Връх по яворгърдевски

Каталунският автор Жорди Галсеран бе сред първите зрители на представлението в Малък градски театър „Зад канала“ по неговата пиеса „Фицрой“ – той беше у нас през юли, за да присъства на генералната репетиция. И вероятно е останал изненадан от съвпадението на това, което е размишлявал при писането на текста, и онова, което е сътворил Явор Гърдев.

Режисьорът разполага с четири мъжки момичета, които присъстват на сцената от началото до края. Освен това той познава и въздуха в този театър, след като изработи тук няколко отлични постановки. Пиесата „Фицрой“ крие опасност да се превърне в плачлива мелодрама, но е направена абсолютно по яворгърдевски – рационално, разсъдливо и без глезотии се обсъждат реални случки и взаимоотношенията между четирите жени, които след това демонстрират ново качество в контактите помежду си.

Ще допълня възхищението си и от математиката на спектакъла с информацията, че той е световна премиера, тоест до 15 септември не е игран никъде по света. Където пък Галсеран има безкраен куп прочити и премиери.

И така, четири дами в алпинистко снаряжение се намират в подножието на връх Фицрой, реално съществуващ планински връх на границата между Чили и Аржентина. Тяхното намерение е да се изкачат на върха и това да бъде първото му женско овладяване. Когато започват да се ронят признания и уточнения за минали случки, се разбира, че четирите жени обитават едно и също общежитие и имат общи истории. В разговорите постепенно се открояват характерите им, така че решенията за действия вече зависят от тях. Кати (Анастасия Лютова) е тарторът на групата – безапелационно твърда, немилостива, държи да ѝ се подчиняват и да зачитат ролята ѝ на ръководител на експедицията. Ана (Ирини Жамбонас) е рязка и пряма, в полемика не предоставя шанс на опонента си, но е безсилна, когато се изяснява, че мъжът ѝ изневерява с колежка. Лаура (Каталин Старейшинска) е най-младате сред тях и може би затова е отстъпчива, неагресивна, потайна. С нея е свързана и единствената женска винетка в спектакъла – мечтата ѝ да си уголеми бюста. Не случайно именно тази млада и крехка дама е замесена в любовния тиръгълник. И това не е само повод за женско съперничество, но и реална опасност от драматичен, дори трагичен край при изкачването на върха, в което те трябва да са партньорки. Ще поеме ли някой този риск? Жулия (Христина Караиванова) попада в най-драматичното поле. Тя не успява да прикрие, че страда от ужасна болест и реакцията на трите ѝ колежки и приятелки внася зрелищен момент в представлението. Проблемът е дали трите ще поемат риска да продължат катеренето с болната приятелка, или ще пожертват една (и коя?), за да се върне към базата заедно с болната.

Конфликтът между рухналата мечта за покоряването на върха и опасността от фатален край е в основата на пиесата, но зад тази дилема се крие ураган от неизказани мисли, чувства и тайни. Обсъждането е остро, накъсано от обвинения и оправдания. Успокоява или подклажда жарта на ситуацията единственият мъж в експедицията, който се намира в базовия лагер и напътства алпинистките? Чуваме го само по телефона като гласа на Пенко Господинов.

Сценографията (Свила Величкова) е статична, хладна и неизменна, костюмите (Ванина Цандева) привличат интереса с живописната вероятна близост до оригиналите при алпинистките експедиции.