Тайната вечеря за шпиони

Мина ли болката, причинена от Държавна сигурност на целия ни народ? Излекувахме ли се от заразата на доносничеството и предателството към ближния? Минаха почти 40 години оттогава, но раните още са отворени.

И новата постановка на Боил Банов в Народния театър го доказва.

Когато Народният театър за пръв път обяви, че предстои постановка по текст на Two Seagulls (Боил Банов и Ива Петрони), в съобщението си подчерта, че това е адаптация на „Конформистът“ – романа на Алберто Моравия и филма на Бернардо Бертолучи. Дори заглавието в първите съобщения беше същото – „Конформистът“ ще се играе на сцената на Народния театър.

„Конформистът“ и в романовия, и в киноварианта си е злостно разобличение на фашизма. Разкрива бруталните му практики и съзнателното обезчовечаване на хората, поддали се на тази идеология. А комунизмът и фашизмът са почти едно и също нещо. Всички го знаехме преди 40 години, макар да започваме да забравяме…

„Бул териер“ е пиеса, която се опитва да ни го напомни. Преработката на Банов и Петрони е обърнала нещата. Главният герой в пиесата е млад комунист, конформист, опортюнист. Евгени Будинов играе репортер от столичен вестник, изпратен да отразява Дни на българската музика в Париж. Първото нещо, което прави, е да посети бившия си главен редактор (Христо Мутафчиев), който е избягал в Париж и вече е лидер на емигрантите, които се съпротивляват на режима в България.

В общата картина са и съпругите на двамата мъже – изисканата и разкрепостена французойка, изиграна от Гергана Плетньова, и глуповатата „преводачка от френски“, съпруга на българина, прекрасно изградена като образ от София Бобчева.

Спектакълът започва в Камерната зала на театъра с няколкоминутна интродукция. Докато зрителите заемат местата си, Христо Мутафчиев яде – преднамерено неелегантно – печено пиле на сцената, удобно разположен в креслото, от което не става през целия спектакъл.

Според режисьорската и авторската интерпретация, неговият герой е човек с физически затруднения – това дори предизвиква реакция у гостите от България. Съпругата му според пиесата е наследница на белогвардейци, емигрирали във Франция. Христо Мутафчиев и Гергана Плетньова имат същите характеристики в собствените си биографии.

Режисьорът определено се е пошегувал със зрителите още при подбора на актьорите. И неволно си задаваш въпроса – а защо тогава е избрал Евгени Будинов за ролята на репортера комунист?

Евгени Будинов и Христо Мутафчиев в „Бул териер“. Снимка: Стефан Здравески

Всъщност Будинов е перфектен в тази роля – той е недодялан, объркан, смутен, раздърпан и сякаш не е мръднал от сивите улици на София, макар да се намира в Париж. София Бобчева, играеща неговата съпруга, е еманация на простотата и простотията. Тя простодушно разказва на изтънчените си домакини как с майка си плетат гоблени с образа на Тодор Живков.

Но на сцената няма изтънченост. Французойката е по-скоро фриволна и перверзна, емигрантът – грубоват и с фалшиви обноски, българите – провинциално недодялани. Зрителят не изпитва симпатия към никого, режисьорът специално се е постарал. Но всичко е оплетено в сложна бъркотия от тайни мисии, половинчати признания и объркани ценности. Нещо като Тайната вечеря за шпиони. Предателствата са повече от истините, а маските – повече от хората.

Сравнително малката Камерна зала на Народния театър се оказва достатъчно широка, за да създаде усещане за голямо пространство с няколко зони, в които действието се развива едновременно. Разграничава ги единствено светлината и присъствието на актьорите. Овладяването на пространството е една от силните страни на Боил Банов.

Но особено интересна е причината, поради която спектакълът минава през толкова много имена, докато стигне до „Бул териер“. Макар да осъзнавам, че е само мисловна игра и донякъде спекулация, вярвам, че тайната е лесна за разкриване. От една страна бултериерите са порода, получена от смесване на други породи – създадени са чрез някаква форма на насилие над природата. Представката „бул“ освен това намеква за българския произход на териера – куче, което лови гризачи, живеещи под земята, в ъндърграунда, точно както емигрантите от Съпротивата. Но и още нещо се намесва в тази игра на думи и то съвсем на място в Народния театър. Бул териерът е споменат в пиесата „Оръжията и човекът“, поставена от Джон Малкович на първата ни сцена:

„Имам един английски бултериер, който има смелост от този сорт колкото българската и руската нация взети заедно и въпреки това се оставя коняря ми да го прави на нищо. Такъв е всеки войник“.

Толкова много неща е искал да ни каже Боил Банов, че е трудно да бъдат осмислени наведнъж. Едно е сигурно – че пиесата си струва да се гледа, а после – особено преди избори – да бъде осмислена внимателно.

Текстът е част от проекта „Критика и дуелизъм“ на „Площад Славейков“, подкрепен по програма „Критика 2025“ от Национален фонд „Култура“.