения е до такава степен комичен, щото е доста да си спомниш за него, за да се развеселиш. Той е комичен даже и тогава, когато е във висша степен разярен. Онзи ден например, когато младият социалист каза от трибуната: „В Бяла Слатина изгасиха свещите; ний тук ще ги запалим, за да блеснат мръсните дела на правителството“ – Побърканото Местоимение до такава степен се разлюти, щото четворица съседи трябваше да го хванат за ръцете и едва-едва го задържаха на мястото му.
– Не мога, не мога – викаше той, – дайте ми веднъж да го ударя, пуснете ме, моля ви се, само веднъж да го стоваря по главата; какво е туй събрание, к о я т о може да търпи един челяк, к о е т о говори такива думи. Пуснете ме един юмрук да му изтърся; как смее той да говори тъй за господата министрите, к о я т о той не е достоен да погледне, а камо ли да плещи думи, к о е т о са докачителни. Никой няма право да критикува почитаемото правителство, к о я т о е гордост за България. Долу-у-у!
Ний умряхме от смях, изпокапахме, изгаснахме. . .
А бе аз не се шегувам, сериозно ти казвам, че страшни комедии стават в туй събрание; ти лошо правиш, че не го посещаваш. Да е да се плаща нещо за вход, разбирам да не идваш; ами то без пари, брате, бадева. Седиш се на топло и се кикотиш. Еле пък като хванат да се пикират с кръстосан огън, да ти е драго да слушаш. Десният флаг пусне една бомба:
– Вий сте сопаджии!
Левият фланг мълчи-мълчи, че като изтърси едно:
– А пък вий сте предатели!
Десният фланг:
– Шарлатани!
Левият:
– Махзари до великия везир, а?
Десният:
– Убийци!
Левият:
– Раболепни лакеи, симпатични!…
Да умреш от смях. Страшно увеселително заведение. Мен много ми хареса. Идвай бе, приятелю; уверявам те, ще останеш доволен. Има и госпожи…
София, 17 ноемврий 1895 г.
Фейлетонът е публикуван за първи път във в. „Млада България“, год. I, бр. 46 от 20.11.1895 г. Повод за написването му е дала речта на никополския правителствен народен представител Иван Абрашев, който на 10.11.1895 г. е говорил за утвърждаването на ловчанските избори.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение