VivaPay

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Целунат от Невена Коканова

Невена Коканова и Филип Трифонов в „Момчето си отива“ (1972) - Целунат от Невена Коканова

Невена Коканова и Филип Трифонов в „Момчето си отива“ (1972)

На 12 декември преди осемдесет години, в деня на Свети Спиридон, покровител на обущарите, занаятите и керамиците, е родена „първата дама“ на българското кино, както наричат Невена Коканова. Покрай Невена и занаята на киноактьора този ден би могъл да бъде включен към празника на Свети Спиридон.

Като актьор в киното, имах щастието да се „сродя“ на екрана в четири игрални филма с неповторимата Невена Коканова. В два от тях, „Спасението“ и сериала „Селцето“ (излъчен 15 години след създаването му) по роля Невена беше моя майка, а в останалите два „Момчето си отива“ и продължението „Не си отивай“, по роля не беше моя майка и желанието на режисьора Людмил Кирков да я обожавам, докато камерата ни следи в „Момчето си отива“, за мен беше лесно изпълнимо. Невена вдъхновяваше с присъствието си и режисьор, и колеги, като Кирил Господинов (неин съпруг по сценарий) да „пишат“ нови текстове по време на снимки, от което бъдещият филм само печелеше.

Покрай „Тютюн“, „Крадецът на праскови“ и „Мъже в командировка“ преди срещата ни в „Момчето си отива“ и „Не си отивай“, за мен Невена Коканова беше не първа дама, а икона на черно-бялото ни кино. Ролята ѝ на стюардеса в „Бъди щастлива, Ани“ натежа след години при избора ми на съпруга със същата професия.

Връзката ни на белия екран, ограничена в рамките на 13 снимачни дни за четирите филма, можеше да продължи и на театрална сцена, ако директорът Станислав Стратиев не беше отхвърлил молбата ми да постъпя на работа в Сатиричния театър. Мечтата ми да съм част от състава на Сатирата осъществи Павел Васев през 2006-та (шест години след като духът на Невена се пресели в отвъдното). Но и сега питат ли ме какво бих избрал: между боза от ръката на Невена или диалог с нея на сцената в Сатиричния театър, без да се замислям, ще предпочета да питам прав за „една боза от шест стотинки“.

Фантастико: Смелостта да бъдеш различен

Тогава тя ме целуна в кадър и, като „целунат от Невена“, продължих, бих казал главоломната си кариера в киното, колкото и нескромно да звучи. Филмът „Момчето си отива“ напълни кината и пожъна голям успех. Години по-късно мъже, на пръв поглед нестъпвали в киносалон, се надпреварваха да ме черпят. Главно заради срещите на героя от кръстословиците „с три букви“ в епизодите му със сладкарката. Почерпката с въпросните „киномани“ започва обикновено с „Ей голяма работа сте вие от киното, а наздраве!“. И от„наздраве до наздраве“ и без всякаква връзка стига до „Абе, я ми кажи, ама честно, ти имал ли си нещо общо с Венчето? “ Като, произнасяйки „нещо“, въпросът му се подсилва жестикулационно от най-дългия пръст на дясната ръка. Едва ли не „таковал ли си я?“, на което рипвам:„как може да си мислиш подобно нещо, ние сме колеги“ и тем подобни щуротии… При което „любителят на хубавите български филми“ внезапно загубва интерес към темата – така, както я е подхванал.

Ако я бяха поканили (и пуснали), Невена с лекота би заместила всяка от големите актриси на западноевропейското следвоенно кино. Но след демократичните промени в 1989 година си обясних извора на екранната ѝ магия, научавайки за майка ѝ, последвала като законна съпруга капитан Богдан Коканов от Виена до Дупница. Вероятно малката Невена и брат ѝ са разговаряли на майчин език с майка си Елеонора (може би в новата книга за Невена има нещо по този повод). Но след изпращането на капитан Коканов да копае собственоръчно диги за народната власт на остров Персин, община Белене, и мъжът на Невена надали ще научи, че съпругата му е чела Стефан Цвайг в оригинал.

Не зная дали има киносалон (или поне МОЛ с киносалон), кръстен на Невена Коканова, но два театъра носят името на актрисата. В Ямбол, да подсеща за първите ѝ сценични изяви, и Театър „Невена Коканова“ – Дупница, за да напомня за родния град на филмовата актриса. Подчертавам „филмовата“, защото камерата се е произнесла кой става и кой не става за кино.

Ако поне едно крило от сградата на продадения Киноцентър беше оставено неприватизирано за български филми (вместо НФЦ да плаща наеми на Министерския съвет), крилото в Бояна можеше да носи нейното име: Национален филмов център „Невена Коканова“.


Текстът е от профила на Филип Трифонов във Фейсбук.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg