Ти истински българин ли си?

Патриотизмът и национализмът са във възход. Българският национален отбор по футбол дефилира по потури и калпаци, волейболистки с надежда за световни медали играят хора на тренировките, фолклорните фестивали се превръщат в доходоносен бизнес заради наплива на желаещи да участват в тях, нови и нови паметници на царе и герои никнат из градовете…

Да си българин сред младите вече е толкова куул, колкото едно време за тийнейджърите бяха дрешките от кореком. В унисон с тази тенденция съпругата на президента Десислава Радева подари и един спорен и до днес роман на гостенката си Брижит Макрон – „Време разделно“. Книга, която описва ислямизирането на Родопите като серия от „Игра на тронове“ – с много кръв, насилие и легенди. Също като в популярния сериал и тази книга уж копира дословно епохата, а всъщност е пълна измислица. Подаръкът разбуни духовете и отново и отново във всички дебати се стигаше до въпроса – какво е българщина и какви са истинските българи.

За да отговоря на този въпрос, реших да направя нещо като анкета и да изброя някои от най-важните постаменти на българското такова, каквото се пропагандира от създаването на новата българска държава.

Какво ви прави българин? Една бърза проверка:

1. Езикът

Българският език е част от идентичността на българина в много по-голяма степен, отколкото френският за французите или немският за германците. Българското национално самосъзнание се ражда във време, в което още няма българска държава и съответно като българин се идентифицира всеки, говорещ българския език.

Такъв е и провалилият се за съжление първоначален план на Великите сили след Освобождението – на мястото на Османската империя в Европа да се създадат държави на народите от империята, като границите да съвпадат с границите на говоримия език. За жалост този план е осуетен, което води до редица войни в следващите векове. Това обяснява и странната за чуждестанни наблюдатели важност на темата за това има или няма македонски език.

2. Кирилицата

Азбуката, която е създадена за славяните, но именно българите превръщат в своя и разпространяват, е основата, върху която възниква българската култура. Дали българска култура щеше да има и ако пишехме на латиница? Кирилицата позволява преводът на Библията и масовото приемане на християнството, а то е в основата на съвременната европейска култура. Благодарение на християнството българите се запазват като народна група във вековете, в които нямат собствена държава. Православието днес може да е незначително за идентичността, но в средните векове изиграва основна роля за запазването на българското самосъзнание.

3. Народната музика

След езика най-важна за идентичността на балканските народи е музиката. За външни наблюдатели са неуловими разликите в тактовете и извивките в музиката от Балканите, но за родените тук те са достатъчни, за да посочат една песен като българска, сръбска или босненска. Тези разлики са толкова важни, че могат да доведат дори до побоища. Вероятно сте гледали великолепния филм на Адела Пеева „Чия е тази песен“, в която авторката е тръгнала по следите на песен, припозната от всички балкански народи като своя. Дори въпросът дали все пак това не е фолклор на съседите, я поставя няколко пъти в доста опасна ситуация.

4. Православието

Много хора свързват българското с православието. Малко хора обаче познават и могат да кажат най-стария и важен християнски текст – молитвата „Отче наш“. Също толкова малък брой българи ходят редовно на църква. Православието масово се свързва с двата големи празника – Коледа и Великден. Въпросът за изучаване на религия в училище среща предимно остро отхвърляне от страна на обществото. Явно религията в днешно време играе малка роля за националното съзнание. Още повече, че в България има мюсюлмани, протестанти, униати, католици…

5. Ботев и Левски

Безспорно те са две от най-големите фигури на българското Възраждане. Ботев и Левски обаче са доста противоположни като личности, а и като значение за българската държава.

Да започнем от Ботев. Политически погледнато, той е по-скоро романтик, далеч от реалността, най-близо до вижданията му е анархизмът. Опитите да поведе своя чета срещу турците са героични, достойни за възхищение, но напълно неефективни. Отвличането на „Радецки“ е спорен и зрелищен акт, идването му с чета на помощ на разбунтувалите се българи стратегически пък е без значение за развитието на събитията след Априлското въстание. То от самото начало е по-скоро саможертвен акт, но пък толкова вдъхновяващ и героичен! А понякога самоотвержените герои са по-важни за самочувствието на един народ и за създаването на национално самосъзнание, отколкото брилянтната военна тактика. Ботев обаче е предимно поет. Гениален поет. Християнската и западната цивилизация се идентифицират именно с гениите си. Европейската цивилизация се гради на гениалните открития и творби на своите учени, художници, писатели… Българският безспорен поетичен гений е Ботев.

Левски е издигнат в ранг на светец от съвременните българи, като иконозирането му до голяма степен спъва възможността да бъде реално оценена работата, която той извършва не само за българското Осовобождение, но и за създаването на модерната българска държава. А реалната, обективна и далеч от емоциите оценка с нищо няма да помрачи образа му. Левски успява да извърши огромна, де факто политическа работа, обединявайки зад една кауза достатъчно хора, за да промени хода на историята. Може и Априлското въстание да не се случва точно по плана му, но ефектът от него е достатъчен, за да се стигне до създаването на свободна България. В една свободна, демократична държава, Левски би бил гениален политик от ранга на Тачър, Митеран или Аденауер.

6. Турското робство

Колко много българи са привързани към идеята, че предците им са били роби, се вижда всеки път, когато възникне дискусия за учебния материал по история или пък за качествата на роман като „Време разделно“. Това, че общественият ред при османците не е бил робски и че „Време разделно“ е литературна измислица по думите дори на самия свой автор, не впечатлява никого.

7. Стоичков и операта

Звучи кощунствено да поставяме футболист и оперното изкуство в една точка, но причината да го направя е, че и футболът, и операта са култура на християнския свят. Оперни гласове като Борис Христов, Гена Димитрова и Райна Кабаиванска поставят българската култура на едно ниво с европейската и слагат граница между Ориента и християнския Запад у нас. Стоичков и Цар футбол също поставят българската култура в едно.

8. Киселото мляко, храната, мартениците

Храната е основна част от културата, легенди си има всяка нация. Дали е мартеницата на хан Аспарух, или мечът на крал Артур, историите за тях представляват неизменна част от идентичността. С храната на българите нещата не стоят точно така – кухнята ни е до голяма степен обща с тази на останалите балкански народи. По въпросите дали мусаката е българска или гръцка обаче, не се късат ризи така, както се прави за народните песни. Донякъде духовете се разгорещяват, когато става дума за киселото мляко. Но всъщност не то е уникалното от българската кухня. Това, с което българите могат да се похвалят, но малко го знаят, е, че ние сме народът, който познава най-много начини за обработката на зеленчуци. Не случайно в половин Европа все още са известни българските градинари – ние пренасяме част от културата на отглеждане на зеленчуци натам.

9. Буквата „Щ“

„Щ“ в „българщина“ е най-българското нещо. От -tj- в праславянски само и единствено в българския език се е получило Щ. В другите езици е друг звук. По това се познаваме, това ни е родовата дамга. Ш и Щ са оформени като думата за планина – Шан… За да се знае откъде сме дошли. Не е случайно, че и на улицата към планината, старите софиянци са казвали Витошанска“…