Украинските власти обвиниха във военни престъпления руските археолози Александър Бутягин и петима негови колеги за разкопки в анексирания Крим, съобщава Би Би Си. Сред разследваните са още 86-годишният Марк Крамаровски, известен специалист по историята и културата на Златната орда, и Емил Сейдалиев, старши научен сътрудник в Института по археология на Крим. Имената на останалите трима учени не са съобщени.
Случаят с руския археолог Александър Бутягин, дългогодишен ръководител на разкопките на античния град Мирмекий в окупирания от Русия Крим, се превръща в един от най-необичайните съдебни казуси, свързани с войната в Украйна. За пръв път археологическите проучвания на древногръцки градове и средновековни селища на полуострова стават основание за международно издирване, арест, процедура за екстрадиция и обвинения във военни престъпления. В центъра на спора е въпросът дали една научна експедиция може да продължи работа на територия, окупирана от чужда държава, без съгласието на законните ù власти, и дали намерените предмети се превръщат в незаконно присвоени културни ценности, когато бъдат включени в музейните фондове на държавата окупатор.
Бутягин е специалист по историята и материалната култура на древногръцките колонии в Северното Черноморие, и дългогодишен служител на Държавния Ермитаж в Санкт Петербург. Професионалната му кариера е свързана преди всичко с Боспорското царство, гръцката колонизация на Крим и археологията на античните градове по северното крайбрежие на Черно море. В Ермитажа заема ръководна длъжност в направлението, което изследва Северното Черноморие. Освен теренната работа той участва в научни публикации, конференции, музейни изложби и публични лекции за античната археология.
От 1999 г. Бутягин ръководи Мирмекийската археологическа експедиция, която изследва останките на античния град Мирмекий, разположен в района на днешен Керч. Експедицията се превръща в основната му научна дейност и продължава повече от четвърт век. До руската анексия на Крим през 2014 г. проучванията се извършват в рамките на украинския правен режим и със съответните разрешения. След анексията експедицията продължава работа, но вече въз основа на документи, издавани от руските институции.
Украинското разследване срещу Бутягин придобива публичност през 2024 г., когато той е уведомен задочно за подозрение в незаконни археологически разкопки и увреждане на археологически паметник с национално значение. Според украинските следствени органи дейността му след 2014 г. е довела до частично разрушаване на културния пласт на Мирмекий и до щети, оценени на над 201,6 милиона гривни (около 4 млн. евро).
На 4 декември 2025 г. Бутягин е задържан във Варшава по искане на Украйна. Той се намира в Полша по време на европейска обиколка с публични лекции, след като е посетил Нидерландия. Арестът е извършен от полските служби за сигурност, а съд постановява задържането му за нуждите на екстрадиционното производство. Москва реагира с дипломатически протест, като представя случая като преследване на учен за неговата професионална дейност. Вместо да бъде изпратен в Украйна, археологът е предаден на Русия в края на април 2026 г. при международна размяна на задържани лица.
През юли съд в Киев реши, че уликите срещу Бутягин за извършени военни престъпления са достатъчно и разреши ново дело срещу него да бъде разгледано задочно.
Според Евелина Кравченко, старши научен сътрудник в Института по археология на Националната академия на науките на Украйна, случаят на Бутягин е прекласифициран като по-тежко престъпление, за да се гарантира екстрадицията му в Украйна в случай на нов арест в трета държава. Обвиненията срещу него са базирани на Протокол II към Хагската конвенция за защита на културните ценности по време на въоръжен конфликт, който забранява разкопките в окупираните територии, освен ако не са абсолютно необходими.
„От 2014 г. насам Бутягин извършва мащабно частично унищожаване на археологически обект в Крим, което не е наложено от военна необходимост и е напълно незаконно и безразсъдно“, цитира Би Би Си документи от украинската прокуратура.
Освен това, според Киев, той прехвърля откритите артефакти в Кримския музей с цел „присвояване от държавата окупатор“. Дори тези предмети да останат в Крим, те са включени в колекцията на руския музей, което означава, че са обявени за собственост на Руската федерация.
Според украинските власти става дума за „културен геноцид“. В обширен материал на „Украинска правда“ от април 2026 г. депутатът Никита Потураев и адвокатът Виталий Титич обсъждат възможността системното унищожаване и присвояване на културно наследство да се разглежда като част от престъпленията, насочени срещу националната идентичност.
Мирмекий, изследван вече повече от четвърт век от Бутягин, е основан от гръцки колонисти през VI век пр. Хр. на Карантинния нос, на брега на Керченския проток, недалеч от Пантикапей, столицата на Боспорското царство. В продължение на столетия селището съществува в непосредствена близост до един от най-важните икономически и търговски центрове на античното Черноморие. Археологическите изследвания разкриват жилищни квартали, отбранителни съоръжения, производствени комплекси, светилища и некрополи. Градът дава ценна информация за стопанството на Боспорското царство, особено за производството на вино, преработката на риба, търговията, религиозните практики и паричното обращение. Проучванията на Мирмекий започват много преди Бутягин, а сред важните му предшественици е археологът Юрий Виноградов, който работи там от 80-те години на ХХ век.
Според официалното представяне на Мирмекийската експедиция от Ермитажа, под ръководството на Бутягин са изследвани части от акропола и градската застройка от VI до II век пр. Хр., пепелни насипи от елинистическата епоха, имение от II-III век сл. Хр. и средновековен некропол от XIII-XIV век. В централната част на града експедицията проучва останките на голяма къща от началото на V век пр. Хр. и комплекс, определян като светилище на Деметра от IV век пр. Хр. Изследванията уточняват хронологията на селището и разкриват особеностите на развитието му в рамките на Боспорската държава. Сред важните архитектурни открития са сгради от архаичната и класическата епоха, елинистически жилища, съоръжения с производствени функции и постройки от времето на римското влияние върху Боспора.
