Има и вторични ползи от публикуването на досието на Юлия Кръстева – възможността да се запознаем със словесните умения на редовите български ДС-кадри, „втори по интелект след евреЙте“.
Едно от личните ми усещания за свободата след 10 ноември се дължеше на края на бюрократичния социалистически език. Няма по-досадно нещо от политически доклад, писан от комунист. Умението да се каже нищо с много думи или да се скрие мъничката смислена или почти революционна идея в много нищожни фрази бе големият талант на номенклатурата.
В документите на Държавна сигурност нещата не стоят точно така, защото ченгетата все пак нямат време да спят, докато врагът отвъд Стената дебне. Затова там витиеватостта е заменена с формализъм и готови словесни макети, които съдържат информация „от оперативно значение“.
Докладите на „Любомиров“, резидентът, събирал сведения от Юлия Кръстева, са точно такава средностатистическа езикова плява, въпреки че „източникът“, от който са събирани данните, е един от най-видните езиковеди в света. Парадоксално е – и тъжно. Ако може да се търси съмнение в достоверността на данните, то би могло да се открие точно там – струва ми се трудно да повярвам, че разговорите с Кръстева не са повлияли поне малко за интелектуалното израстване на другаря от ДС.
Уви, явно партийно-ченгесарската школа е била доста по-ефективна с методиките. При чисто езиково наблюдение върху материалите, написани на пишеща машина от „Любомиров“, се забелязва на първо място усърдното му обучение по руски. Има доста русизми, които употребява спокойно, като „разведка“, „особняк“ (в смисъл на крайградско имение). Очевидно тези преки заемки от руския език са били добре познати и на шефовете му, защото не се е налагало да ги обяснява с уточнения. Така езикът всъщност разкрива повече за подчинената същност на родното КДС, отроче на КГБ, отколкото всички предположения и анализи на политолози впоследствие. Това познание – за скритото зад езика – е именно в сферата на работата на Юлия Кръстева, каква ирония!
Абсурдно звучи и честата употреба – буквално през ред, на думата „доверие“. Способността на Държавна сигурност да изкривява значенията на думите е дала отражение в живота ни по много начини. Дори, ако се опрем на семиотичните изследвания на самата Юлия Кръстева, именно това подменено значение е в основата на изцяло подменената ни действителност днес.
Очевидно съветското образование не е наблягало на българския правопис. Неграмотността на сътрудника на ДС е фрапираща. Но и някак парадоксално успокояваща. Днес грамотните хора във Фейсбук се изненадват от привидно внезапното нахлуване на неправилно употребеното „й“ в множествено число. Доста хора го приписваха на недостатъците на съвременното образование и инертността на социалните мрежи, които мултиплицират грешката. Можем да бъдем спокойни – това не е изобретение на днешната младеж. В записките от досиетата присъстват толкова „евреЙ“, „маоЙсти“, „устроЙ“ и прочие, че става безпощадно ясно, макар и в сферата на шегата – неграмотността е комунистически саботаж. Още повече, че се откроява още един масов правописен недоимък: слятото изписване на отрицателната частица „не“ с глагол – „немога“, „неиска“.
Неграмотността на водещия резидент не свършва дотук. Дори не споменавам липсата на запетаи и пълни членове, те са твърде сложни за човек, който си изкарва хляба с обработване на доноси. Но да кажеш „чехската“, вместо „чешката“, граничи с измяна към социализма, особено след пролетта на 1968 г.
Чудя се дали няма да има позитивен ефект, ако започнем да наричаме неграмотните си съвременници „ченгета от Държавна сигурност“ – може да подейства превъзпитаващо?
Забелязва се и слабост към драматични житейски сюжети тип „сапунена опера“ – с особена наслада са описани вътрешносемейни отношения между първата жена, сина ѝ, който живеел с баща си… За един чешки дисидент става дума, дори не за свежа софийска клюка.
Сложни са били за резидентите и офицерите чуждите имена и термини. Насред „официЯлните събития“ се срещат хора като „ФрансУа“ и „СартЪр“. Имената на френските медии са изкривявани в някаква невъзможна транслитерация до неразбираемост. Много забавно е описанието на специалността на Кръстева – „семЕотика“, очевидно това е било най-близо до познатите на другарите-ченгета думички.
Част от езиковите форми показват изключителна устойчивост и вероятно са се прехвърлили в днешния ден директно от езика на тази номенклатура. Като „получаване на помощи“, например. Не помощ, не благотворителност, а познатото ни, често употребявано особено през деветдесетте – „помощи“.
Ще ми се да завърша с един семантичен парадокс. В едно от донесенията резидентът говори за хора, които са вербувани от САЩ или Великобритания. Нарича ги „жертви“. И прави това убедено, защото явно смята, че вербовката е вид принуда. Но сам използва точно този похват, за да събира сведения. И съвсем не се изживява като палач.
В крайна сметка изводът е простичък – езикът едновременно отразява и изгражда системите. И отношението ни към него е отношение към света като цяло. Липсата на въображение, неразбирането на скритите пластове, грозотата – всичко това е скрито в словото.
Интересно, как ли щеше да изглежда нашият свят, ако доносите се пишеха като поеми?
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение