Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Татяна Лолова: Не съм звезда, аз съм слънце

Независимо от моето мнение, Господ явно съществува и от време на време се грижи за мен, казва актрисата

„Аз искам да ми обясните, когато нямаш пари и си свършил енергията, какво се прави?“, пита Татяна Лолова. Снимки: Веселин Боришев - Татяна Лолова: Не съм звезда, аз съм слънце

„Аз искам да ми обясните, когато нямаш пари и си свършил енергията, какво се прави?“, пита Татяна Лолова. Снимки: Веселин Боришев

Продължение от стр. 1

– Предполагам, че това се случва най-често по време на турнета по света? Българските актьори все по-често играят пред нашите емигранти. 

– Често пъти след представление ми искат автографи и като откажа, ми се молят хора, които не живеят в България. И им викам, ами елате тука, бе. Елате тук, ще се снимаме всеки ден, защо живеете толкова далече?

Получих покана за турне в Америка. Знаете колко дълго се пътува дотам; спя, където спя, на следващия ден имам представление, на третия ден ме возят към следващото. И така обикалям ден след ден Америка и Канада. Викам, изключено е с тази програма да издържа – мен с краката напред няма да ме връщат. Благодарих и отказах. А Стоянка Мутафова, с 12 години е по-голяма от мен, наскоро се върна от същото пътуване. При това го прави за втори път. Господ здраве да ѝ дава. Аз съм в луд възторг от нея.

Двете, все казват, че сме се карали, че сме се били. Първо, аз винаги съм твърдяла, че тя е по-яка от мен и никога не бих се била с нея. Но тя е част от мен, ние сме от 200 години заедно. Скоро не сме се виждали, но сме едно цяло.

1

От 200 години сме заедно със Стоянка Мутафова.

– Стоянка Мутафова е феномен, изключение, човек с енергия, нарушил стереотипа, че след определена възраст трябва да почиваш, да се радваш на света – и да го обикаляш, когато имаш пари…

– Аз, искам да ми обясните, когато нямаш пари и си свършил енергията, какво се прави?

Обади ми се неотдавна една жена, прочела, че са ми отнели пенсията. Казвам, Господи, как ще ми отнемат пенсията, защо четете такава преса. (Никой не чете нарочно тези неща, само случайно.) И викам: вижте какво, моля ви се приключвайте дотук, не раздувайте. Защото има толкова служби – Съдебна палата, НАП, НОИ… – всички те виждат, че аз се движа, ходя, играя, пътувам, а нямам никакви средства за това. Нали ще почнат да ровят и да видят, че тази Лолова с каква комбина си печели средствата, за да може още да мърда. След като даже и пенсията са ѝ взели! А пенсия какво значи? Идва от френската дума pain – хляб. Пенсията е парите за хляба. Но освен хляб, всеки човек има нужда от дрехи, от комуникации, от поддържане на фасона, от нещо да облече и на хората да им е приятно като го видят. Ръцете му да изглеждат добре, косите му да са подредени. Лекарства, за да поддържат здравето му. А с пенсията никой не може да си осигури тези неща. И как да обясня защо все още се движа, щом пише, че и пенсията ми е взета, след като всички тези неща искат пари?! Пишете така: аз не съм високорелигиозна, но независимо от моето мнение, Господ явно съществува и от време на време се грижи за мен. И Господ, и Космосът.

Господ явно съществува и от време на време се грижи за мен. И Господ, и Космосът.

Господ явно съществува и от време на време се грижи за мен. И Господ, и Космосът.

– Вежди Рашидов непрекъснато ви дава за пример. Че е направил Театралната реформа, за да може една Татяна Лолова да взима в края на месеца 5000 лева, колкото заслужава. Това беше през 2010 г. Сега сме шест години по-късно, получихте ли тези пари най-сетне?

– От вас чувам, но ето това ми е от Вежди.

(Татяна Лолова посочва малка бронзова статуетка, поставена на бюфета в дома си.)

Молила съм се за здравето му като луда. Аз обичам Вежди и го обичам отдавна, отпреди да се познавам с него. Той е близък с театъра, с много актьори. През 1992-а година получавам наградата на „Златната ракла“ за пиесата на Рада Москова „Авантюра“ и ми поднасят едно пано от мраморни парченца. „Не съм дошла за това пано – им казвам. – Аз съм дошла за фигурката на Вежди Рашидов.“ Казали му, а той се разплакал. Защото е много чувствителен. И казал: „Аз на тази жена лична статуетка ще ѝ направя“. Но минава време, нещата се забравят. Не съм близка с него, но му намерих телефона и му звъня на 31 декември. Може би една или две години по-късно. Казвам му: „Добър ден, аз получих награда в Пловдив и се пошегувах, че не съм дошла за паното, а съм дошла за фигурката на Вежди Рашидов“. Той ми поиска адреса и след 45 минути се звъни на вратата. Отварям и гледам Вежди с една бохчичка, носи това нещо вътре. Каза: „На мен ми е толкова мъчно, че са ви огорчили така… Аз това нещо съм го направил отдавна, но не го донесох, щото минава времето и какво да направя. Но ето сега ви го нося“. Зачудих се къде да сложа статуетката. „Няма никакво значение къде ще я сложите“, казва той и я постави под кандилото. Мюсюлманинът сложи тази статуетка под Христос. Как му дойде на акъла на турчина да ми тури под кандилото тази фигурка!

– Като споменахте „мюсюлманин“, какво бихте казали днес за България и за мюсюлманите, които минават през нея и бързат да си тръгнат по-скоро от тук, защото за тях тук е „грозотилото“ на света?

– Не знам дали е грозотилото на света, но те виждат, че не могат да получат онова, за което са тръгнали през морета и стръмни скали, да възпитават своите деца, да учат, да участват в живота…

Аз съм влюбена в един сириец отпреди 100 години. Навремето живеехме на „Кръста“ (бел. ред. – в квартал „Лозенец“, срещу днешния хотел „Маринела“, „Кемпински“), където бяха чуждестранните студенти. И там имаше един сириец, с едни ей такива бузи, като на зайче. Дано да е жив и здрав още. В един миг, отивайки да пазарувам, се чува един страхотен трясък от задната страна на магазина и докато отида да видя какво става, моят сириец, който следваше медицина в България, вече даваше първа помощ на човека, блъснат от автомобил.

За мен никога не е стоял въпросът този сириец ли е, оня турчин ли е. В цял свят има прекрасни хора с различен цвят на кожата, с различен овал на очите, с различен език, с различни мисли. И има в същото време красиви хора, които се омотават във взрив, защото тяхната религия казвала, че ако умреш, убивайки неверници, отиваш в Рая. По-голям рай от България няма, а пък трудно се живее в него. Значи не се знае дали в горния рай се живее по-добре от нашия. Дали си заслужава да изгубиш младия си живот, в който може да направиш хиляди прекрасни неща, за да получиш онзи…

– В щастието ли е смисълът? Някои проповядват да търсим смисъла в страданието.

– Има едни, дето им дай да страдат. И като страдат, и като си ги разказват, изпитват неистово удоволствие. Аз пък искам да мога да не говоря никога за нещастия. Животът е тежък, но кратък – да го живеем с усмивка. Имам нужда от обичта на хората и когато мога, без да се замислям да им я давам…

Затова, като ми кажат: „Вие сте звездата…“, отвръщам: „Престанете с тази звезда! Не съм звезда, аз съм слънце“.

По-голям рай от България няма, но в него се живее трудно.

По-голям рай от България няма, но в него се живее трудно.

Предишна страница 1 2

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg