Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Войната – знаме на мира

Криворазбраният патриотизъм да пратиш деца с хладно оръжие като караул пред паметника на Левски

Деца в предучилищна възраст, облечени в съвременни военни униформи, усмихнати поднесоха цветя пред паметника на Апостола в Карлово. Снимка: Емануил Костадинов/61-ва Стрямска механизирана бригада/Фейсбук - Войната – знаме на мира

Деца в предучилищна възраст, облечени в съвременни военни униформи, усмихнати поднесоха цветя пред паметника на Апостола в Карлово. Снимка: Емануил Костадинов/61-ва Стрямска механизирана бригада/Фейсбук

Вече година съвсем близо до нас, на ръба на Европа, тече война, запалена от самозабравил се тиранин и подкрепена от индоктринирани с милитаристични идеи хора. В тази война всеки ден загиват стотици хора – и военни, и цивилни. В тази война загива цивилизацията. Това е крайният резултат от всички войни – умира прогресът, постигнат от човечеството в полето на хуманизма. Животът губи стойността си, човекът се превръща просто в плът, подходяща за убиване.

И това се случва в ХХІ век.

Всъщност не, не се случва сега. Това варварство става възможно, защото милиони хора все още вярват, че живеят в миналия век, при това във времето преди средата му, оня величав сам по себе си момент, когато СССР и съюзниците САЩ и Великобритания побеждават нацистка Германия. И понеже това е почти единственият върхов момент за Русия на световната сцена, тя се опитва да го съхрани, като го повтори – карикатурно, нелепо, фарсово. Путин, на когото в детството явно не са му разказвали други приказки, си измисли „нацисти“ и тръгна отново да ги побеждава. Точно като детето, което иска да прилича на героите от приказките и размахва пръчка под носа на сянката си.

Но за да се стигне дотук и хората да го следват, вместо – както е редно – да го затворят в лудница, било е нужно в главите им да бъде посадена, обгрижена и отгледана мисълта, че войната е нещо чудесно, патриотично, величаво. В тази илюзия трябва да се влезе още от детството.

Затова в Русия децата са поощрявани да мислят за войната, да говорят за войната, да се усещат част от някаква война, в която им е обещано геройство. Затова майките ги обличат във военни дрехи, водят ги на забавления, в които атракциите са танкове и бойни ракети, в училище им организират военизирани игри и обучение, в което войната е наречена мир (без да бъде споменаван Оруел). Резултатът се вижда – добре тренирано пушечно месо излиза от училище и се влива в редовете на една безжалостно жертвана армия.

Русия ще трябва да чисти последиците от тази индоктринация в продължение на поколения. Но това е проблем на руснаците. Лошото е, че ние, както обикновено, с охота следваме най-вече лошите примери.

По време на поклонението по случай 150-годишнината от обесването на Васил Левски в Карлово деца в предучилищна възраст, облечени в съвременни военни униформи, усмихнати поднесоха цветя пред паметника на Апостола. Инициатор на тази „патриотична“ проява е 61-ва Стрямска механизирана бригада – военно подразделение, базирано в Карлово. Децата с червените барети и камуфлажните униформи са проследени с умилителен поглед от родители, учители, общинари и кмет, а снимките гордо са публикувани в социалните мрежи. И никой, никой не се замисля, че посланието зад това е „войната е нашето бъдеще“.

Деца с оръжие дават караул пред Паметника на Левски в София. Неясно защо им е нужно оръжието – за да стрелят по някой, който смята да завземе паметника ли? Военните почести се отдават от военни, не от деца – това отдавна би трябвало да е очевидно. Децата имат друга задача – да изградят след нас един по-добър свят, не да носят товара ни, особено ако той убива.

Дете с оръжие, дете със символа на насилствена смърт – това е ужасяваща метафора за света, който оставяме след себе си. А зад организацията на подобна гледка стои криворазбран „патриотизъм“. Илюстрира го с думите си една дама, наричаща себе си „баронеса Плевенска“ – Денислава Ангелова, която създава сдружение „Младежки гвардейски отряди“. Това са детски паравоенни организации в няколко български училища, обличат се като гвардейци, маршируват, носят хладно оръжие. Според инициаторката баронеса, „когато видиш гвардеец, се докосваш до нещо истински българско“. И още:

„Децата са преуморени от това да бъдат глобални“.

И още:

„Българският гвардеец е символ на българската държавност“.

Според нея и според учителите и директорите в тези училища, военните отряди са израз на патриотизъм.

Честно казано, аз пък съм уморена от криворазбран патриотизъм. България не може да се обича само с оръжие в ръка. Децата не трябва да мислят първо за врагове, които да ги дефинират като българи. Никой човек не трябва да си избира враг, за да осъзнае кой е. Родолюбието е в това да създаваш приятели. Да създаваш процъфтяваща страна, която да може да живее в мир с всички. Да се стремиш да развиваш Родината, не да я ограничаваш. Да отваряш границите, за да влезе през тях ценното, а не да ги затваряш, защото така затваряш очи и ум. Родолюбието е в градежа. Няма как да защитаваш нещо, което не си изградил. Първо трябва да построиш, а после дори няма да ти се наложи да хващаш оръжието, което разрушава. Милитаризмът е ретрограден, той е част от миналото. Родолюбието не е в това да обичаш беззаветно историята – тя не е предназначена за обичане, а за да се учим от нея. Родолюбие означава така да обичаш Родината си, че всеотдайно да се стремиш днес да изградиш прекрасно бъдеще за нея.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90