Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Тук всичко ново е открай време и завинаги

От днес и за кратко Пловдив е европейска столица на културата. Ще боледува година-две и ще му мине

Особеното на Пловдив е, че за него миналото винаги ще бъде повече. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Тук всичко ново е открай време и завинаги

Особеното на Пловдив е, че за него миналото винаги ще бъде повече. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Харманли е по средата между Лондон и Калкута“, обичаше да казва поетът Гриша Трифонов. По тази география Пловдив се пада малко по-близо до Лондон (и доста по-близо до Авалон). На други карти той е бивша римска провинция. На трети – от днес и за кратко – европейска столица. Ще боледува сигурно година-две и ще му мине.

За кратко (в геоложки аспект) този град е имал поне 9, а може би и 11 хълма. За кратко ще стърчи в центъра и 30-метровият среден пръст на управляващите срещу пловдивчани. В края на гребния канал също е щръкнал един подобен срещу спортуващите (в случая е хотел), но и той не ще да е вечен.

За кратко в града е имало голяма художествена галерия. Неотдавна я съборихме (казвам ние, защото не помня да са го извършвали някакви чужди сили). Имало е и кино, наречено „Космос“. Сигурно и него ще съборим скоро. И акустична зала, която също чака своя ред. Не вярвате? Съборили сме поне 3 хълма досега, ако не и 5 – не ни подценявайте! Все пак, почти цялото тютюнево градче изпушихме за една нощ. А помните ли как ухаеше на тютюн край него? Сега и да го възстановим, ще мирише на пепел.

Античният театър някак се е задържал (понеже дълго се е крил), но кой знае – бъдеще много. Особеното на града е, че за него миналото винаги ще бъде повече.

В личната ми география в това пространство винаги е съществувал мит за един някога величествен град, изпълнен с щъкащи патриции… Простете – леко оживен от мързеливо и спокойно понесени на носилки патриции. Това наричаме „айляк“ и все се надявах на слогана „Пловдив – над осем хиляди години айляк“…

Но вярвам, че по някаква необичайна квантова необходимост пространството на Пловдив никога не остава празно от митове – от онзи за Филип Македонски до този за лудия Мильо; от онзи за митичните японци, които щели да изкопаят римския стадион под главната и да я покрият със стъкло, до почти истинските и все пак трудни за вярване днешни управници, които разкопаха почти всичко останало…

Тук още като че ли живее мит за града на поетите и художниците, един ден се появи легендата за града, който чете, после умря митът за кръчма „Пловдив“… и така чак до малкото митче за онова кафене зад „Тримонциум“, където кафето беше по 20 стотинки, а бирата не помня колко, но за 2 лв. можеше да прекараш цял ден на някоя от петте маси.

Във всеки случай оня градски Дух, способен да създава митология, е жив. Навярно малко е обезсърчен и му е трудно да повярва в своите художници, които вече ще показват своето изкуство другаде, в поетите, които другаде ще публикуват (от миналата година Общината и това не подкрепя), в музикантите, които други песни ще запеят… другаде. Неизчерпаем е Духът, щом всички продължаваме да консумираме повече култура, отколкото създаваме.

Colibri april 2017

В последно време се родиха фестивали и занаятчии, легендарни казанлъшки понички… дори една кръчма, в която вместо питие ти връчват някакво устройство, което след 20 минути започва да свети и вибрира и така разбираш, че са ти сипали водка най-сетне. На шока ми персоналът отвръща, че там винаги си е било така; че там, едва ли не преди близо 2000 години барманите са замеряли клиентите с камъчета, за да ги известят, че са им сипали фалернско вино най-сетне.

Именно това усещане за вечност, макар и вчера появила се, ми дава увереността, че каквото и ново да се случи, то ще е било тук „от край време“ и ще е тук (почти) завинаги.


Вижте още: НЕ Е ВРЕМЕ ЗА КРИТИКА, ДОБРЕ ДОШЛИ В ЕВРОПЕЙСКАТА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА!

ПРОГРАМА НА ОТКРИВАЩИЯ УИКЕНД

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg