Ева подава ябълката на Адам, а той ѝ казва „Чао” и хуква в опит да се измъкне. Катери се по дървета, бяга от мрежите ѝ, но Изкушението винаги е на една ръка разстояние. Играта на познание и сласт се разгръща на североизток от рая на бетонна София, във Владовци, махала на село Осиковица, някъде около 70-ия километър на магистрала „Хемус”.
Мъжът не е от кал, жената не е от реброто му, творецът им не е Бог. В БГ изкуството скулпторът Павел Койчев е с ореол на апостол. Проповядва цял живот, че то облагородява всеки, макар да е наясно, че истинското изкуство няма как да бъде масово.
Често посланията му са облечени в нетрадиционни форми. Скулптурата е скъпо занимание и когато няма пари да отлее в бронз откритията на въображението си, Павел Койчев вае с кал – изпитан инструмент на Създателя. Помагат и други елементи като клони, говежда тор, плат и стиропор.
Как се съчетават тези изразни средства? Вписва ли се резултатът в представите за изкуство и способни ли са на взаимодействие с произведения на традиционната скулптура?
Отговорът е във Владовци. От 4 месеца на поляна от 28 декара са се ширнали гипсовите оригинали на 52 творби, които Койчев е изваял от 60-те години та чак до 2009-а. В съседство на гипсотеката е дъбова гора, в която двуизмерните Адам и Ева изясняват отношения в изложбата „Явления и изкушения”. Пак на същото място е и еко къщата „Градежът”. Койчев я вдигна през 2008-а от камъни, плет и кал, както допреди двеста година българите по селата са строили домовете си. Определя конструкцията като „пластика, която може да се обитава” и действително всеки може да поживее там на цена от 20 лева на човек за една нощувка.
Нужна е обаче предварителна уговорка със собственика на имота Мирослав Михайлов. Той е сред меценатите на Павел Койчев и именно по негова покана скулпторът осъществи „Градежът”. Стои и зад реализацията на парк-галерия „Оригиналите” . Гипсовите фигури остават недосегаеми за настроенията на сезоните, защото ваятелят ги е покрил с полимерна смола. Достъпни са обаче за коментари и оценка на зрителите – изложбата под открито небе е отворена всеки ден, входът е 5 лева, а за ученици и пенсионери – 3.
На поляната край „Градежа” биволица протяга гипсова глава с взор към небето, тук е „Полегнал мъж”, създаден през 2009-а, на метри от него е „Полегнала жена” (2009 г.). Виждат се „Седнала двойка” (1981), „Два торса” (1982), Жена с протегната ръка” (1985), „Женски торс” (1988), „Седнала жена на пиедестал” (1981), „Жена на лакът” (1993), пластики от цикъла „Наблюдател” (1991). В бялото паство на Койчев са и „Наведена женска фигура” (1977), „Жена с ръка на главата” (1979), „Свирач” (1969), „Скитник” (1978), „Бягащ мъж” (1977), „Двойната” (1969).
Накратко, събрани са всички оцелели през десетилетията оригинали на скулптора. Сред тях е „Семейство”. Пластиката се ражда във въображението на Павел Койчев през 1967-а. Тогава е бил на 26 години, току-що завършил Академията. Днес е на 77 и когато хвърля поглед назад, я нарежда сред най-знаковите си работи. Първоначалният й вариант е в по-малък формат, едва преди няколко сезона я прави толкова голяма, колкото е в парка.
В трите фигури на общ постамент зрителите могат да прочетат или да си измислят всякакви истории. Мен „Семейство” ме подсеща за реални факти от биографията на Павел Койчев. Като този, че почти не помни баща си. Родителят му е комунист и е арестуван през 1943 г. след убийството на генерал Христо Луков, бивш военен министър и ръководител на крайнодесния и профашистки Съюз на българските национални легиони. Когато отвеждат баща му, Павел още не е навършил 4 години.
През 1946-а, когато става на 7, майка му го дава в пансион за сираци в Банкя. Обитава го 8 години. В едно интервю разказва, че сред съучениците му е момче, чийто баща е бил партизанин от отряда „Антон Иванов”. И споменът за него е онази трагична снимка с отрязаните глави на антонивановци…
Години по-късно, в Художествената гимназия, среща и жертви на Народния съд, и наследници на социалистически величия. Вижда двете страни на монетата и осмисля, че не омразата е пътят, а просвещението.
Тъкмо Просвещението, но по съвсем друга линия, го прави скулптор. На края на втората си година в гимназията Койчев се сблъсква с Волтер – но не със съчиненията на просвещенеца, а с главата му в гипс. Трябвало да я нарисува на изпит, но не му се получило. Писали му двойка и бил на крачка от отпадане. За негов късмет предстоял последен изпит по скулптура – предмет, който до този момент Койчев не смятал за особено важен, защото се работело с кал в неприветливо мазе. Хванал се обаче за сламката, че ако се представи добре на скулптурата, ще го оставят в Художествената. Събрал цялата си концентрация и направил „Обущарят” – една маска от Донатело. Писали му 6, единствената шестица по предмета. В следващия курс, когато трябва да избира специалност, Койчев отсича „Скулптура”. С нея продължава и в Академията и сеща ли се за онова време, с усмивка припомня какво отсякла майка му:
„Ех, сине, хвана се за калта.”
Оттогава е изтекла доста вода. Сега Павел Койчев мечтае за нова просвещенска епоха, но го заливат сблъсъци на безпросветност. Заради най-мащабния си проект – фара с фигурата на кариатида на пристанището в Царево беше словесно разпънат от православни свещеници преди няколко години, но не се даде и го реализира.
На вода продължава да е и друг проект на скулптора – вдъхновяващата инсталация „Водна паша” в малко езеро на стотина метра преди парка „Оригиналите”. Там пастирът ходи по вода, повел овцете си със същата увереност, с която Павел Койчев изпълнява мисията си да води човешкото стадо в сочните пасбищата на изкуството.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение