Археологически разкопки в античния град Теос разкриват образователна система, в която музиката е сред най-високо ценените дисциплини, а обучението на момичета и момчета се финансира от специален фонд, съобщава общината в Измир, цитирана от турски издания.
Преди 2200 години учителите по музика били най-високоплатените преподаватели в античния град Теос, разположен на територията на днешна Турция. Те получавали по-високи възнаграждения от учителите по четене, писане, литература и физическо възпитание.
Особено високо били оценявани преподавателите по струнни инструменти. Заплащането им, както и възнагражденията на останалите учители, било регламентирано и записвано в официални документи, издълбани върху камък.
„Знаем какви заплати са получавали учителите. Най-високо платени са били преподавателите по струнни инструменти“, разказва проф. Муса Кадъоглу, ръководител на археологическите разкопки в Теос.
Образователната система на града била организирана с подробни правила, които уреждали не само преподаването и заплащането, но и разпределението на отговорностите между учителите. Преди около 2200 години заможният гражданин Политрос дарил 34 хиляди драхми за създаването на специален фонд, който да осигурява образованието на свободнородени момичета и момчета. Подобни образователни фондове са съществували и в други антични градове, но малко от тях са документирани, подчертава проф. Кадъоглу.
Учебната програма включвала четене, писане, граматика, литература, музика, физическо възпитание и военно обучение. Учителите сами определяли кои предмети да изучават учениците, а при разногласия между преподавателите се намесвал заместник-ръководител на образователната институция, който задължително трябвало да бъде на възраст над 40 години.
Учениците полагали изпитите си по музика и основни знания в сградата на градския съвет, където се решавали и най-важните политически въпроси на Теос. Според археолозите изпитите по физическо възпитание и военно обучение вероятно се провеждали в гимназиона в северната част на града.
Именно сградата на градския съвет, известна като булевтерион, е сред най-значимите обекти на археологическите проучвания. Тя побирала около 800 души и разполагала със 17 реда каменни седалки. В нея заседавали управниците, водели се дипломатически преговори, организирали се изпити, а по-късно, през римската епоха, била изградена и сцена за културни представления.
В продължение на векове сградата била затрупана с пръст. През 60-те години на ХХ век археолозите успели да разкрият само няколко реда седалки. Планираните разкопки, започнали през 2010 г. под ръководството на Анкарския университет, постепенно възстановили цялостния облик на съоръжението. По-голямата част от реставрацията е завършена през 2026 г.
Надписите разказват и за отношенията между Теос и могъщите владетели на елинистическия свят. Селевкидският цар Антиох III предоставил на града автономия, освобождаване от данъци и право на убежище, но имал и необичайно условие: неговата бронзова статуя да бъде поставена в сградата на съвета и всяка година да бъде украсявана със сезонни плодове.
Разкопките през 2026 г. са разкрили още ценни находки. Открити са 13 надписа, сред които се споменава Парменион, един от най-известните военачалници на Александър Македонски. Намерен е и мраморен портрет на Антиной, любимеца на римския император Адриан, чието обожествяване след преждевременната му смърт е част от религиозната история на империята.
Теос е бил един от дванадесетте йонийски града и важно средище на търговията, поезията и изкуствата. Там е роден древногръцкият лирически поет Анакреон, а градът е известен и с обединението на артистите на Дионис, което му отрежда особено място в културния живот на елинистическия свят.
