„Завиждам на младите, които тепърва ще го откриват”

За поетите трябва да се говори навреме, не когато е твърде късно. Защото преди да си отидат, думите им още могат да бъдат разчетени като поток, а не като вкаменен артефакт. И макар че бенефисният сборник на Иван Цанев, издаден по повод 80-годишнината на поета, е наречен „Археологически разкопки“, той е живо свидетелство, че сме съвременници на голям, наистина голям поет. А и една от спецификите на творческия му почерк е непрекъснато да дописва, поправя, пренаписва и променя стихотворенията си.

Книгата „Археологически разкопки“, издадена от „Жанет 45“, включва стихове, поеми, сонети, подредени в четири обособени части: „Късчета от счупената любов“, „Преизбрани стихотворения“, „Подбор от недоизреченото“ и цикъл „Посветени сонети“. Последната част на книгата – „Откъслечна хроника на четенето“ включва текстове за Иван Цанев, написани от Атанас Свиленов, Здравко Недков, Здравко Чолаков, Светлозар Игов, Христо Трендафилов, Дьорд Сонди, Александър Йорданов, Юлиан Жилиев, Никола Иванов, Божидар Кунчев, Едвин Сугарев, Пламен Антов, Марин Бодаков, Михаил Неделчев, Пламен Дойнов, Светлана Стойчева, Георги Господинов, Владимир Попов, Симеон Янев.

Иван Цанев е автор на поетичните книги „Седмица“ (1968), „Неделен земетръс“ (1973), „Телеграма“ (1977), „Едничка дума“ (1981), „Седмоднев“ (1987), „Стихове и междустишия“ (1995), „Дърво на хълма“ (2001), „Ранни стихотворения“ (2014), „33 стихотворения“ (2015).

За поетичното си творчество той е удостоен с множество български и чуждестранни награди. Негови стихове са публикувани в книги и антологии на повечето европейски езици.

За него Светлозар Игов пише:

„Като поет Иван Цанев разчита преди всичко на смисловия пълнеж на словото. Неуловимата загадка на поезията у Иван Цанев се ражда не чрез докосванията на звуковете, а чрез докосвания на значения. И от тях се ражда поетическият образ – плътен, сетивно-конкретен, внушителен“.

Според Никола Иванов:

„В съвременната българска поезия Иван Цанев се откроява с изтънчената си душевност, с високата култура на мисълта и с разбирането, че творчеството не е само биография, а и съдба. Неговият път в литературата е белязан с болезнено преосмисляне, с продължителни мълчания и отказ от приспособяване към чужди на природата му норми…“

Здравко Петров в статия от 1986 г. казва, че Иван Цанев по свой начин изживява „стария проблем за изчезващия миг, за изтичащото време“ и „с всички средства брани своя естетизиран свят, изпълнен с красота, хуманизъм и копнеж по хармонията“.

Думите на Георги Господинов за поета са много лични:

„Пиша тази малка възхвала на несигурността поради притеснителност да кажа направо колко голям и смислен поет и човек е Иван Цанев… Понякога се улавям, че въртя като мантра в главата си един или друг негов стих. Завиждам на младите хора, които тепърва ще го откриват. Самият Иван Цанев отдавна е и свое стихотворение“.

Предлагаме ви и стихотворението „Роденият поет“, поетизираната автобиография на големия български творец Иван Цанев:

Ако се бе родил в мравуняк, би живял
щастливо като в рай за глухонеми –
кой би посегнал там заслужения дял
от общата вглъбена тишина да му отнеме?
Не е той мравка и за друго е роден,
но сред гъмжилото от книжници и фарисеи
ще го ограбват и убиват ден по ден
и ще му пречат нивата словесна да засее.
Ще сквернословят зад гърба му в хор
с пиянско грачене среднощ ще го измъчват,
а сутрин доноси ще чуруликат на ухо
за него словоблудците от кръчмата.
Той мълком ще преглъща злобните сълзи,
неотмъстен ще се прибира вкъщи –
защото заговори ли на техния език,
ще се погуби, няма да е вече същият.
Поеме ли греха да грачи с тях докрай,
подсъдно би живял до някой черен петък,
когато глухонемите от мравешкия рай
ще проговорят и ще му поискат сметка.