Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Светът върви напред, а ние сме като копърки в собствен сос

Не е вярно, че в България се дава малко за култура – просто много се краде, казва режисьорът Теодор Ушев

В България се нуждаем от Министерство на пропагандата на доброто, казва Теодор Ушев. Снимка: Личен архив - Светът върви напред, а ние сме като копърки в собствен сос

В България се нуждаем от Министерство на пропагандата на доброто, казва Теодор Ушев. Снимка: Личен архив

Светът върви напред, независимо дали искаме да го видим, или не, а ние сме зациклили в повсеместна ретроградна култура – без поглед напред, само назад, коментира режисьорът Теодор Ушев в интервю за „Дневник“. По думите му България рядко произвежда конвертируем по света културен продукт, а изкуството ни е самодостатъчно, капсулирано в себе си, което е трагично. Ушев, който е първият българин с номинация за Оскар, обяснява, че по-лесно и по-комфортно ни е в познати теми и сюжети – „като копърки в собствен сос“, но, слава богу, има и изключения, макар и „отчайващо малко“.

Аниматорът определя за погрешно мнението, че в България се дават малко пари за култура.

„С това, което има, могат да се направят страхотни неща – казва той. – Въпросът е, че трябва да се разпределят по много по-умен начин. Трябва да се краде по-малко и да се дават на правилните хора. Това важи и за изобразителното изкуство, за киното, театъра. Въпросът е, че не се дават пари, с които да се подкрепят смели, авангардни идеи, които да убедят средната класа в нещо ново. Напротив, финансират се проекти, които вървят по утъпканите пътеки, за които няма риск. Така се наливат пари в една мелница за проекти, които се копират и всяко следващо копие е по-лошо от предишното. Това е въртележка, която води само надолу.“

Решенията според Ушев биха могли да са две. Едното е тотално да се спрат парите за култура, като в Гърция в момента. Там сега без никакви държавни пари се създава страхотно кино, благодарение на група от 5-6 режисьори, които правят филмите си заедно.

„Това е пример, че тоталното спиране на парите за култура не е задължително да доведе до лоши резултати – обяснява режисьорът. – Но по-добре е да се подходи по обратния начин – с тотално увеличаване на парите за култура. Трябва да се дават пари най-вече за високо изкуство, авангардно, елитарно. Защото то вдига нивото, променя светогледа, дърпа каруцата напред.“

Най-важното обаче според него е нуждата от промяна в образованието – в децата да се влагат много пари, още от малки да посещават изложби, детски постановки, да бъдат свидетели на добри образци в изкуството. Ушев дава пример с Канада, където Джон Гриърсън създава „Нешънъл филм борд“, за да убеди страната да влезе във Втората световна война на страната на „добрите“.

„Прави тази организация и казва е: „Трябва да хванеш народа за гушата и да убедиш хората, че са добри“ – обяснява режисьорът. – Под „добро“ разбирам възпитание, ум, толерантност, смирение. В България се нуждаем от Министерство на пропагандата на доброто.“

По отношение на анимацията Ушев коментира, че особено го интересуват българските деца, които тепърва учат това кино. Признава, че му е болно, когато вижда колко са объркани млади.

„Работя в много държави и имам наблюдения, че младите имат много добра представа за какво са отишли в съответното училище. Едни за да печелят пари, да се занимават с комерсиална анимация, да работят за „Дисни“ и „Пиксар“, други имат идея как могат да станат автори в анимацията, трети имат друга идея, но всеки знае за какво е там. И си копае неговия тунел. Докато в България е мъгла. За огромно съжаление.“

За да има българско кино,
трябва да се финансира на 150% от държавата

Теодор Ушев заявява, че от младите български режисьори много му харесват например Ралица Петрова и Петър Вълчанов и Кристина Грозева – те според него са знак, че нещата вървят и има интересни млади хора. Но за да има нова вълна в киното, режисьорите трябва да вървят в пакет.

„Индивидуално нито един български режисьор не може да започне нова вълна. Трябва всяка година да излизат по два-три такива филма, за да започне да се говори за българското кино.“

Никакво изкуство в България не може да се постави на пазарен принцип, убеден е Ушев. Всичко трябва да се финансира от държавата, тъй като у нас липсва културата на меценатството.

„За да съществува българското кино, трябва да бъде финансирано на 150 процента от държавата, както е във Франция, в Германия, в Квебек.“

Нужно е също талантите да се отглеждат, буквално като яйца, за да може да се развиват, а не да им се пречи. Когато си млад например и направиш успешен филм, много важно е веднага след това да се субсидира втори твой проект, „за да не останеш да висиш във въздуха“.

Друг от проблемите на киното у нас е с диалога, заради което това изкуство в България винаги е страдало.

„Добрите писатели, които са станали добри сценаристи, се броят на пръстите на едната ръка. Идват ми имената на Георги Мишев, Владо Даверов. Няколкото опита за екранизация на Йордан Радичков също са много интересни като киноявления. Границите вече са много размити, особено когато се прави кино. Всичко минава на копродукции. И българските кинаджии могат да използват това, наемайки сценаристи от чужбина. Пример за това е „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, в който Командарев си беше послужил доста умело с опита на германски сценаристи. И това си личеше – приличаше на германски филм. И имаше успех, така че това е другият начин.“


Цялото интервю можете да прочетете в „Дневник“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах