Тоалетни размисли

Снимка: Площад Славейков - Тоалетни размисли

Снимка: Площад Славейков

Както винаги когато съм на море, много се вълнувам от въпроса с обществените тоалетни и искам да споделя някои свои наблюдения. Не знам дали сте го осъзнали вече, но много може да се разбере за една жена само по начина, по който казва „заето“, когато е в обществена тоалетна и някой почука на вратата. Цялостен психологически профил може да ѝ се направи само по това.

Говори се, че каквото почукало, такова се обаждало. Няма такова нещо. Обаждат се всякакви. Класическата истеричка още на първото почукване крещи с почти мъжки глас „ЗА Е ТООО!!!!“, все едно сте женени от петнайсет години. Такива следва да се избягват.

Свестните го казват все едно казват „добър ден“ – спокойно, без драма, без излишни емоции и фамилиарничене. Възхищавам се на такива жени! Какво благородство! Каква вродена емоционална интелигентност! Иска ми се да станем най-добри приятелки, ама знам, че те няма да ме харесат много, понеже имат вкус.

Други пък го казват все едно е начало на разговор. Те даже не казват „заето“, ами „да?“. Все едно вдигат телефона и едва ли не очакват след това да ги попиташ как са и какво правят, как намират храната в ресторанта и прочие. Досада!

Америка за България

Срещат се и разни пасив-агресив кучки, дето само с едно „заето“ ти дават да разбереш, че не стига, че животът им е ад, ами и ти на всичкото отгоре висиш там пред скапаната врата с цялата си наглост, с една едничка цел – да ги съсипеш.

Има други, които го казват все едно направо им е неудобно, че те бавят и даже биха се поотместили да ти направят място на тоалетната чиния, ако не беше социално неприемливо. Клетите самарянки.

Интровертите пък още като чуят, че някой влиза, превантивно си прочистват гърлото, че да няма нужда да се влиза в контакт с новодошлия.

А когато доближиш вратата на тоалетната, и видиш как някой мърда дръжката изотвътре – това е контролфрийк, който проверява още веднъж дали се е заключил добре.

Най-зловещо е обаче, когато си сигурен, че вътре има някой, но въпреки това почукаш за всеки случай и отвътре ТИШИНА! Що за човек трябва да си, че да не желаеш да се обозначиш! Ужас просто! Далеч от такива психопати!

Аз лично много обичам да казвам миличко „момент“ и после да не излизам цяла вечност. Тиха радост къкри в мен, докато си представям как някой отвън виси и вече е на ръба на отчаянието. Цял ден мога да изкарам, ако си взема храна и вода.

Други частни случаи:

З. Р. от Стара Загора съобщава, че веднъж, когато почукал на вратата на тоалетната в Лукойл-а в Кърджали, отвътре попитали „Кой е?“ и човекът изпаднал в пълен интелектуален еклипс.

Столичната интелектуалка Г. Г. споделя, че нейното „заето“ било като „Всички пикаем, но аз съм по-умна“.

Журналистката И. В. пък е в отчаяние от състоянието на тоалетните в Народния театър.

„Някои въобще не се заключват, а театрите в наши дни са пълни с простаци! Положението е трагично!“, обобщава тя.

Много може да се разсъждава и по въпроса как почукването по вратата на тоалетната охарактеризира почукващия, но това е тема на отделна студия. Със сигурност само мога да кажа, че за тия, които не чукат, а направо се опитват да отворят вратата, има специално място в ада и там нито една врата на тоалетна не се заключва! Имайте го предвид, социопати напористи!

Та така.

А сега отивам до вецето да си харесам някакви нови приятелки. Дамската тоалетна тук има няколко клетки. Ще изчакам да се понапълни, че да имам избор.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3