Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Тоалетни размисли

Снимка: Площад Славейков - Тоалетни размисли

Снимка: Площад Славейков

Както винаги когато съм на море, много се вълнувам от въпроса с обществените тоалетни и искам да споделя някои свои наблюдения. Не знам дали сте го осъзнали вече, но много може да се разбере за една жена само по начина, по който казва „заето“, когато е в обществена тоалетна и някой почука на вратата. Цялостен психологически профил може да ѝ се направи само по това.

Говори се, че каквото почукало, такова се обаждало. Няма такова нещо. Обаждат се всякакви. Класическата истеричка още на първото почукване крещи с почти мъжки глас „ЗА Е ТООО!!!!“, все едно сте женени от петнайсет години. Такива следва да се избягват.

Свестните го казват все едно казват „добър ден“ – спокойно, без драма, без излишни емоции и фамилиарничене. Възхищавам се на такива жени! Какво благородство! Каква вродена емоционална интелигентност! Иска ми се да станем най-добри приятелки, ама знам, че те няма да ме харесат много, понеже имат вкус.

Други пък го казват все едно е начало на разговор. Те даже не казват „заето“, ами „да?“. Все едно вдигат телефона и едва ли не очакват след това да ги попиташ как са и какво правят, как намират храната в ресторанта и прочие. Досада!

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Срещат се и разни пасив-агресив кучки, дето само с едно „заето“ ти дават да разбереш, че не стига, че животът им е ад, ами и ти на всичкото отгоре висиш там пред скапаната врата с цялата си наглост, с една едничка цел – да ги съсипеш.

Има други, които го казват все едно направо им е неудобно, че те бавят и даже биха се поотместили да ти направят място на тоалетната чиния, ако не беше социално неприемливо. Клетите самарянки.

Интровертите пък още като чуят, че някой влиза, превантивно си прочистват гърлото, че да няма нужда да се влиза в контакт с новодошлия.

А когато доближиш вратата на тоалетната, и видиш как някой мърда дръжката изотвътре – това е контролфрийк, който проверява още веднъж дали се е заключил добре.

Най-зловещо е обаче, когато си сигурен, че вътре има някой, но въпреки това почукаш за всеки случай и отвътре ТИШИНА! Що за човек трябва да си, че да не желаеш да се обозначиш! Ужас просто! Далеч от такива психопати!

Аз лично много обичам да казвам миличко „момент“ и после да не излизам цяла вечност. Тиха радост къкри в мен, докато си представям как някой отвън виси и вече е на ръба на отчаянието. Цял ден мога да изкарам, ако си взема храна и вода.

Други частни случаи:

З. Р. от Стара Загора съобщава, че веднъж, когато почукал на вратата на тоалетната в Лукойл-а в Кърджали, отвътре попитали „Кой е?“ и човекът изпаднал в пълен интелектуален еклипс.

Столичната интелектуалка Г. Г. споделя, че нейното „заето“ било като „Всички пикаем, но аз съм по-умна“.

Журналистката И. В. пък е в отчаяние от състоянието на тоалетните в Народния театър.

„Някои въобще не се заключват, а театрите в наши дни са пълни с простаци! Положението е трагично!“, обобщава тя.

Много може да се разсъждава и по въпроса как почукването по вратата на тоалетната охарактеризира почукващия, но това е тема на отделна студия. Със сигурност само мога да кажа, че за тия, които не чукат, а направо се опитват да отворят вратата, има специално място в ада и там нито една врата на тоалетна не се заключва! Имайте го предвид, социопати напористи!

Та така.

А сега отивам до вецето да си харесам някакви нови приятелки. Дамската тоалетна тук има няколко клетки. Ще изчакам да се понапълни, че да имам избор.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах