Този текст е публикуван преди повече от 3 години

В галерията влезе президентът, събитието свърши

Не ходете по изложби, ако присъства и държавният глава!

Достъпът на обикновените посетители на изложбата бе ограничен заради присъствието на Росен Плевнелиев. Снимки: Румен Добрев - В галерията влезе президентът, събитието свърши

Достъпът на обикновените посетители на изложбата бе ограничен заради присъствието на Росен Плевнелиев. Снимки: Румен Добрев

Забележителна експозиция бе открита навръх 25-ата годишнина от 10 ноември в Националната художествена галерия. Трябва да бъде видяна от всеки, който не е безразличен към премълчаваната история на България по време на тоталитарния режим. Нарича се „Пробив в стената“ и представя портрети на лагерници от Белене, рисувани в периода 1948-1953 от един от тях – д-р Петър Байчев.

Според комунистическата пропаганда лагери на смъртта като този в Белене никога не е имало. Те са определяни като „трудово-поправителни общежития“. Но истината е, че от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. БКП и Държавна сигурност репресират под различна форма над 300 000 българи.

Колкото и да не е за вярване, форма на насилие бе упражнена и по време на откриването на изложбата – 25 години след края на онзи режим. Служители на НСО, плъзнали в галерията заради президента Росен Плевнелиев, решиха в един момент, че събитието е приключило и повече посетители няма да бъдат допускани. Това се случи малко след откриването и официалното слово на държавния глава. НСО бяха заградили входа във фоайето с червени въженца и скенери за оръжие и спираха зрителите поради твърде големия интерес. „Такива нареждания имаме“, обясни момче в костюм.

След като официалните зрители влязоха в залите на галерията, се очакваше да бъдат пуснати и хората, останали зад скенерите, между които беше и президентът Желю Желев. Служителят получи очакваното нареждане в слушалката, но заяви на всеослушание: „Събитието свърши, няма да пускаме повече хора“. Разразиха се остри пререкания и след кратки „преговори“ с човека в слушалката, охранителите на президента разрешиха и на останалия край загражденията народ да види изложбата.

Америка за България

За съжаление, това е поредният пример, когато властта пренебрегва и дори унижава обикновените граждани за сметка на помазаните да управляват. Отцепват движението по улиците, когато минават държавни автомобили, дори в час пик, нерядко причиняват задръствания и прочие неудобства в ненормалния трафик на столицата. Но да обявят едно събитие за приключило за редовите посетители, за да не притесняват най-важният зрител – президента – това е нещо ново в българската демокрация.

19

3

2

ДНК

14

18

16

8

4

5

6

15

12

10

11

 

9

Малко по-рано през деня Росен Плевнелиев връчи на 23-ма дисиденти и репресирани от комунистическия режим в България с ордени „За гражданска заслуга“ първа степен, някои от тях посмъртно. „Вие сте доказателство, че нито един политически режим не може да смаже с насилие и терор духовните сили и жажда на българския народ за свобода и човешко достойнство“, обърна се към тях държавният глава.

Отличени бяха Цонка Букурова, Тодорка Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева, Албена Велкова и Вяра Георгиева (удостоена посмъртно – бел. ред.), които са учредили Движение за самозащита на Русе, огласено публично на 28 септември 1987 г. Награден бе още политикът и общественик Тодор Цанев, излежавал присъда в лагера „Белене“ заради опозиционна дейност, който след 10 ноември е сред инициаторите за създаването на Съюза на демократичните сили и пръв негов председател.

Ето кои са останалите отличени – Петър Манолов, Зейнеп Келеш, Алфред Фосколо, Сабри Искендер, Георги Саръиванов, отец Благой Топузлиев, отец Димитър Амбарев, Едуард Генов, Румяна Узунова, Стефан Вълков, Георги Заркин, Васил Узунов, Костадин Събев, Нури Адалъ, Димитър Влайчев и проф. Йордан Тодоров.

Bookshop 728×90